Решение № 260679 от 15.06.2021, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

260679/15.6.2021г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 02.06.2021 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна

Генадиева при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 36 по описа за

2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-172/18.08.2020 г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" /ИАМН/, гр. София срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина" ЕАД, с ЕИК

*********, с което на същия е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на

500 /петстотин/ лева, на основание чл.229, ал.3 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.2, ал.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и административно наказание имуществена санкция в размер на

500/петстотин/ лева, на основание чл.229, ал.3 от Закона за здравето за извършено нарушение на чл.2,ал.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила като се твърди, че нарушението е неправилно описано и също така не е квалифицирано правилно. Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението.

В съдебно заседание, въззивното дружество, редовно призовано са представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, ИАМН се представлява от процесуален представител, който оспорва основателността на така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

От фактическа страна се установява следното:

На основание Заповед № РД-13-172/12.03.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" (ИАМН) в периода от 12.03.2020 г. до 08.04.2020 г. комисия от служители на ИАМН е извършила проверка по документи, по жалба на пациентката Петранка Илиева - вх. №96-00-134/10.03.2020 г. по описа на Агенцията, която е недоволна от заплатените от нея 260.00 лв. за доплащане по КП 75.1. Проверяващите между, които и свид.К. извършили проверка по подадената жалба.

В хода на проверката е установено, че в ценоразписа на лечебното заведение, утвърден със Заповед № Р-606/17.10.2019 г. от Изпълнителния директор в т. 5 са определени на 7 бр. страници цени на „наименование на медицинската услуга"- доплащане по различни клинични пътеки касаещи над 330 клинични пътеки.

Проверяващите приели, че е бил нарушен чл.2, ал.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г.: „Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал.1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба.", в частта: „не могат да определят цени", във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето: „Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определя с наредба на Министерския съвет".

АНО приел, че нарушението е извършено на

17.10.2019 г. - денят на утвърждаване на Ценоразписа на У. „С.М." ЕАД, ***.

Също така в хода на проверката било установено, че пациентката *, на 74 г. е приета в ЛЗ по спешност и лекувана по клинична пътека № 75.1 „Диагностика и лечение на декомпенсирани чернодробни заболявания (цироза) при лица над 18 години" в Клиниката по гастроентерология на 29 и 30.11.2019 г. Приета е в ЛЗ с Направление за хоспитализация № 025915 от 29.11.2019 г. издадено от д-р Боряна Касалска.

Пациентката е взела решение за напускане на ЛЗ на 30.11.2019 г. към 20:00 ч. Поради това лечението й не е отчетено по КП 75.1 в пълния й обем на стойност 1 300.00 лв., тъй като не е реализиран минималния болничен престой от 3 дни.

Лечението на пациентката е отчетено по АПр № 99 "Предсрочно изпълнение на дейностите по КП № 75.1" и е заплатена на ЛЗ в размер на 80 % от стойността на КП 75.1 или 1 040 лв.

Заплащането от страна на пациентката е документирано във фискален бон № 50170791 и в Справка от Счетоводството на ЛЗ като „Доплащане по клинична пътека 75.1.". Това заплащане отговаря на код 28751, в точка 5 с определена медицинска услуга-„доплащане по КП", на утвърдения Ценоразпис на УМБАЛ „Св.

Марина".

АНО приел, че инкасирането от УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД на сума от пациентката за „доплащане по КП 75.1", видно от фискалния бон и справката от счетоводството на ЛЗ е нарушение на чл.2, ал.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г.: „Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал.1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба.", в частта: „приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал.1,“ във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето: „Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал.1 се определя с наредба на Министерския съвет".

АНО определил, че нарушението е извършено на 30.11.2019 г.- датата на заплащането на услугата „Доплащане по КП 75.1" в У. „С.М." ЕАД, ***.

Предвид това на въззивното дружество бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него впоследствие е било издадено и Наказателно постановление, с което въззивното дружество било санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.229, ал.3 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.2, ал.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ; и със имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.2, ал.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

Като свидетел по настоящето дело е бил разпитан актосъставителя – свид. К., който в своите показания изцяло сочи, че по жалба подадена от пациент са извършили проверка, при която са установили, че било допуснато извършване на доплащане здравно осигурен пациент за предоставяне на медицинска помощ по пакет заплатен от здравната каса, както и че в болничното заведение има ценоразпис за доплащане от здравно осигурени лица на медицинска помощ по пакетите заплащани от НЗОК.

Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства, обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въз основа на извършената служебна проверка и по направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

Съдът намира, че както в

АУАН, така и в НП е налице описание на извършване на нарушението. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и предявяването на жалбоподателя.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган при спазване изискванията на чл.235 от ЗЗ.

Посочената като нарушена правна норма чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г.: гласи, че „Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал.1, - /Здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване/ за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба."

При предсрочно напускане на лечебното заведение на пациентката е била представена за попълване на Декларация по Приложение №3 относно реда за заплащане на медицинска услуга в случай на прекратяване на диагностично-лечебния процес по желание на пациента. В тази посока съда следва да посочи реш.№16474 от 14.12.2013г., но Върховен

Административен Съд по адм.дело 10123/2013г., в което е постановено, че се обявява ЗА НИЩОЖНО Приложение

№ 3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 83 от 22.10.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г., доп., бр. 53 от 12.07.2011 г., в сила от 13.08.2011 г.; изм. с Решение № 15323 от 22.11.2011 г. на ВАС на РБ - бр. 15 от 21.02.2012 г.; изм., бр. 32 от 2.04.2013 г., в сила от 2.04.2013 г.) в следната част: „Наясно съм, че следва да заплатя всички извършени медицински действия/процедури/изследвания и други в случай, че с напускането си създавам пречка за заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и други финансиращи институции на осъществената ми до момента от болницата медицинска помощ”.

Здравното осигуряване и свързаните с него отношения се урежда от Закона за здравното осигуряване (чл. 1, ал. 1 ЗЗО). Според разпоредбите на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 22 – чл. 32 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е специализиран орган, осъществяващ задължителното здравно осигуряване, който разполага със самостоятелен бюджет и отговаря за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване. В съответствие с нормата на чл.53, ал.1 ЗЗО за осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, НЗОК и Българският лекарски съюз приемат чрез подписване, Национален рамков договор за медицинските дейности. Следователно, по своята правна същност Националният рамков договор за медицинските дейности съдържа условията за оказване на медицинска помощ.

Съдът следва да посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2019г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от здравно осигурени лица за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено.

В НРД за МД за

2019г. е предвидено е да не се заплаща от пациента извършена медицинска дейност, която се заплаща от НЗОК. Правилата за заплащане на дейност при незавършена хоспитализация по вина и желание на пациента обосновава съгласно правилата на НРД заплащане на по - малко от 100% от реално извършените дейности при недостатъчен болничен престой, но не е основание за доплащане на разликата до 100 %, както неправилно приема съдът в обжалваното решение. Дехоспитализацията на пациента е при по-малък от предвидения болничен престой, поради което не е налице 100% предвидена по КП извършена болнична дейност. Независимо, че алгоритъмът на КП не може да бъде завършен не по вина на лечебното заведение, а в резултат на волята на пациента, предвидените суми в размер на 80% от дейностите по клиничната пътека нормативно са определени да бъдат достатъчни в такъв случай. В случаят е налице е заплащане на реално извършена дейност и няма основание за доплащане от пациента. В този е смисъл решение на Върховен Административен съд по адм. дело