Решение № 380 от 13.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20235001000515 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 141/ 12.04.2023 г. по т. д. № 427/ 2022 г. на ОС – П.

Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и З.“ АД е осъдено да заплати на А. Х. К. сумата от 30 000 лв., частичен иск от 170 000 лв. застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените по вина на водача на лек автомобил Н.Ц.Й. неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.08.2017 г., за което водачът е признат за виновен с влязло в сила Решение на Районен съд – П., както и сумата от 847 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП, представляваща стойността на повредената професионална предпазна каска, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 19.05.2021г до окончателното плащане, ведно със сумата от 2 928 лв. – съдебно – деловодни разноски по съразмерност, като претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 1200 лв., както и 1 акцесорната претенция за обезщетение за забава за плащането на главниците за претендирания по – ранен период от 19.02.2021 г. до 18.05.2021 г. вкл., както и за заплащане на сумата от 750 лв., представляваща законна лихва за периода 19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и за заплащане на сумата от 128 лв. – законна лихва за периода 19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено извънсъдебно обезщетение за имуществени вреди в размер на 5137.

32 лв. са отхвърлени.

Недоволен от така постановеното решение е останал Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и З.“ АД, който го обжалва в частта, в която предявеният иск е уважен над сумата от 20 000 лв. до 30 000 лв.

Жалбоподателят счита определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди за завишен, тъй като не съответства на тежестта и характера на причинените увреждания. Оспорва извода на окръжния съд за липса на съпричиняване поради неползване на защитна екипировка. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното решение в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се отхвърли над сумата от 20 000 лв. до 30 000 лв.

Въззиваемата А. Х. К. чрез процесуалните си представители оспорва въззивната жалба и иска да се остави без уважение.

Недоволна от решението е останала и ищцата А. Х. К., която го обжалва в частта, в която претенцията за законната лихва върху присъдените обезщетения е отхвърлена за периода 19.02.2021 г. – 18.05.2021 г.

Позовавайки се на постоянната съдебна практика на ВКС, счита началният момент на законната лихва върху застрахователното обезщетение е датата на която е предявена застрахователната претенция. Иска да се отмени решенето в тази част, вместо което се постанови ново, с което законната лихва се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция – 19.02.2021 г. или от по – рА.та дата на уведомяване на застрахователя от застрахования водач.

Ответникът по жалбата Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж. и З.“ АД оспорва жалбата с доводи за неоснователност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от 2 фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустими.

А. Х. К. е предявила против „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000 лв., частичен иск от 170 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените по вина на водача на лек автомобил Н.Ц.Й. неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.08.2017 г., за сумата от 1200 лв – обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП, представляваща стойността на повредената професионална предпазна каска, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от 19.02.2021г до окончателното плащане, сумата от 750 лв., представляваща законна лихва за периода 19.02.2021 г. до 18.05.2021 г. за изплатеното обезщетение от 30 000 лв., както и сумата от 128 лв. – законна лихва за периода 19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено извънсъдебно обезщетение за имуществени вреди в размер на 5137. 32 лв.

Отговорността на застрахователя произтича от сключената застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите, която има за цел да обезпечи отговорността на застрахованото лице за причинените на трети лица вреди от притежанието или използването на моторно превозно средство, за които застрахованото лице отговаря съгласно българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата (чл. 477, ал. 1 КЗ).

Отговорността на застрахователя е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.

По делото не е спорно, че на 03.08.2017 г. на околовръстното шосе на гр. П. по посока гр. А. по вина на водача на лек автомобил „Honda – CRV “ с рег. №********* Н.Ц.Й. е настъпило ПТП, при което е пострадала А. Х. К., която е получила телесни увреждания, а управлявания от нея мотоциклет „Buell XB – 1“ С РЕГ. №******* е бил повреден.

С Решение № 260086/ 28.08.2020 г. по АНД № 5935/ 2019 г. на РС – П.

Н.Ц.Й. е признат за виновен за причиненото по негово вина ПТП, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност.

3

Не е спорно също така, че по отношение на управлявания от Н.Ц.Й. лек автомобил „Honda – CRV “ с рег. №********* е сключена застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите в „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“ със срок на действие 06.01.2017 г. до 05.01.2018 г.

Гореизложеното налага извод за наличие на предпоставките на чл. 477, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от процесното ПТП вреди.

По въззивната жалба на „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“:

Оплакванията в жалбата са в две насоки: относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.

Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо състояние на пострадалия.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на произшествието на ищцата са причинени контузия на гръдния кош и корема; счупване на дясната фасета на 2 шиен прешлен; контузия на главата; навяхване на шията; контузия на дясната лакътна става; контузия на дясната колянна става; контузия на таза и двете тазобедрени стави; кръвонасядания и охлузвания по кожата; спондилолистезис травматика С2/С3 (наложило оперативно наместване и извършване на дисцектомия и корпородеза на С2/С3 ); увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с миелопатия; увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. Преди извършването на неврохирургичната операция на 26.09.2017 год. е съществувала опасност за здравето и живота на пострадалата от разместване на шийните прешлени С2 и СЗ и притискане на гръбначния мозък на това ниво, т.е. притискане на жизнено важни мозъчни 4 центрове. Вещото лице сочи, че в медицинските документи никъде не се споменава за загуба на съзнание, а единствено и само в анамнезата при постъпването в болницата. Приема, че дори и да е загубила съзнание по време на ПТП, то същото е било под формата на леко „зашеметяване“ , а не до степен на травматична „кома“. Такава загуба на съзнанието под формата на леко зашеметяване, ако е имало, е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК. Липсват данни в медицинската документация пострадалата след ПТП да е била в състояние на травматичен шок. След извършеното оперативно наместване и дисцектомия и корпородеза на С2-СЗ шията е стабилизирана, но на по - късен етап са настъпили шийна миелопатия и радиколопатия. Към 06.10.2022 г. пострадалата има оплаквания от страна на шията и притискането на нервните коренчета там. Непосредствено след ПТП пострадалата е изпитвала умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес са затихвали до степен същите да станат епизодични и да се проявяват при физическо усилие или напрягане на шията. Продължителността на тези болки е била около 10-11 месеца. След това тези болки са били епизодични при физическо натоварване и в момента може да изпитва болки в ръцете и шията при натоварване. До извършването на операцията на шията на 26.09.2017 год. е имала трайно затруднение на движенията на шията, което е продължило и след това.

Извършената шийна операция крие рискове от по-нататъшни усложнения, които са настъпили като миолопатия и радиколопатия в шийния отдел.

Вещото лице е категорично, че настъпилите усложнения и търпените в резултат на това болки и страдания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. През целия период от време, докато е била в отпуск, пострадалата е търпяла болки и страдания, които първоначално са били постоянни, а накрая епизодични при определени условия и натоварвания.

Тези болки и страдания са препятствали нормалната й трудова дейност. Към 06.10.2022год. пострадалата има функционален дефицит в шията и дясната ръка. Възможно е към настоящия момент при физическо натоварване да изпитва болки в шията и дясната ръка. Болките в кръста се дължат на други дегенеративни процеси - деформираща лумбална спондипоартроза в поясния отдел на гръбначният стълб, които са се появили на 09.04.2019 год.

Причините за световъртежа може да са много - да се дължат, както на притискане на нервни коренчета в шийния отдел, така и на вертебробазиларна 5 недостатъчност. Белегът от операцията на шията ще остане за цял живот.

Пълен възстановителен процес не може да има поради факта, че металната стабилизация в шията ще остане за цял живот. Пострадалата винаги може по някакъв повод да изпитва болки в шията, както от стабилизацията, така и от настъпилите след операцията дегенеративни промени в шията. Прогноза за вбъдеще не може да бъде дадена. Налице е протрахиран оздравителен процес.

Това се дължи на извършената операция на шията и настъпилите в резултат на това усложнения. Тази шийна стабилизация винаги крие риск от проявата на някакви усложнения или неблагоприятни прояви в бъдеще.

При устния си доклад в съдебно заседания експертът разяснява, че ищцата никога няма да се възстанови напълно, като усилията са насочени към запазване на текущото състояние, а не към възстановяване на предишното, което е невъзможно. Тепърва предстоят усложненията от операцията, тъй като започват сраствания около металните пластини, изтръпвания и притискания на шийни нерви. За да се задържи състоянието, трябва да провежда физиотерапия, лечебна физкултура и да се въздържа от натоварващи занимания. Сочи, че въпреки неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване може да води нормален живот.

По делото е приета и съдебно – психологична експертиза, от която е видно, че вследствие на процесното ПТП ищцата е преживяла реакция на остър стрес. Непосредствено след инцидента тя е била в състояние на остър стрес от понесената психическа и физическа травма, преминал в разстройство на адаптацията. Това състояние е продължило няколко месеца, с интензивни периоди на обостряне на ситуацията, свързана с поредица от медицински интервенции. Непосредствено след процесното ПТП, бидейки в ограничено физическо състояние, пострадалата е изпитвала емоции от негативния регистър и невротични симптоми. Състоянието е съотносимо към преживяното и покрива клиничните критерии на Посттравматичното стресово разстройство, което възниква като закъснял и/ или протрахиран отговор към стресогенно събитие. Към момента на експертизата повече от пет години след травмата са налице данни за настъпило постравматично стресово разстройство, което настъпва след период на дезадаптация повече от два три месеца на устойчиви и задълбочаващи се симптоми - настойчиво повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените, представите или в сънищата. Често са налице изразена емоционална лабилност, 6 плачливост, нервни кризи и притъпяване на чувствата и избягване на стимули, които могат да възбудят спомени за травмата, като тези изживявания водят до промени във функционирането на три нива личностово, трудово и социално. Променен е изцяло начинът на живот с ограничена физическа активност, промяна в начина на поддържане на хигиена, стайлинг и др., ограничени контакти, принудителни пози, дори в домашна среда. И към момента на експертизата изпитва значима тревожност и като пътник, и като мотоциклетист. Прогнозите за отзвучаване на психическата травма са индивидуални, като зависят от характеристиките на личността и последващата житейска ситуация, а в случая и от резултата на предстоящите оперативни интервенции.