Определение № 962 от 31.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 962 гр. Бургас, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100500573 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от „Изи финанс“ЕООД , ЕИК 201196810 със седалище и адрес на управление – гр.София против Определение №679/09.02.2026 г. , постановено от РС – Бургас по гр.д.№1608/2025 г. , с което е оставено без уважение молба за изменение на решение №108/16.01.2026 г. в частта за разноските. Определението се оспорва като неправилно , поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила , необосновано и в нарушение на материалния закон. Производството по делото е инициирано от жалбоподателя в качеството му на ищец по повод невърната от потребител сума , предоставена като кредит. Кредитополучателят Б. не е направил нито едно плащане.

Към датата на забавата кредитът не е бил прогласен за недействителен , а и дори и да е недействителен , то той дължи сумата която е получил. Цитираното решение на СЕС цели защита на потребителя – да бъде той в състояние да предяви иск за защита на правата си по нищожен договор. Възможността разноските да бъдат възложени на потребителя според тази практика се тълкува като евентуално възпиращ ефект за потребителя – да предяви иск и да потърси правата си. С оглед на това цитираното решение на СЕС брани правата на потребителя. Страната сочи обаче , че по конкретното дело потребителят е ответник. В случая предмет на делото не е прогласяване нищожност на договора , а има за предмет неизпълнението на договора , което е и повод за образуване на делото. Произнасянето по повод недействителността на клаузи в договора е по повод служебното начало при разглеждане на делото от съда. Дори и при липса на ОИМ съдът служебно анализира клаузите на договора. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на акт , с който да се уважи молбата по реда на чл.248 от ГПК като в полза на ищеца се присъдят сторените в производството разноски.

Постъпил е отговор на частната жалба от страна на Д. А. Б.. Жалбата се оспорва и се поддържа съдебния акт като правилен и законосъобразен. С жалбата се ищецът оспорва 1 правния извод на съда за дължимост на разноските , което страната сочи , че е предмет на контрол по същество , а не на производство по чл.248 от ГПК. Според страната по реда на чл.248 от ГПК не може да се преразглежда вече формираната воля на съда относно разпределението на разноските. В жалбата неправилно се тълкуват правните норми , приложими в случая. В случая районния съд правилно е приел , че в случая дори и при качеството на ответник на потребителя се прилага правилото за разпределение на тежестта на разноските с оглед осигуряване правото на потребителя да упражни правото си срещу неравноправни клаузи.В случая договорът за кредит е приет за недействителен поради нарушения на императивни норми – т.е. – поведението на кредитора при изготвяне на договора е довело до възникване на спора и в случая няма как той да извлича облага под формата на право на присъждане на разноски. Сочи се, че обжалваното определение е в съответствие с практиката на СЕС и съдилищата в страната. Разноските не могат да имат възпиращ ефект върху потребителите , при преценка за разпределението им следва да се има предвид осигуряването на правото на ефективна защита срещу неравноправните клаузи по потребителските договори Цитира се практика на съдилища по този повод: разноски в полза на търговец не следва да се присъждат дори и при частично уважаване на иска при установена недействителност на договор поради неравноправни клаузи. Разноските в тежест на недобросъвестния търговец при наличие на неравноправни клаузи не е злоупотреба, а инструмент за постигане на възпиращ ефект по чл.7 от Директива 93/13. Сочи се ,че обжалваното определение напълно съответства на тази съдебна практика. Моли се за оставяне на частната жалба без уважение.

Производството по гр.д.№1608/2025 г. е приключило с постановяване на решение , с което е прието , че ответникът Д. Б. дължи на ищеца „Изи финанс“ЕООД сумата от 357.90 евро , представляваща главница по договор за предоставяне на кредит. Отхвърлени са претенциите на ищеца по повод претендирани лихви. Оставено е и без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски. Съдът е изходил от правилата на Решение на СЕС по дело С-746/24 : - чл.6 §1 и чл.7 §1 от директива 93/13 /ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и е заключил , че ответникът не дължи разноски на ищеца. Прието е , че ответникът има право на разноски , но няма доказателства такива да са направени.

На 23.01.2026 г. по делото е постъпила молба от ищеца за изменение на решението в частта му за разноските и с претенция за присъждане на направените от него разноски в производството. Посочено е , че в случая потребителят е ответник и предмет на делото не е прогласяване недействителността на договора.

С изложеното от ответника Б. становище молбата по чл.248 от ГПК изцяло се оспорва като неоснователна като са изложени подробни съображения. Страната е поискала молбата да се остави без уважение.

Съдът се е произнесъл с определение №679 от 09.02.2026 г. Съдът е посочил , че с решението си е установил недействителността на договора за кредит и е присъдил само чистата стойност на кредита. Посочено е , че според практиката на ВКС в случай че в 2 производството по чл.422 от ГПК се установи недействителността на договора , каквато е и працесната хипотеза , съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата стойност по кредита. С оглед на това кредиторът не следва да предявява отделен осъдителен иск за вземането за чистата стойност на кредита.

В случая разрешението , прието от СЕС следва да намери приложение и в настоящото производство поради което ответникът не дължи разноски. Според това разрешение не се допуска уредба , която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от недължимо платените суми , които му се връщат вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер.

За да се осигури ефективната защита на потребителя срещу особено неблагоприятните последици , които би могло да породи обявяването на нищожността на договора за кредит поради неравноправна клауза се приема , че решението се прилага по аналогия и когато потребителят е ответник по иск за връщане на заетата главница , предявен от кредитора след обявяването на договора за кредит за нищожен. Поради и това искането на „Изи финанс“ЕООД за присъждане на разноски е оставено без уважение.

Частната жалба на „Изи финанс“ЕООД е допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд , имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Отказано е изменение на постановеното решение в частта му за разноските по чл.248 от ГПК на жалбоподателя в качеството му на ищец в производството по 422 от ГПК във вр. С чл.415 от ГПК. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за постановения отказ както в обжалваното решение , така и в определението по чл.248 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира актовете на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни. Изложените от жалбоподателя доводи са неоснователни.

Съдът се е позовал на Директива №93/13 и практиката на СЕС досежно натоварването на потребителите в спорове с търговци с разноските , включително и при частично уважаване на исковете на търговцита в хипотезата , когато потребителят е в качеството на ответник. В процесния случай съдът е присъдил само чистата стойност по кредита заради нищожност на клаузи по договора поради тяхната неравноправност. Останалите претенции за лихви са отхвърлени. С оглед на това и практиката на СЕС по потребителски спорове законосъобразно първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да присъди разноски в полза на ищецът – кредитор. Настоящият съдебен състав изцяло възприема изложените от районния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК като намира , че същите са изцяло относими към процесната хипотеза.

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира частната жалба на „Изи финанс“ЕООД за изцяло неоснователна , поради което същата следва да бъде оставена без 3 уважение : - обжалваното определение , с което е отказано на основание чл.248 от ГПК изменението на решението в частта му за разноските е правилно и законосъобразно: на ищецът – кредитор в случая разноски не се дължат съобразно установената съдебна праактика с оглед правата на потребителите.

Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Изи финанс“ЕООД , ЕИК 201196810 със седалище и адрес на управление – гр.София против Определение №679/09.02.2026 г. , постановено от РС – Бургас по гр.д.№1608/2025 г. , с което е оставено без уважение молба за изменение на решение №108/16.01.2026 г. в частта за разноските.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4