Определение № 545 от 31.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. София, 31.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20261001000539 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, във вр. с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за финансов надзор против протоколно определение от 29.05.2026 г., обективирано в Протокол №1300/02.06.2026г. на СГС, ТО, VI-12 с-в, постановено по т.д.№2207/2025 г., с което е прекратено производството като недопустимо.

Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на определението. Твърди, че КФН е държавен орган, комуто законодателят е възложил широки контролни правомощия във връзка със спазването на нормативните изисквания в областта на застрахователната дейност, както предварителни (напр. издаване на лиценз), така и последващи (състоящи се в извършване на проверки, дистанционни и на място, съставяне на актове за установяване на административни нарушения, прилагане на принудителни административни мерки и т.н.). Сред правомощията на КФН попада и специфичното правомощие по чл.13, ал.1, т.19, буква „а“ от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), а именно - предявяване на граждански искове с цел коректно отразяване на данни в ТРРЮЛНЦ по партидите на поднадзорните на КФН лица.

Твърди, че ако се приеме застъпеното от СГС становище, че законодателят не е предвидил възможност подлежащите на обявяване актове да бъдат атакувани, то на практика излиза, че липсва ред, по който да бъдат преодолени последиците от съдържащи се в тях неверни обстоятелства.

КФН не е съдружник или акционер в своите поднадзорни лица, поради което не разполага с активна процесуална легитимация да предявява искове нито по чл.74, нито по чл.71 от ТЗ. Тъй като КФН действала изцяло в 1 обществен интерес, счита, че нормата на чл.13, ал.1, т.19, буква „а“ от ЗКФН следва да се тълкува корективно с оглед заложения в нея смисъл.

Моли за отмяна на определението и връщане на делото на СГС за разглеждането му по същество.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответната застрахователна компания „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД с развити в него доводи за неоснователност на частната жалба, като напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, намира следното:

Частната жалба е подадена в законни срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче е неоснователна поради следното:

СГС е бил сезиран с искова молба, подадена от КФН на основание чл.13, ал.1, т.19, буква „а“ от ЗКФН и уточнена след това против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за установяване несъществуването на вписани обстоятелства - „вписване на обявяване“ № 20251031124605 от 2025. г. по партидата на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД в ТРРЮЛНЦ по заявление № 20251027162006 от 27.10.2025 г. на Доклад на Съвета на директорите от 29.08.2025 г. и Решение на извънредно общо събрание на акционерите на дружеството от 15.10.2025 г. за ограничаване на предимствените права на акционерите. Твърдението на ищеца е, че тези обстоятелства са несъществуващи, тъй като през 2025 г. не е било проведено ИОСА на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, респективно приетото на това ИОСА решение за приемане на Доклад на СД е нищожно.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството приемайки, че исковете са процесуално недопустими. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ не предвижда защита срещу актове, подлежащи на обявяване в регистъра, а само за вписани такива. В мотивите си съдът е разграничил института на обявяването от този на вписването чрез съпоставка на нормите от ЗТРРЮЛНЦ, които ги характеризират и допълнително се е позовал на практика на ВКС.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Вярно е, че разпоредбата на чл.13, ал.1, т.19, буква „а“ от ЗКФН овластява Комисията да предявява граждански искове с цел коректно отразяване на данни в ТРРЮЛНЦ по партидите на поднадзорните на КФН лица. Нормата обаче има предвид предявяване на искове, които да са допустими от ЗТРРЮЛНЦ.

Видно е от исковата молба, че предмет на исковете е установяване несъществуването на два обявени акта по партидата на ответното 2 дружество.

Разпоредбата на чл.29 ЗТР е озаглавена „Защита срещу вписване“ и постановява, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Нормата не оставя съмнение, че установителният иск по чл.29 ЗТР е допустим единствено за вписани по партидата на ответника обстоятелства, т.е. тези, подлежащи на вписване по силата на закона.

Съгласно чл.5 ЗТР в търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТР предвижда, че трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува.

Изводът за недопустимост на иск по чл.29 ЗТР, с който се иска установяване несъществуване на обявен по партидата на дружеството акт произтича и от целта на това исково производство. Когато се атакува вписано обстоятелство, на базата на успешно проведеното производство по чл.29 ЗТР вписаните обстоятелства се заличават. Такава възможност обаче за обявените актове не е предвидена.

Нормите в ЗТР, уреждащи вписването и обявяването сочат на извод, ч е вписването доказва съществуването на вписаните обстоятелства, а обявяването доказва съществуването на обявените актове и създава за тях презумпцията, че са публично известни, но не установява верността на обстоятелствата, удостоверени в обявените актове. Поради това и съдържанието на обявените актове може да се опровергава в други съдебни производства, образувани за защита на нарушени права. Предявяването на специален установителен иск по чл.29 ЗТР за защита срещу самото обявяване е процесуално недопустим. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 786 от 28.11.2013 г. по т.д. № 3331/2013 г. на ВКС, II т.о., Определение № 40 от 25.01.2017 г. по ч.т.д. № 2070/2016 г, I ТО на ВКС, които настоящата инстанция изцяло сподля.

Поради достигане от въззивната инстанция до краен извод, идентичен с този на СГС, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него като неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.05.2026 г., обективирано в Протокол №1300/02.06.2026г. на СГС, ТО, VI-12 с-в, постановено по т.д.№2207/2025 г., с което е прекратено производството 3 като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението при наличие на предпоставките на чл.274,ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4