Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16121 от 26.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57445/2023
Вид
Решение № 16121
Подписан
26.08.2024
В сила
17.09.2024
Състав
ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16121 гр. София, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110157445 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „..“ ЕООД срещу Ц. Т. П. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумите, както следва: 208,34 лв. – погасителни вноски за главница по кредита с падежи 05.11.2022 г. и 05.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 30,89 лв. – договорна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода 06.10.2022 г. 05.12.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение №12810/05.05.2023г. по ч.гр.д. № 17954/2023 г. на СРС. Основателността на заявените искови претенции обуславя с оглед наличието на сключен с ответница договор за предоставяне на кредит от разстояние № .. г., във формата на електронен документ, чрез регистрация в уебсайт с електронен адрес: www....bg.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че сключил с ответницата договор за предоставяне на кредит от разстояние № .. г., във формата на електронен документ, чрез 1 регистрация в уебсайт с електронен адрес: www....bg, като ответницата, в качеството й на кредитополучател, потвърдила желанието си за сключване на договора чрез въвеждане в платформата на кредитодателя на персонален четирицифрен код и последващ телефонен разговор. В тази връзка, в полза на кредитополучателя била предоставена в заем сума в размер на 2500 лв., която последният се задължил да върне с изплащането на 24 на брой ежемесечни погасителни вноски, от които 23, в размер на 104,17 лв., и последна 24-та вноска на стойност 104,09 лв., дължими в периода 14.04.2021 г. – 05.03.2023 г.

В договора било предвидено и задължение за заплащане на договорна лихва при фиксиран лихвен процент от 40,15 %. Сочи, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора, като не е заплатила главница в размер на 208,34 лв., представляваща погасителни вноски с падежи 05.11.2022 г. и 05.12.2022 г. Твърди, че ответницата дължи заплащането и на уговорената възнаградителна лихва за периода 06.10.2022 г. - 05.12.2022 г., в размер на 30,89 лв. Сочи, че за процесните вземания разполагал с издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17954/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, срещу която ответницата възразила. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 208,34 лв. – погасителни вноски за главница по кредита с падежи 05.11.2022 г. и 05.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 30,89 лв. – договорна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода 06.10.2022 г. 05.12.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. М., е подала отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове.

Навежда доводи за нищожност на процесния договор поради липсата на уточнение относно разходите, които формират отразения в договора ГПР в размер на 48,30 %, което противоречало на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че в договора не е отразен действителният размер на уговорения лихвен процент. Излага доводи, че предвидената в договора неустойка не е отразена при формиране на посочените параметри на заема, доколкото стойността й представлявала сигурна печалба за кредитора. Твърди, че клаузата относно дължимата възнаградителна лихва по договора противоречи на добрите нрави, за което излага съображения. Счита, че предвид 2 недействителността на процесния договора е задължена единствено за заплащането на главницата по заема. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От приложеното по настоящето дело ч.гр.д. № 17954/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, се установява, че в полза на „..“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: сумата от 208,34 лв. – погасителни вноски за главница по кредита с падежи 05.11.2022 г. и 05.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 30,89 лв. – договорна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода 06.10.2022 г. - 05.12.2022 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в законоустановения срок същият е подал възражение, че не дължи сумите по заповедта, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е било отделено обстоятелството относно наличието на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние № .. г., по силата на който в полза на ответницата е била предоставена в заем сума в размер на 2500 лв., което се установява и от представените по делото доказателства: договор за предоставяне на кредит №..г. и общи условия към него, платежно нареждане за сумата от 2500 лева, която е била преведена от „..“ ООД на Ц. Т. П. на 15.03.2021г.; кореспонденция по електронна поща във връзка със сключването, потвърждаването и изпълнението на сключения договор за заем, приложена на лист 18-53 по делото. По силата на сключения договор, длъжникът се задължил да изплати предоставения кредит за срок от 720 дни на 24 равни месечни вноски, съобразно приложения към договора погасителен план, при уговорен годишен лихвен процент по заема 40,15%, и ГПР в размер на 48,3 %. Получаването на сумата се установява от приетото по делото платежно нареждане от 15.03.2021г., което не се и оспорва от 3 ответника. В договора за кредит е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение, посочено в чл.3, ал.1 от договора в размер на 1088 лева, която съобразно чл.3, ал.2 от договора се заплаща на определен с погасителния план брой месечни вноски.

От приложената по делото кореспонденция по електронна поща между страните се установява, че към 19.05.2021г. сумата за предсрочно погасяване на всички задължения по кредита е била 2707,64 лева, а към дата 04.02.2023г. ищецът е посочил, че задължението на ответника е в размер на 1775,03 лева.

Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17954/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в .

Установява се от събраните по делото доказателства, че на ответника е предоставена сумата в размер на 2500 лева по сключен с „..“ ЕООД договор за предоставяне на кредит от разстояние № .. г., във формата на електронен документ, чрез регистрация в уебсайт с електронен адрес: www....bg, удостоверено от представено платежно нареждане от 15.03.2021г.

По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т.

3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на 4

ВКС.

Спорно е между страните дали правоотношението по процесния договор. е валидно възникнало

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че, когато договорът за е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Видно от договора за заем, е посочен лихвеният процент по кредита, който е 40,15 % фиксиран годишен лихвен процент по заема. Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 или в друга разпоредба, към която да препраща Глава шеста „Недействителност на договора за потребителски кредит“ от ЗПК и Глава шеста „Неравноправни клаузи в потребителски договори“ от ЗЗП. Освен това от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно 1030,87 лв. (разликата между предоставения кредит в размер на 2500 лв. и общо дължима сума по договора 3530,87 лв. при предоставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 от договора и изплащане на вноските в срок), който размер е фиксиран за целия период на договора.

Доколкото лихвата е фиксирана за целия период на договора и същата не се променя, не зависи от някакви фактори, предвидени в договора, не е необходимо да се посочват условията по прилагането й, доколкото такива условия няма, не са предвидени в договора – лихвата е фиксиран размер за целия срок на договора.

По доводите за недействителност на договора за заем, поради 5 нарушение на разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е посочен годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

В процесния договор е посочен годишния процент на разходите в размер на 48,3 %, както и общият размер на всички плащания по договора в размер на 3530,87 лева при предоставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 от договора и 4619,09 лева при непредоставянето на такова обезпечение. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения заем, ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с правоотношението. Нарушение е налице, т. к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,3 %).