Определение № 5084 от 10.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5084 гр. Варна, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502175 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба №72742/22.08.2025г. Г. К.

Г., ЕГН **********, с адрес от гр. Варна, действащ чрез Е. Г. Д., упълномощен роднина по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ГПК, против Разпореждане № 32598/12.08.2025г., постановено по ч.гр.д. № 3668/2025г. на Варненски районен съд, 25-ти съдебен състав, в частта, с която е прието подаденото от жалбоподателя възражение вх. № 39945/05.05.2025 г. по чл. 414а, ал. 1 ГПК срещу Заповед № 1715 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 3668/2025 г. на ВРС, 25-ти с-в, за погасяване в срока по чл. 412, т. 8 ГПК на сумата от 274,24 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сума в размер на 25,75 лева, представляваща част от договорната лихва за периода 21.02.2024г. до 21.02.2025г.

В жалбата се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като възражението по чл.414а от ГПК е прието само за сумата от 299,99лв., въпреки представената доказателства, че доброволно заплатената от длъжника сума възлиза на 1200лв. Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на друго, с което възражението да бъде прието до пълният заплатен размер от 1200 лева.

В предоставения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника по нея, в който се излагат съображения, че преценката на заповедния съд е осъществена към един определен момент – подаденото от длъжника възражение по чл. 414а ГПК, а плащанията от страна са продължили и след изтичане на срока, включително към момента на подаване на жалбата. Извършените след образуване на делото от длъжника плащания са в общ размер на 2100 лева, но доколкото длъжникът не е посочил, че погасява именно задълженията по заповедта за изпълнение, кредиторът е погасил с тях 1 последващи задължения.

Съдът, за да се произнесе по постъпилата жалба, съобрази следното:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от "ЕОС Матрикс" ЕООД срещу Г. К. Г.. Въз основа на същото е издадена Заповед за изпълнение № 1715/25.03.2025г. за следните суми: 1025.56лв., представляваща главница по Договор за отпускане на кредит от 13.12.2023 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Г. К. Г., за периода от 21.02.2024 г. до 21.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2025 г. до окончателното й изплащане; 686.60лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2024 г. до 21.02.2025 г., като вземанията по договора от 13.12.2023 г. са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2024 г., както и 34.24лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за държавна такса и 240 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 412, т. 8 ГПК, изтекъл на 15.05.2025г., е постъпило възражение №39945/05.05.2025г., от длъжника Г. К. Г., чрез Е. Г. Д., упълномощен роднина по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ГПК, в което същият е посочил, че е изпълнил частично задължението по заповедта в едномесечен срок от връчването й, като е направил и волеизявление, досежно заплащането изцяло на същото, в рамките на четиримесечен срок, считано от подаването му – 05.05.2025г.

На основание чл. 414а, ал. 4 ГПК, възражението, заедно с приложеното доказателство за изплащане на задължението, е изпратено на заявителя за становище в тридневен срок.

В рамките на предоставения срок, е постъпило становище от 14.05.2025г., в което заявителят признава, че длъжникът е извършил доброволно погасяване на задължението си до размера от 300лв.

Препис от становището е връчено на длъжника за становище с разпореждане №19879/15.05.2025г., с указания, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението може да заплати задължението си по издадената заповед за изпълнение в цялост, като представи доказателства за това.

В предоставения срок не е постъпил отговор от длъжника.

С разпореждане №25923/24.06.2025г. на заявителя е указано да конкретизира искането си за издаване на изпълнителен лист за неплатения остатък.

В изпълнение на указанията е постъпила молба от заявителя №62245/11.07.2025г., с която са посочени сумите, за които се претендира издаването на изпълнителен лист: 660.84лв. - договорна лихва и 1025.56лв. – главница.

С разпореждане №28888/14.07.2025г. препис от молбата е връчена на длъжника, като повторно са му дадени указания да плати в цялост задълженията по заповедта с представяне на доказателства за това.

С молба №65795/24.07.2025г. длъжникът излага, че по устна договорка със служител на кредитора е извършил разсрочени плащания на 02.05.2025г., 03.06.2025г. и 03.07.2025г. в общ размер на 1200 лева и представя доказателства за това.

2

Препис от молбата е връчен на заявителя, който е депозирал отговор №69653/08.08.2025г., с които поддържа становището си, че задължението по заповедта за изпълнение е погасено от длъжника в хода на процеса само със сумата от 300 лева, а останалите плащания са отнесени за погасяване на следващите дължими суми по договора.

С обжалваното Р а з п о р е ж д а н е №

32598/12.08.2025г. първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на длъжника за следните суми: 274.24лв. (сбор от сумата 34.24лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за държавна такса и сума в размер на 240лв. – представляваща адвокатско възнаграждение). Произнасяне във връзка с останалите извършени от длъжника плащания не е налице нито в мотивите, нито в диспозитива.

За разлика от възражението по чл.414 от ГПК, с което се оспорва вземането по заповедта /по основание и/или по размер/, възражението по чл.414а от ГПК се основава на твърдение за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение. При подадено от заявителя становище в срок, както е в настоящия случай, заповедният съд се произнася по основателността на възражението и постъпилото становище – чл.414а, ал.4, изр.2 от ГПК. Това произнасяне предполага разрешаване спора относно наличието на доброволно изпълнение на задължението в рамките на срока по чл.412, т.8 от ГПК, чрез проверка твърденията на всяка от страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме, че плащане е налице, заповедният съд постановява диспозитив, с който приема възражението по чл.414а от ГПК. Ако счете, че не е налице плащане, постановява диспозитив, с който не приема възражението по чл.414а от ГПК, което ще доведе до стабилизиране на заповедта по чл.410 от ГПК и трансформирането й в изпълнително основание, въз основа на което ще следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.

В разглеждания случай в резултат от допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в извършена в противоречие с процесуалните му правомощия трикратна размяна на книжа по възражението по чл.414а от ГПК, на практика незаконосъобразно е дадена възможност за уточняване на възражението чрез разширяване на предмета му със заплатени междувременно суми.

Независимо от изложеното в рамките на правомощията си по чл.414а, ал.2 изр. 2 от ГПК съдът дължи произнасяне по основателността на възражението и в тази част.

Доколкото оплакванията в жалбата се свеждат единствено до незачитане на извършените впоследствие плащания, по който въпрос липсва произнасяне както в мотивите, така и в диспозитива на първоинстанционното разпореждане, съдът намира, че страната всъщност се позовава на непълен съдебен акт. С оглед изложеното и доколкото понастоящем липсва първоинстанционен акт с отхвърлителен диспозитив, който да подлежи на обжалване, съдът намира, че подадената частна жалба №72742/22.08.2025г. всъщност представлява искане с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на Разпореждане № 32598/12.08.2025г. чрез произнасяне по подаденото възражение по чл.414а ГПК №39945/05.05.2025г., уточнено с молба №65795/24.07.2025г., в неговата цялост за разликата над 300 лева до 1200 лева.

3

Компетентен да отстрани непълнотата на съдебния си акт е съдът, който го е постановил.

По изложените съображения настоящото производство следва да бъде прекратено поради липса на годен предмет за обжалване, а делото – върнато на първата инстанция за произнасяне по молбата с правно основание чл.250 от ГПК, неправилно квалифицирана от длъжника и първоинстанционния съд като частна жалба.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д № 2175/2025 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА ч. гр. д. № 3668/2025 г. на Варненски районен съд, 25 състав, за произнасяне по молба с правно основание чл.250 от ГПК

№72742/22.08.2025г., неправилно квалифицирана от длъжника като частна жалба, за допълване на Разпореждане № 32598/12.08.2025г. чрез произнасяне по подаденото възражение по чл.414а ГПК №39945/05.05.2025г., уточнено с молба №65795/24.07.2025г., в неговата цялост за разликата над 300 лева до 1200 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4