Решение № 74 от 18.04.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500047 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от С. С. К., чрез процесуалния й представител адв.М.К., против решение №333/07.11.2022г., постановено по гр.д.№263/21г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ С. С. К. е осъдена на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД да заплати на Г. С. Г. сумата от 8 293, 36лв., част от парично вземане от 51 010, 27лв., прехвърлено му с договор за цесия от 24.02.2021г., сключен между него като цесионер и „Агро Логистика-ми“ООД, гр.Добрич като цедент, представляващо стойността на сторените разноски за СМР гранитогрес, оборудване на баня, вентилационна система, остъкляване на лятна тераса, изграждане на вътрешни вертикални стени в кухнята, ремонт и подмяна на покрива на заведението, монтаж на сгъваем покрив, изграждане на конструкция на лятна тераса, кухненски плотове и рафтове, топло и шумо изолация, извършени от цедента „Агро Логистика-ми“ООД, гр.Добрич в периода 2017г.-2019г. в собствения на ответницата имот, находящ се в гр.Добрич, ул.“Бойчо Огнянов“ №43, представляващ заведение за обществено хранене с площ от 77, 25 кв.м. с идентификатор *** и търговски обект с площ от 34, 96 кв.м. с идентификатор ***; 2/ С. С. К. е осъдена да заплати на Г. С. Г. съдебно-деловодни разноски от общо 819, 49лв., от които 331, 74лв. държавна такса, 65, 03лв. възнаграждение за вещо лице и 422, 72лв. адвокатско възнаграждение. В жалбата и уточняващата молба към нея от 29.12.2022г. се твърди, че решението в 1 обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск се отхвърли и за горепосочената му част.

Въззиваемият Г. С. Г. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Г.Г., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея, съответно от 07.06.2021г., 30.07.2021г., 04.03.2022г., както и в уточненията, направени в първото по делото о.с.з. на 08.12.2021г., ищецът Г. С. Г. излага, че ответницата С. С. К. е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр.Добрич, ул.“Б.Огнянов“№43, представляващи, съответно обект с идентификатор *** - заведение за обществено хранене с площ от 77, 25 кв.м. и обект с идентификатор *** - търговски обект с площ от 34, 96 кв.м. /функциониращи общо като едно заведение/, които отдала под наем на „Агро Логистика-ми“ООД с договор за наем с дата 01.03.2017г., вписан в СВ-Добрич на 28.02.2017г., за срок от 01.03.2017г. до 01.03.2022г. с месечна наемна цена 800лв.Уговорено е заплащането на наемните вноски да започне от 01.01.2018г., а за периода 01.03.2017г.31.12.2017г. наемателят да извърши подобрения в имота, които да възлизат на обща стойност 7 200лв. Наемателят изпълнил предвидените в договора за наем подобрения. Извън тях обаче извършил в имота и множество други подобрения в периода 2017г.-2020г., които не са свързани с обикновеното му ползване от наемателя, и за чието извършване вложил разходи за материали /без включен труд/ в общ размер от 51 010, 27лв. Твърди, че същият ги е изпълнил по силата на устен договор за изработка с ответницата като възложител, а дружеството като изпълнител, с краен срок да се приеме извършеното и да се заплатят разходите 30.12.2020г. Ответницата не му заплатила вложените разходи, въпреки регулярните обещания, вкл. и такива, че евентуално може да му продаде имотите на цена по-ниска от данъчната оценка. Изпълнените от наемателя СМР /извън тези, предмет на наемния договор/, представляващи подобрения, обективно увеличаващи стойността на собствения на ответницата недвижим имот, имат следните стойности с ДДС:

1/ закупуване и поставяне на гранитогрес/под кухня, под закрита тераса, под заведение, под открита тераса/ - 7 954, 24лв.; 2/ доставка и монтаж на оборудване за баня и мокро помещение - 1 322, 67лв.; 3/ изграждане и монтаж на цялостна вентилационна система в заведението - 8 764, 44лв.; 4/ остъкляване на лятна тераса в заведението - 9 642, 27лв.; 5/ изграждане на вътрешни вертикални стени в кухнята - 3 709, 29лв.; 6/ ремонт и подмяна на покрива - 2 480, 24лв.; 7/ закупуване и поставяне на подвижен сгъваем покрив/56 кв.м., с два мотора/ - 13 000лв.; 8/ конструкция за лятна тераса в заведението с поставяне на масивни колони и отводнителни канали в колоните - 1 529, 64лв.; 9/ кухненско обзавеждане/плотове, рафтове/ - 1 401, 28лв.; 10/ топло и шумоизолация/топлоизолация на стените, топло и шумоизолация на таваните в закритите части/ - 1 205, 73лв. Ответницата е 2 дължала на наемателя заплащане на извършените СМР по силата на устен договор за изработка, евентуално, ако се установи, че такъв договор не бил сключван между тях, е дължала заплащане на осн. чл.61 от ЗЗД, т.к. като собственик е знаела за извършването на подобренията от държателя, била е съгласна и не се е противопоставяла, евентуално ако е било налице противопоставяне, то е дължала заплащане на осн. чл.59 от ЗЗД.

На 24.02.2021г. с писмен договор за цесия с нотариално заверени подписи „Агро Логистика-ми“ООД е продало цялото си вземане от С. С. К. за така извършените подобрения, възлизащо на 51 010, 27лв., на ищеца. Като цесионер, ищецът бил упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне. Предвид изложеното, моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 51 010, 27лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, дължима, предвид сключения с цедента договор за изработка. В условие на евентуалност, ако този иск бъде отхвърлен, като се приеме липса на възлагане, претендира ответницата да му заплати същата сума, ведно със законна лихва от датата на исковата молба, на осн. чл.61 от ЗЗД, като стойност на СМР, увеличаващи стойността на имота, извършени в интерес на собственика, без неговото противопоставяне. В условие на евентуалност, ако и този иск се отхвърли, предвид установяване извършване на СМР при противопоставянето на собственика, претендира ответницата да му заплати същата сума, ведно с лихва, на осн. чл.59 от ЗЗД, с която неоснователно се е обогатила, а цедентът обеднял.

Ответницата С. С. К. в депозирания писмен отговор в срока по чл.130 от ГПК/с уточнения в първото по делото о.с.з. на 08.12.2021г./, оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Поддържа, че не е била уведомена за цесията, както и, че наемателят „Агро Логистика-ми“ООД не е имал вземане спрямо нея, което да цедира на ищеца, с когото живеели на съпружески начала до м.04.2020г. По силата на сключения договор за наем наемателят изпълнил СМР в имота на обща стойност 7 200лв., които били необходими, за да започне да функционира заведението, и която сума е приспадната от задължението му за заплащане на наемна цена, които подобрения тя е приела. Описаните в исковата молба подобрения не са в унисон с договора за наем, тя не е давала съгласие за тях, нито е била уведомявана, съответно не е и възлагала устно извършването им, нито ги е приемала, макар, че е посещавала имота спорадично. Действията по извършването им са в нарушение на договора за наем, поради което не следва да носи облигационна отговорност за тях.За част от тях /изграждане и остъкляване на тераса/ разпоредбите на ЗУТ изисква изричното й съгласие, каквото тя не е давала. В условие на евентуалност, ако ищецът има вземане, придобито с посочения договор за цесия, прави възражение за прихващане с дължимата й се от цедента наемател незаплатена наемна цена по договора за периода 01.01.2018г. до м.09.2022г., вкл. в размер на 36 000лв. /по 800лв. месечно/.

По възражението за прихващане ищецът е поддържал, че дружеството наемател няма незаплатени наемни вноски за посочения период, той, като лице живеещо до м.04.2020г. с ответницата на съпружески начала, е получавал в брой наема, много често в присъствието на ответницата, като и е издавал РКО. Получените суми изразходвал за разходи за семейството. В 3 условие на евентуалност e направил възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

С влезлите в сила части от първоинстанционното решение предявеният главен иск с пр.осн. чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен изцяло, а предявеният първи евентуален иск е отхвърлен за разликата над 8 293, 36лв. до пълния претендиран размер от 51 010, 27лв., както следва - в частта за разликата над 8 293, 36лв. до 37 093, 36лв. поради погасяване чрез прихващане на вземането на С. С. К. към цедента „Агро Логистика-ми“ООД в размер на 28 800лв., представляващо неплатена наемна цена за периода 23.09.2018г.-23.09.2021г. по договор за наем от 01.03.2017г.; в частта на разликата над 37 093, 36лв. до пълния претендиран размер от 51 010, 27лв. като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предмет на въззивното производство са иск с пр.осн. 61 от ЗЗД и евентуален с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между С. С. К. и „Агро Логистика-ми“ООД, гр.Добрич, представлявано от управителя М. С. И., е сключен писмен договор за наем с посочена в същия дата 01.03.2017г., с нотариално заверени подписи на 28.02.2017г., вписан в СВ-Добрич на 28.02.2017г., за отдаване под наем от С.К. на „Агро Логистика-ми“ООД на собствените й/придобити с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№158/29.06.2016г./ недвижими имоти, находящи се в гр.Добрич, ул.“Б.Огнянов“№43, представляващи, обект с идентификатор *** - заведение за обществено хранене с площ от 77, 25 кв.м. и обект с идентификатор *** - търговски обект с площ от 34, 96 кв.м. за срок от 5 години срещу наемна цена в размер на 800лв. месечно, платима по банков път или в брой до 10-то число.Съгласно чл.2 от договора, заплащането на наемните вноски ще започне на 01.01.2018г., а за периода 01.03.2017г.-31.12.2017г. наемателят ще направи подобрения в имота на стойност 7 200лв., включващи теракот, закупуване на кафе-машини, вентилационна система, цялостно кухненско оборудване, аспирация и др., за които наемателят ще запази собствеността върху движимите вещи.Между страните не е спорно и, че в изпълнение на договора имотът е предоставен на наемателя и същият го е ползвал през договорения период.

От заключението на в.л.Н.Василева от 23.06.2022г., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, и обясненията на вещото лице в о.с.з. на 28.09.2022г., се установява, че след извършено преустройство двата самостоятелни обекта по КККР са обединени и е обособено заведение за обществено хранене общо със ЗП 112, 21 кв.м., включващо зала за клиенти, сервизно помещение клиенти, кухненски склад и битовки.Обектът е напълно завършен, изпълнени са множество СМР, описани подробно в заключението. Само част от тях са тези, предмет на производство, според описанието им в табличен вид в уточняващата молба на ищеца от 30.07.2021г. Същите съществуват понастоящем в следния вид и за извършването им са направени следните разходи според представените по делото разходни документи, посочени в приложение №1 към СТЕ, а именно:

4

1/ закупуване и поставяне на гранитогрес/под кухня, под закрита тераса, под заведение/ - 2 397, 28лв./от тях гранитогрес под закрита тераса - 1 131, 38лв./;

2/ доставка и монтаж на оборудване за баня и мокро помещение - 168, 89лв./повечето от оборудването на банята е демонтирано, помещенията са преустроени, посочени са разходите само за наличното оборудване/; 3/ изграждане и монтаж на цялостна вентилационна система - 8 764, 44лв./касае вентилационната система в кухненската част и затворената тераса/; 4/ остъкляване на лятна тераса - 7 986, 03лв.; 5/ изграждане на вътрешни вертикални стени в кухнята - 640, 07лв.; 6/ ремонт и подмяна на покрива неизпълнено; 7/ закупуване и поставяне на подвижен сгъваем покрив/56 кв.м., с два мотора/ - 13 000лв./необходим поради изискванията за отделна зала за пушачи с аспирация/; 8/ конструкция за лятна тераса в заведението с поставяне на масивни колони и отводнителни канали в колоните - 1 529, 65лв.; 9/ кухненско обзавеждане/плотове, рафтове/ - 1 401, 28лв.; 10/ топло и шумоизолация/топлоизолация на стените, топло и шумоизолация на таваните в закритите части/ - 1 205, 73лв. Общо вложените разходи за закупуване на строителни материали за наличните понастоящем процесни подобрения според представените фактури възлизат на 37 093, 36лв. Всички описани в табличен вид дейности, с оглед естеството им, са съобразно предназначението на имота, подобряват функционирането му и обективно увеличават стойността му. С изграждане на закритата тераса е увеличен капацитетът на заведението, което преди това е било с търговска зала за 35 души, а след нейното изграждане за още 25-30 души, съответно полезната му/търговска/ площ е била около 70 кв.м., а сега е 130 кв.м. Пазарната му стойност би била без тези подобрения 127 150лв., а сега с тях възлиза на 182 500лв., т.е. увеличават стойността му с 55 350лв.