Решение № 193 от 21.10.2025, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Чирпан, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Виолета Т. Загорчева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело № 20255540100506 по описа за 2025 година

В Районен съд Чирпан е постъпила искова молба, вх. № 2616 от 08.05.2025 година от „АПС Бета България“ ЕООД, EИК 203374133 със седалище и адрес: гр.

София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк. Б. Т. пълномощник, срещу Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: *** с посочено правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, ГПК във връзка с Определение № 261 от 30.04.2025г. по ч.гр.д. № 1162/2024г. и цена на иска 333.20 лева (общ размер), от които: 200 лева - главница по Договор за паричен заем; 5 лева -договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем; 128.20 лева- законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем; и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

В исковата молба ищецът твърди, че на 31.10.2019 година длъжникът Д. М. К., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 577559 със „Стик Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 200, срещу което се съгласил да върне 1 вноска от 250 лева в срок до 25.11.2019 година, когато е падежирала последната вноска съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.70 %.

Посочва, че съгласно чл. 9 ЗПК договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя 1 кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 577559 на 31.10.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Горепосоченият договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Заявява, че дори съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на 2 паричната сума. Ответникът Д. М. К., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г.

„Стик — Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към исковата молба. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Посочва, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.

Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал.

3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ищецът заявява, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д.

№ 2352/2013 г., II т. о„ ВКС).

Ответникът Д. М. К., ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към датата на подаване на исковата молба задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли съдът да приеме за установено, че ответникът Д. М. К., ЕГН ********** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1162/2024г., а именно сумата в общ размер от 333.20 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 200 лв.; 2) договорна

3 възнаградителна лихва върху главницата в размер на 5 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 25.11.2019 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 128.20 лв. за период от 25.11.2019г. до 19.11.2024 г. 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Сочи, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Моли съда, след като се запознае с доказателствата по делото и изложените аргументи, да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Д. М. К., **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер от 333.20 лв., формирана както следва: главница в размер на 200 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 5 лв. за периода от 31.10.2019 г до 25.11.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 128.20 лв. за период от 25.11.2019 г. до 19.11.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

По образуваното ч.гр.д. № 1162/2024г. по описа на Районен съд - Чирпан по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 8,39 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ТДТССГПК и е определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,56 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

На основание чл. 78 от ГПК ищецът претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Моли съда да осъди ответника Д. М. К., ЕГН 4

********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 1162/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ЧИРПАН и по настоящото производство, на обща стойност от 191,95 лв.

Моли съда, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение срещу него.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът е приел за допустими и относими.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.

С Определение № 454 от 21.07.2025 година съдът е обявил проект за доклад по делото, като е приел следното:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения: Ищецът се легитимира като кредитор въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 година, сключен между „АПС България“ ЕООД като цесионер и „Стик кредит“ АД като цедент във връзка с непогасено задължение по Договор за потребителски кредит – кредитна линия № 577559 от 31.10.2019 година, сключен между „Стик кредит“ АД като заемодател и Д. М. Аврамова като заемател. Твърди се неизпълнение на задължението на заемателя по договора за кредит в срок – до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника: Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.