Решение № 5900 от 11.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5900

Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20267050700621 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба М. Ю. С. [ЕГН], лишен от свобода, настанен в Затворническо общежитие от закрит тип (ЗОЗТ) – Разделна, представляван от назначен от съда служебен защитник адв. Н. С. против Заповед № № 104-12-10/26.02.2026 г. на началника на Затвора Варна, с която е отказано преместването на лишения от свобода М. Ю. С. от ЗО „Разделна“ – закрит тип в Затвора – Варна.

Жалбоподателят изтъква, че страда от хронична обструктива белодробна болест и други придружаващи заболявания, които счита, че ще бъдат лекувани по-добре, ако е в Затвора – Варна. Не са взети предвид рисковете от влошаване на заболяването му. Нарушено е правото му на адекватна медицинска помощ по време на изтърпяване на наказанието. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния представител поддържа жалбата. Моли за отмяна на оспорената заповед. В писмени бележки изтъква, че на основание чл. 62, ал.1, т.2 ЗИНЗС началника на затвора, не е компетентен да издаде оспорената заповед. Следвало е молбата да се препрати на компетентния орган. Ответникът не е съобразил цялостното състояние на жалбоподателя и условията в ЗОЗТ Разделна, с което са нарушени материалните правила и целта на закона. Моли за обявяване нищожността на заповедта, а в условията на алтернативност за отмяната й.

Ответник – началник на Затвора Варна, чрез процесуален представител инспектор ІІІ – та степен в Затвора Варна А. А. с юридическа правоспособност оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От М. Ю. С. е подадена молба № 104-90-663/03.02.2026 г. до началника на Затвора Варна с искане да бъде преместен в Затвора Варна от ЗОЗТ Разделна, тъй като няма нужните условия, които да подпомогнат подобряване на здравословното му състояние. Посочил е че разполага с всички документи, които да потвърдят нуждата от лекар.

Становище № 006-30-73/12.02.2026 г. относно здравословното състояние на М. Ю. С. е дадено от д-р А. Б. /медицински кабинет Разделна/, в което е посочено, че е диагностициран с бронхиална астма и увреждане на междупрешлените дискове. След посещение за преглед от съответните специалисти са му издадени амбулаторни листи и назначени терапии, които се изпълняват по препоръка. Последният му медицински преглед е на 05.02.2026 г. Оплакването му е било, че е настинал и му е даден медикамент „Беналгин“. На 12.02.2026 г. С. е бил изведен за преглед от специалист пулмолог и евентуална корекция на назначената преди това терапия. Дадено е заключение, че към момента не намира основание да бъде преместен в Затвора Варна по медицински причини.

В Становище № 104-30-1094#1/17.02.2026 г. от инсп. СДВР в ЗОЗТ Разделна до началника на Затвора Варна е изложено, че М. Ю. С. е постъпил в Затвор Варна на 14.08.2025 г. в 7-ма група и търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 г. за престъпление по чл.151, ал.1 и чл. 151, ал.2, т.1 НК при първоначален поставен строг режим, затворнически тип. На 29.08.2025 г. е преразпределен за доизтърпяване на наказанието в ЗО Разделна. Остатък към момента на изготвяне на становището 3 м. и 11 дни. Обсъдено е становището на д-р Берлин и е посочено, че капацитета в Затвора Варна е запълнен с лишени от свобода, поради което С. от 5 м. и 18 дни е в ЗО Разделна. Предложено е да не се уважава молбата на С. за преместване.

В Становище № 104-30-1297/24.02.2026 г. на гл. инспектор НС „СДВР“ в Затвора Варна до началника на Затвора Варна е обсъдено становището на д-р Берлин. Изложено е, че здравословното състояние на М. Ю. С. се проследява редовно в МЦ ЗО Разделна и не се налага постоянно медицинско наблюдение в МЦ при Затвора Варна. Предложено е молбата на С. за преместване да не се уважава, като е уточнено, че здравословното му състояние се проследява редовно и при влошаване ще бъде докладвано за предприемане на адекватни мерки за лечение и медицинско наблюдение.

Със Заповед № 104-12-10/26.02.2026 г. на началника на З. В. на основание чл. 63, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС е отказано преместването на М. Ю. С. от ЗОЗТ Разделна в Затвора Варна, прието е че в молбата не се съдържат данни, касаещи основанията по чл. 62, ал.1, т.1 и т.5 ЗИНЗС, направен е извод, че молбата е с правно основание чл. 62, ал.1, т.4 ЗИНЗС и с оглед становищата на началник сектор СДВР в Затвора Варна, инспектор ИСДВР в ЗО Разделна и д-р Берлин е прието, не са налице правни или медицински основания съгласно чл. 62 ЗИНЗС за преместване на С. от ЗОЗТ Разделна в Затвора Варна.

В съдебното производство С. е представил медицински документи, които съдът ще обсъди в мотивите на решението.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 27.02.2026 г., жалбата е подадена на 02.03.2026 г. в предвидения с чл. 149, ал.1 от АПК 14- дневен преклузивен срок. Изхожда от надлежна страна – адресат на обжалвания административен акт, имаща право и интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 63, ал.1 ЗИНЗС, лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62, ал. 1, т. 1, 4 и 5. В молбата за преместване е посочено, че в ЗОЗТ Разделна жалбоподателят няма нужните условия, които да подпомогнат подобряване на здравословното му състояние. Началника на Затвора Варна съобразно чл. 63, ал.1, вр. чл. 62, ал.1, т.4 ЗИНЗС, в кръга на предоставената компетентност е издал оспорената заповед, тъй като посочените разпоредби му дават правомощие да издаде заповед за преместване при наличие на други важни съображения, свързани с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, съответно при липса на посочените предпоставки да откаже преместване.

В молбата за преместване не е посочено и не са представени доказателства, че е било планирано настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, поради което в случая не е налице основание по чл.62, ал.1, т.2 ЗИНЗС, за да следва извод, че директора на ГДИН е компетентен да се произнесе по молбата за преместване. В този смисъл е неоснователен довода на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган.

Изложени са фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед в съответствие с чл. 59, ал.2, т.4 АПК.

Молбата за преместване се основана на твърдения на С., че здравословното му състояние изисква медицински грижи, които в ЗО Разделна не могат да му бъдат осигурени и счита, че в Затвора Варна ще ползва по-добри такива. Законосъобразно е прието от ответника, че искането не е на основание чл. 62, ал.1, т. 1 и т.5 ЗИНЗС и следва да се възприеме, че е на основание чл. 62, ал.1 т.4 ЗИНЗС /възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода/, защото разпоредбата предвижда, че следва да се съобрази сигурността на лицето в местата за лишаване от свобода.

Становище от 12.02.2026 г. от д-р Берлин, работещ в медицински кабинет ЗОЗТ Разделна установява, че С. е с диагноза бронхиална астма и са му назначени терапии, които се изпълняват по препоръка.

С. е преместен от Затвора Варна в ЗОЗТ Разделна на 29.08.2025 г. От Амбулаторен лист № 25317С046DD6/13.11.2025 г. се установява, че на С. е проведен преглед от д-р Ю. С., специалист пулмолог, прегледа е извършен във връзка с предстоящо явяване на ТЕЛК, направени са изследвания, приложени към амбулаторния лист /л. 92-94 от делото/. От Амбулаторен лист № 260438046Е7А/12.02.2026 г. се установява, че С. е прегледан от д-р Ю. С., поради оплакване от засилване на задух и кашлица, предписани са изследвания и терапия, направена му е рентгенография на бял дроб /л. 96- 98/. Жалбоподателят е бил преглеждан в медицинския център към ЗОЗТ Разделна, поради което не са ограничени възможностите за лечение.

Няма спор между страните, че в ЗОЗТ Разделна има медицински център с лекар и стоматолог, които работят по график и на жалбоподателя е било осигурено такова от д-р Берлин и пулмолог д-р С.. Съгласно чл. 137, ал.1 ЗИНЗС, при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя. Не са налице доказателства, че жалбоподателят е отправил искане за осигуряване на преглед за негова сметка, поради това, че не е съгласен с лечението, което му се осигурява. В този смисъл довода на жалбоподателя, че непредписването на помпа за астма е предпоставка за преместване е неоснователно.

Не е установено, че в ЗОЗТ Разделна не може да се осигури необходим преглед или лечение на жалбоподателя, при спазване на чл. 143, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС /Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. Болните с температура, с травми или други спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време/, за да е необходимо преместването му в Затвора Варна. Установеното налага извод, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон.

Не е установено в ЗОЗТ Разделна предоставените медицински грижи да не съответстват на нормативнопредвидените и това да обосновава преместване на жалбоподателя, поради което заповедта е издадена в съответствие с целта на закона при спазване на чл. 6 АПК.

Оспорената заповед е законосъобразна, което налага отхвърляне на жалбата.

На основание чл. 63, ал.2 ЗИНЗС решението е окончателно.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от М. Ю. С. [ЕГН] против Заповед № 104-12-10/26.02.2026 г. на началника на Затвора Варна.

Решението е окончателно.

Съдия: