Решение № 156 от 07.10.2020, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

Номер 156

07.10.2020 г.

Град Свиленград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Свиленград

Трети наказателен състав

На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Ренета Н. Иванова

Добринка Д. Кирева като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20205620200492 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-001065 от

09.08.2020година на Полицейски инспектор към ОД на МВР – Хасково, група ОДЧ Хасково, с което на Б. К. /B.K./ роден на 13.07.1973г- в Турция, за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят Б. К. /B.K./ чрез пълномощника си адв.Каварджиков моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като в жалбата се твърди,че НП е издадено при допуснати нарушения на закона и при съществени процесуални нарушения,като се излагат конкретни съображения в тази насока. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Б. К. /B.K./ не се явява и не изпраща представител.

Не претендира разноски по делото.

АНО (въззиваемата страна) - Полицейски инспектор към ОД на МВР – Хасково, група ОДЧ Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 09.08.2020 година свидетелят Т.Я.Т.,изпълнявал служебните си задължения по маршрут III АМ-Марица в района на ГКПП Капитан Андреево,когато в 22,30ч. на терминал излизащи леки автомобили в посока Турция пристигнал лек автомобил Фолксваген Тауран с рег.№ MGNG 873 ,собственост на Menmet Kocatepe и управляван от жалбоподателя.

В същото време на работа бил и свидетеля Н. В. К. -граничен полицай на ГКПП Капитан Андреево .При проверката св. Н. В. К. се усъмнил в представеното свидетелство за правоуправление, поради което била извършена експертна справка №212/2020г. от която се установило,че представеното международно свидетелство за управление на МПС издадено на името на жалбоподателя –издадено на 14.07.2014г. валидно до 14.07.2024г. не отговаря на международните изисквания по отношение на изпозваните видове печатни техники и интегрирани защити.

За случай бил уведомен св.

Т.Я.Т.,доколкото за така извършеното нарушение,следвало да се ангажира отговорността на нарушителя от служител компетентен по ЗДвП.

На същата дата било издадено Разпореждане от св. Т.Я.Т., с което било разпоредено на жалбоподателя като неправоспособен водач да не управлява на територията на Р.България,докато не придобие законно право за това.

Отрицателният факт за правоспособността да управлява МПС, потвърждава – еднозначно и безпротиворечиво в показанията си и разпитаните свидетели- Т.Я.Т. и Н. В.

К. ,като това обстоятелство се установява от приобщената по АНПр експертна справка.

За така констатираното нарушение/касателно управление на МПС без да е правоспособен водач/ на жалбоподателят бил съставен,предявен и връчен лично акт за извършено административно нарушение серия АА №187530 от 09.08.2020г. в негово присъствие и в присъствието на преводач- Н.Х./, като жалбоподателят изрично заявил,че няма възражения по акта .

За случая била изготвена докладна с рег.№1253р-8384 от 10.08.2020г. от св. Т.Я.Т..

Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП ,а именно управлява ППС без да е правоспособен водач,като е описана и горната фактическа обстановка,а именно,че е бил проверен на изход при което е констатирано,че представеното от него свидетелство за правоуправление е неистински документ, поради което и на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 10.08.2020 година, видно от 2

Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана,като при връчването, НП му е било преведено на разбираем за него език от преводача Ф.С..

Видно от Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи със същата се определят държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Т.Я.Т. и Н. В. К. .

Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Т.Я.Т. и Н. В. К. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР – Хасково и ГПУ, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства ––Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи ; експертна справка №212/2020г. , Разпореждане от 09.08.2020г. издадено от св. Т.Я.Т. и докладна с рег.№1253р-8384 от 10.08.2020г. от св. Т.Я.Т., се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

3

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния Съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Ето защо същата се явява допустима.

Преценена по същество,съдът намира жалбата за неоснователна.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота следва да се посочи следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли 4 е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд.

Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно-наказателното производство.

В конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира, че е бил извършен надлежен превод. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН и на НП, то от АУАН и от НП се установява, че жалбоподателят се е запознал с АУАН и НП, удостоверено с подписа на един свидетел, респ. удостоверил е това с подписа си. По повод на Жалбата на Б. К. /B.K./ е образувано настоящото дело. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалбата.