Решение № 4370 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4370 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330106269 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Х. А. Н., ЕГН ********** против „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 05.11.2019 г., по който клаузата за неустойка при непредоставено обезпечение по чл. 20 била нищожна, като уговорена в противоречие със ЗПК, ЗЗП и в нарушение на добрите нрави, поради което и получаване на сума за нея без основание, се моли за присъждане на 46,80 лева /вж. изм. по чл. 214 ГПК в осз/, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 08.04.2024 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Договорът бил валиден, сключен при спазване изискванията на ЗПК. Поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, била уговорена неустойка. Клаузата за дължимостта й била индивидуално уговорена и не била неравноправна по смисъла на чл.143,т.5 ЗЗП, нито нищожна или излизаща извън присъщите й функции. Моли се за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Възразява за прекомерност на насрещните.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое 1 убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан договор за кредит от 05.11.2019 г., по който предоставената сума от 400 лева е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 15106/03.12.2024 г. – л.70-71/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Относно неустойката:

В клаузата на чл. 20 от договора, който не е спорно, че е сключен, е предвидена дължимост на неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, при нейна дължимост периодично заедно с погасителните вноски, при липса на предоставено обезпечение по чл. 17. В погасителния план – л.66- е предвидена дължимост на такава на вноски с обща стойност – 97,20 лева /така и ССЕ/. Според чл.

17, същият следва в 3 дневен срок от сключване на договора, да предостави обезпечение, чрез – поръчител ФЛ; банкова гаранция за всички задължения по договора /вкл. неустойка/, в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за плащане на задълженията, с валидност – най – малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Поръчителят и б. гар. следвало да отговарят на условията по ОУ и да бъдат одобрени от кредитора, като последното се извършвало единствено по негова преценка. В ОУ са изброени всички изисквания, на които следва да отговаря ФЛ – поръчител /над 14 конкретни на брой, вкл. за лично явяване и пр./, с предвидена възможност за кредитора да въвежда и допълнителни критерии относно поръчителя. Банковата гаранция като условия по ОУ– отговаря на описаните в договора.

Съдът намира, че въведеното задължение за поръчителство, както и дължимост на неустойка при неизпълнение, се основават на нищожна клауза.

Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, както и възможност за едностранно въвеждани, непредвидени предварително и неизвестни доп. параметри само от кредитора, които – предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно ФЛ – поръчител, т.к. следва да отговаря на редица критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за доход, осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в 2 размер на пълната дължима обща сума /в т.ч. и неустойка, такси и пр./ и период месец след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на отпуснатата сума.

Размерът на предвидената неустойка представлява 24,30 % от кредита, т.е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчител, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, дог. лихва като печалба за кредитора, но и неустойка в значителен размер.

Видно е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.

3

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с границите на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.

Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея, като получени суми подлежат на връщане, т.к. разместването на благата е без правно основание.

От заключението на ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, платената сума е в размер на исковата от 46,80 лева, която подлежи на връщане ведно със законната лихва като последица. Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък и док. за плащане на: 50 лева – ДТ; 250 лева – ССЕ; /куриерска услуга и б. превод не са иманентни разноски по производството и не подлежат на присъждане/; 1900 лева – платено адв. възн., съгл ДПЗС. Възражението за прекомерност е своевременно и основателно. Съдът приема, че с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, цената на предявения иск, положените пр. усилия, развитието на делото без явяване на пр. представител, следва да бъде определено възнаграждение в размер на минимума от 480 лева с ДДС, което е справедливо и адекватно за спора, вкл. при съобразяване постановките в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б да плати на Х. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ....., следните суми: 46,80 лева /четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ - получена без основание за неустойка по договор за кредит от 05.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 08.04.2024 г. до окончателното погасяване, както и общо 780 лева /седемстотин и осемдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.4/:

.....................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5