Решение № 6045 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6045 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100105652 по описа за 2024 година иск с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:

Ищецът – М. С. С., в исковата си молба и уточнение на същата от 06.06.2024г., твърди, че на 13.12.2011г. бил привлечен в качеството си на обвиняем по ДП № ЗМ144/2011г. по описа на СДВР. пр.пр. № 31287/2011г. на СРП за престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК, затова че на неизвестна дата през м.април 2011г., в гр. София, в ресторант „Ниагара“, ул. „*******, с цел да набави на другиго - неустановено лице, имотна облага, принудил Е.Л.П. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му - да ми даде първоначално сума от 2 000 лева, а по-късно и други суми, като с това причинил на същото лице имотна вреда в размер на 2 000 лева. В същия ден бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане на лице рег. № 55297/12.12.2011г. на инспектора на СДВР И.Д., който му извършил личен обиск, а впоследствие с постановление от С. С. - прокурор при СРП бил задържан под стража за 72 часа, които изтърпял в ареста на ул. „******* Мярката за неотклонение била „подписка".

В постановената по н.о.х.д № 20183/2014г. оправдателна присъда СРС, 2 състав приел, че от безспорно установените по делото факти, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна логическа връзка не може да се направи категоричен и еднозначен, изключващ всякакво съмнение извод за авторството на престъплението и, че обвинението е недоказано. Събраните по делото доказателства не давали категоричен отговор на въпроса за деянието и неговото авторство.

След подадения протест от СРП до СГС с решение № 260490/17.08.2021г., потвърдил изцяло постановената оправдателна присъда.

1

Наказателното производство продължило 10 години и причинила на ищеца неимуществени вреди. Прекратена била и връзката му с жена, с която живеел на съпружески начала, а и на детето им.

Ищецът не можел да ловува, а и имал трудности с намирането на работа.

С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът, да му заплати:

- сумата от 200 000 лева, неимуществени вреди, претърпени от ищеца с оглед наказателното производство (ДП № ЗМ-144/2011 г. по описа на СДВР. пр.пр. №31287/2011г. на СРП за престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК, до влизането в сила на оправдателната му присъда на 17.08.2021г. – Присъда по НОХД № 20183/2014г. на СРС, 2 състав и решение № 260490/17.08.2021г., СГС, III въззивен състав), с която е потвърдена изцяло оправдателната ми присъда от 30.09.2019г.), ведно със законната лихва; и

- сумата от 63 279,61 лева, мораторна лихва за периода от 17.08.2021г. до 16.05.2024г.

Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:

- не било доказано, че присъдата била влязла в сила;

- искът бил завишен;

- на обезщетение подлежели вреди, претърпени само лично от пострадалото ФЛ;

- прокуратурата не отговаряла за продължителността на съдебната част от производството;

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за обвинение, посочени в исковата молба. Производството, от досъдебната фаза, считано от 13.12.2011г. (л. 14), е продължило до 17.08.2021г.

Имало е проблем относно компетентната прокуратура (Постановление от 22.01.2012г. и последно такова от 30.04.2013г. /л. 30-49/).

Доказателствената тежест да се установи, че производството е било забавено с оглед поведението на обвиняемия (сега ищец) е на ПРБ (чл. 154 от ГПК, във вр. с т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Ж.Н.). До доказване на противното, се предполага обратното. Г-н С. не е длъжен, но може да ангажира доказателства за поведението на представителите на обвинението и го е сторил. Съответно доводът, изложен в о.с.з. за някаква фактическа невъзможност, е неоснователен.

Позицията на СГП е некоректна. Доколкото и двете страни са били такива и в наказателното производство, възможността да се навеждат нови доводи и твърдения, е преклудирана (Т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., 2 по гр.д. № 648/2010г.).

Съгласно нормата на чл. 136, ал. 3, изр. 1 и чл. 137 от ЗСВ, прокуратурата е единна и централизирана (арг. и от т. 15 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК на ВКС). Прокуратурата, като учреждение, е била страна в страна в приключилото наказателно производство, а също така е страна и в настоящия граждански процес. Отделните прокурори (ФЛ-а) са само нейни процесуални представители. Всъщност прокурорът представлява особен юрисконсулт (държавен адвокат), чиито функции, най-често, но не само, са свързани с повдигане на обвинение по отношение на предполагаем престъпник и са определени в закон, а самота структура на учреждението е отделена от изпълнителната власт.

Добросъвестността предполага да се оспорва само това обстоятелство (чл. 131 ал. 2, т.

4 от ГПК), за което страната не знае и няма задължение да знае, че се е осъществило (под страна се разбира цялата ПРБ, а не конкретния прокурор). За останалите факти, тя следва да вземе изрично становище.

Позицията на СГП, изложена в о.с.з., ако се възприеме, би означавала, че действията на един прокурор не обвързват следващия, нито в наказателния, нито в гражданския процес, нещо което очевидно е абсурдно (deductio ad absurdum).

Практиката показва, че при прилагане на наказателното дело, без да се посочи какво точно се цели да се установи с него, тъй като то е комплексно писмено доказателство, страните и най-вече ответникът не проявяват никаква инициатива за сочене на конкретни документи, находящи се в него. Целта е и то недопустимо (с оглед правилата за преклузия) решаващият орган да прояви инициатива и да установи фактите, които биха били релевантни за спора, ако бяха наведени в отговора.

В конкретната ситуация, в о.с.з. прокуратурата всъщност отказва да вземе становище по налични доказателства. Вътрешните неуредици в учреждението (ПРБ) относно достъпа на отделни представители на прокуратурата до делата (липса на съответен вътрешноведемствен подзаконов акт – евентуално инструкция; и/или просто нежелание да се положи необходимата грижа), са ирелевантни от гледна точка на ГПК.

Изложеното се отнася и до довода относно невлезлия в сила оправдателен акт, въпреки, че и за това са ангажирани конкретни доказателства.

С Присъда от 30.09.2019г. на СРС, НО 2-и с-в, по н.о.х.д. № 20183/2014г., влязла в сила на 17.08.2021г. (има печат), г-н С., е оправдан за това че: на неустановена дата през месец април 2011г., в гр. София, ул. "*******, в ресторант „Ниагара", с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил Е.Л.П. чрез заплашване, като му заявил „Трябва да дадеш тези пари, ако искаш да не стане лошо. Ако не дадеш сумата, ще ти се случи нещо лошо, както на теб, така и на семейството ти и на имуществото ти", да извърши нещо противно на волята му, а именно да даде сумата от 2000,00 лева, като с това е причинил на Е.П. имотна вреда в размер на 2000,00 лева - престъпление по чл. 214, ал.1 от НК.

Присъдата е потвърдена с Решение № 260490 от 17.08.2021г. на СГС по ВНОХД № 2037/2020г., което е окончателно (има изрично посочване).

Двата акта по същество са приложени към доказателствения материал, а той е предоставен и на ответника, който отново следва да се подчертае, в тази си част, е известен 3 на ПРБ.

Детето на ищеца, чиято майка е А.М., е родено на *******. (Удостоверение за раждане на К. С.). Ищецът е притежавал огнестрелни ловни оръжия (Разрешения – л. 12930).

Ищецът е с 56 % временна нетрудоспособност (ЕР от 09.08.2024г.).

Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Р. и Е.. От показанията им се установява, че:

-св. Р.: познавала ищеца от 2009г. Той бил много близък приятел на съпруга ù.

Познавала и цялото семейство на г-н С.. Преди 2011г. бил много всеотдаен човек, а материалното му състояние – много добро. Работел като застрахователен агент. Само той работел, а това не се налагало за партньорката му. Свидетелят не знае в момента какво работи ищецът. След 2011г. се почувствал унизен и се разклатил психически. Репутацията му в града била срината. Приятелката му го напуснала, тъй като станал раздразнителен (и към нея и към детето). Загубил и либидо.

-св. Евтимова: познавала ищеца от 2008г. Били приятели. Поддържали доста чест контакт. Ищецът бил нормален човек до задържането му през 2011г., но щом е задържан очевидно е имало някаква причина. След това доста се променил, тъй като изживял сериозен стрес. Спрял да излиза, и да говори с хората (а преди това бил жизнерадостен и весел). Бил застрахователен агент и хората се отдръпнали от него. Имал хоби – обичал да ловува, но след обвинението не можел да го практикува.

В хода по същество, пледоарията на ответника включва и следното: Уважаеми г-н председател, изцяло оспорвам исковата молба, моля да я отхвърлите изцяло. Касае се за тежко умишлено престъпление, взета му е най-леката мярка за неотклонение „подписка“. … Моля само да обърнете внимание на показанията на втората разпитана свидетелка, а именно и по-конкретно на изречението „Щом беше задържан, значи е имало причина“. Считам, че това е достатъчно основателно за целия този процес. от правна страна:

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ).

Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.

Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина 4

(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4 от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.

Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.

Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, например: тежестта на повдигнатото обвинение, дали ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр., отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно депресивна симптоматика".