Решение № 1186 от 14.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. Пловдив, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330203863 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0329-000323/ 04.06.2026 г., издадено от ВПД Началник РУ Раковски към ОД на МВР – Пловдив, с което на А. С. Ю. е наложена глоба в размер на 255.65 евро, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети общо 10 контролни точки, за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.С жалбата се навеждат възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не взема становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Установено по делото е, че на 21.02.2026г. около 09.20 часа в с. С., на кръстовището на ул. В. Л. и ул. П. Я., жалбоподателят като водач управлява лек автомобил Фоклсваген пасат с рег. № *****, който не е регистраиран по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП. Нарушен е чл.140 ал.1 от ЗДвП.

1

Освен, че са безспорни, тези факти се установяват по несъмнен начин от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, включително от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите от АУАН.

Спорни при това положение се явяват обстоятелствата:

-била ли е извършена валидна служебна дерегистрация на процесното МПС по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП на дата 21.02.2026г.;

-съставомерно ли е безспорно установеното управление към 21.02.2026г. на процесното МПС от обективна страна като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Налице са основания за отмяна на наказателното постановление.

Според чл. 143, ал. 15 ЗДвП в редакцията преди измененията в ЗДвП бр.

64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система (АИС-КАТ), се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“.

Видно от приложената по административната преписка справка за регистрация на МПС:

- с договор с нотариална заверка на подписите № 4114 от 12.12.2025г. лицето Арзу Велинова Раим е закупила процесния автомобил;

-МВР били уведомени за договора от нотариуса с уведомление от 12.12.2025г.;

-приобретателят не изпълнил задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила в КАТ;

-на 13.02.2026г. в 18:31 часа в АИС-КАТ било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.

Предвид така установените факти, които впрочем не са и спорни по делото, към дата 13.02.2026г. е съществувало основание за служебно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

Такова реално е било извършено още на същия ден като е спазен и предвидения в закона ред в редакцията преди измененията в ЗДвП с ДВ. бр. 64 2 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.

Считано от 06.09.2025г., обаче е в сила нова редакция на чл. 143, ал.15 ЗДвП, която гласи: „Служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.“

При съпоставка на двете редакции е видно, че основната промяна касае редът за извършване на служебната дерегистрация:

-докато по отменената редакция това е ставало чрез вписване в АИСКАТ;

-по новата редакция служебната дерегистрация става с вписване в Националния регистър на пътните превозни средства.

Налага се следният извод, че вписването в Националния регистър на пътните превозни средства има конститутивно действие, като това следва по един недвусмислен начин от използвания израз: “Служебно, с отбелязване в Националния регистър... се прекратява регистрацията…“ В този смисъл, за да е налице валидно прекратяване на регистрацията съгласно актуалната редакция на нормата вече следва да е осъществено вписване не в АИС-КАТ, а именно в Националния регистър на пътните превозни средства.

Пренесени на плоскостта на конкретните факти по делото, принципни съображения водят на следните изводи: горните

Съгласно чл. 3, ал.1 ЗАНН: „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.“

В процесния случай, както датата на извършване на служебната дерегистрация-13.02.2026г., така и датата на управлението- 21.02.2026г. са след влизане в сила на измененията в ЗДвП, което е налагало прекратяването на регистрацията да стане чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, а не чрез вписване в АИС-КАТ.

3

Същевременно при извършена служебна справка се установява, че Националния регистър на пътните превозни средства все още не функционира, като от приложените доказателства по преписката, включително и справка за регистрация на МПС, се установява, че в процесния случай служебното прекратяване на регистрацията е извършено чрез вписване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИС-КАТ/, а не в несъществуващия към този момент Националния регистър на пътните превозни средства.

В този смисъл са изричните показания на актосъставителя, който потвърди, че и към датата на твърдяното нарушение проверката дали даден автомобил е с валидна регистрация не се е извършвала в нефункциониращия Национален регистър на пътните превозни средства, а във вътрешната информационна система на АИС-КАТ.

Посоченото налага извод, че валидно служебно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил не е извършено, респективно към датата на проверката автомобилът не е притежавал качеството на такъв, който не е регистриран по надлежния ред и деянието е несъставомерно от обективна страна.

В тази връзка следва да се посочи, че служебното прекратяване на регистрацията е тежка санкционна последица, като от общия принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията следва, че начинът на нейното извършване е императивен и няма как чрез разширително тълкуване да се приеме, че освен чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, тя може да се извършва и чрез вписване в АИС-КАТ, както е било по отменената редакция на нормата.

Изрично следва да се подчертае, че съдът не извършва косвен контрол на законосъобразност на извършената служебна дерегистрация, а само следи дали е налице валидна такава в предвидената от закона форма, като в случая предвидената форма-вписване в Националния регистър на пътните превозни средства не е налице.

На следващо място липсва и субективния елемент от състава на вмененото нарушение, доколкото водачът не е собственик на процесният автомобил и у него не е възникнало задължението да пререгистрира автомобила, съответно не е знаел за неговата дерегистрация.

4

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски има жалбоподателя в размер на 320.00 евро, които са поискани, доказано е заплащането им, предвид липсата на възражение за прекомерност и фактическата и правна сложнос на делото следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 26-0329-000323/ 04.06.2026 г., издадено от ВПД Началник РУ Раковски към ОД на МВР – Пловдив, с което на А. С. Ю. ЕГН:**********, е наложена глоба в размер на 255.65 евро, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети общо 10 контролни точки, за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив, да заплати на А. С. Ю.м ЕГН:**********, сумата от 320.00 евро разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5