Определение № 155 от 23.07.2026, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Частно наказателно дело 370/2026
- Вид
- Определение № 155
- Подписан
- 23.07.2026
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- Рая Димитрова Манолева
Цитирани разпоредби
- чл.164, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.4, ал.5 и ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.4, ал.5 и ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 155 гр. Сандански, 23.07.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска в присъствието на прокурора Д. С. Б. като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Частно наказателно дело № 20261250200370 по описа за 2026 година
Съдът, след като се запозна с изложеното в молбата, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, прецени доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, взе предвид следното:
Разпоредбата на чл.65 НПК дава право на обвиняемия и неговия защитник да поискат изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като в това производство следва да бъдат преценени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, както и да бъдат обсъдени нови доказателства и обстоятелства, имащи значение и отношение към промяната на тази мярка.
Съдът намира, че от извършените към настоящият момент действия по разследването – проведените разпити на свидетели и писмените доказателства по делото, не е разколебано обоснованото предположение за извършено от обвиняемото лице престъпление. И тъй като в това производство съгласно чл.65, ал.4 от НПК, съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, като за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, респ. нейното изменение, е необходимо да са налице кумулативно и предпоставките, посочени в чл.63, ал.1 от НПК, съдът намира че и към момента са налице достатъчно доказателства, които обосновават основателността на предположението, че А. е извършил престъплението, в 1 което е обвинен, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Възражението за непрецизно обвинение не се споделя от настоящата съдебна инстанция. Съдът съобрази, че обвинението е в работен процес и е напълно допустимо да бъде формулирано като обща рамка и прецизирано. По тази причина отчете, че неяснотата и несъответствието по отношение твърдението на защитника на обвиняемия, досежно вероятност същото да бъде изменено, предвид данните по делото за наличие на личен мотив при извършване на престъплението, не се отразява на обосноваността му, която от една страна е съответна на етапа на развитие на производството, а от друга е допустимо да бъде преодоляна в хода на продължаващото досъдебно производство.
С оглед обективността на преценката на съда, същият счита, че следва да бъде изследвана активността на органите на разследването през периода след образуване на досъдебното производство и след произнасянето на различни състави на съда по мярката за неотклонение. Мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обв.А. е взета на 29.06.2026г. От постановяването на съдебния акт до настоящия момент е изминал почти един месец, през който в интерес на истината следва да се отбележи, че не са извършени следствени действия от органите на разследването, изключая първоначалните такива, като едва на 08.07.2026г. е назначено извършването на съдебно-медицинска експертиза. Същевременно, критерият – кога общественият интерес доминира над индивидуалното право на свобода, е заложено в разпоредбата на чл.5 т.3 от Конвенцията за правата на човека, а именно там е поставено изискването за разумен срок на задържане. Когато задържането се проточи, макар и обосновано на подозрения, базирани на първоначалните данни, вече не е достатъчно да оправдае задържането и срокът става неразумен. В тази насока следва да се отбележи, че макар задържането да е в рамките на максимално допустимия срок, визиран в разпоредбите на НПК, не прави априорно същото законно, като често в зависимост от фактите Европейският съд е приемал, че и срок, по-малък от месец, може да бъде прекомерно дълъг. Съдът счита, че самата продължителност на задържането може да съставлява нови обстоятелства, които да обусловят смекчаване на наложената мярка за неотклонение, като в този смисъл са разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека, както и трайната практика на Върховния касационен съд.
На следващо място, съдът счита, че следва да се спре и върху 2 кумулативно предвидените предпоставки по чл.63 ал.1 от НПК за наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Безспорно е, че обв.А. е с чисто съдебно минало – предвид настъпилата реабилитация по право за осъждането му в чужбина, а второто такова е от административно-наказателен характер, като на същия е наложено наказание глоба по реда на чл.78а НК, поради което съдът счете, че към настоящия момент, а и към датата на извършване на деянието, обвиняемия е неосъждан.
Безспорно е също така по делото, че обвиняемия е с установена самоличност, има постоянен адрес, трудово ангажиран е, баща е на две малолетни деца.
Установи се още, че към настоящия момент обвиняемия е заживял отново на семейни начала с майката на децата си – свид.Симона Петкова, което обстоятелство според съда се явява и новонастъпило такова.
Настоящият съдебен състав, отчита тежестта на престъплението за което е повдигнато обвинение на А., но също така отчита и риска и вредата при отглеждане на двете малолетни деца, за които в случая полага грижи майката – видно от представената от защитата служебна бележка, от която се установява, че свид.С. П. ползва отпуск по чл.164, ал.1 от КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, поради което ще следва да му се даде възможност да полага грижи за децата си, както и да помага в домакинството на семейството.
Поради изложеното, съдът счете, че не е налице реална опасност обвиняемия да извърши престъпление, нито пък е налице опасност от укриване.
Предвид изложеното по-горе и с оглед реализиране целите на чл.57 от НПК, съдът намира, че същите могат да бъдат постигнати с налагане на мярка за неотклонение „Парична гаранция”. Тази мярка съдът намира за найадекватна, съобразявайки както степента на обществена опасност на престъплението, обстоятелството, че същият не е осъждан, така и семейното му положение – А. е трудово ангажиран, живее на семейни начала със свид.П., от която има две деца. За подходяща мярка, съобразно личността на обвиняемия, както и имущественото му състояние, съдът намира, че следва да му бъде определена МН "Парична гаранция" в размер на 1022,58 Евро/ 2000 лева/.
Водим от горното и на основание чл.65, ал.4, ал.5 и ал.7 НПК, съдът 3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия Г. А. А. от гр. С., ЕГН – ********** - обвиняем по ДП № 339ЗМ-226/2026г. по описа на РУ – Сандански, мярка за неотклонение „Задържане под стража” в „ГАРАНЦИЯ в пари” в размер на 1022,58 Евро/ 2000 лева, като ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за внасяне на същата.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Благоевградски окръжен съд в тридневен срок от днес, като в случай на жалба и протест насрочва делото за разглеждане пред Благоевградски окръжен съд за 30.07.2026г. от 14.30 часа.
Определението подлежи на незабавно изпълнение, след изтичане на срока за обжалване.
Препис от определението да се изпрати на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, за прилагане към делото и на Арест - гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 4