Решение № 448 от 20.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Благоевград, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500240 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Г.Ф., гр. С, Булстат ,,,, /адрес/, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и с.С., съдебен адрес: /адрес/, адв. Р. И, насочена против Решение№28/20.01.23 г., постановено по гр. д.№1520/21 г. по описа на БлРС.

С атакуваното решение е отхвърлен предявения иск от Г.Ф., гр. С, Булстат ,,,, /адрес/, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и с.С., съдебен адрес:/адрес/, адв. Р. И против Б. К., ЕГН **********, с адрес:

**, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 19554,92 лв., представляваща възстановено от Г.Ф. обезщетение от ПТП, настъпило на 19.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане като неоснователен и е разпределена отговорността за разноските.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Развиват се съображения за неправилност на изводите на съда, че остава недоказан фактически състав на деликта. Развиват се подробни доводи във връзка с неправилно приетия и анализиран доказателствен материал. Моли се да бъде отменено постановеното решение, 1 като бъде присъдена в полза на Г.Ф. исковата сума и направените съдебни разноски.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна – Б. К., чрез адв. А. С.. В отговора на жалбата се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че районният съд правилно е направил обстоен анализ на събрания доказателствен материал и е извел законосъобразно правни изводи. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставена без уважение като неоснователна въззивната жалба и да бъде потвърдено постановеното решение.

В проведеното пред ОС – Благоевград открито съдебно заседание, жалбоподателя, редовно и своевременно призован не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от адв. С., който моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана въззивната жалба и с крайния си съдебен акт да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Решение № 28 от 20.01.2023 година, постановено по гр.д № 1520/2021 година по описа на БлРС, както и да бъдат присъдите сторените съдебни и деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Благоевградският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

2

БлОС намира, че атакувания съдебен акт е допустим. Съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима искова молба. Не са налице основания за обезсилване на съдебното решение при хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК. Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в необходимата писмена форма. Подписан е от съдията, разгледал делото. От мотивите ведно с диспозитива на съдебният акт безпротиворечиво личи волята на решаващия съдебен състав за постановяване на атакувания акт.

Относно правилността на атакуваното решение, съдът намира, че същото е правилно, а въззивната жалба е неоснователна, по следните фактически и правни съображения:

Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба, депозирана от Г.Ф., гр. С, Булстат ,,,, /адрес/, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и с.С., съдебен адрес: /адрес/, адв. Р. И против Б. К., ЕГН **********, с адрес: **, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 19554,92 лв., представляваща възстановено от Г.Ф. обезщетение от ПТП, настъпило на 19.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

От събраните пред РС доказателства се установява, че Г.Ф. възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 19 554,92 лв., чрез банков превод на 01.11.2016 г., като парична равностойност на 9 998,27 евро по курса за деня, от които 8 473,11 евро обезщетение и 1 525,16 евро такса обработка по фактура № 3000006425/20.09.2016 г. Това са всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Б. Установява се, че към датата на образуване в ГФ на щета № 120579/19.10.2016 г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Франция чрез изплащане на обезщетение в размер на 9 998,27 евро, ведно с всички разходи за щетите по увредения лек автомобил „Фоклсваген Пасат“ с peг. № 1CIC715, е извършено от Националното бюро на Автомобилистите на Б в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 282 и сл. от КЗ 3

(отм.). Установява се от преписката, че виновен за ПТП е ответникът Б. К., който на 19.02.2015 г. в Б, при управление, на МПС „Волво“ с ДКН Е ,,, КК, в прикачено ремарке с peг. № ON-3DM, извършва маневра смяна на платната за движение, като минава от лява лента в дясна и удря движещият се паралелно на него л.а. „Фоклсваген Пасат“ с peг. № 1CIC715 и така причинява процесното ПТП. По делото не е спорно, че ответникът е управлявал увреждащото МПС „Волво“ с ДКН Е ,,, КК, в прикачено ремарке с peг. № ON-3DM, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на ПТП.

По делото е кредитирана и направената автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице е установено, че щетите са настъпили съобразно описания механизъм на ПТП, като МПС „Волво“ с ДКН Е ,,, КК, в прикачено ремарке с peг. № ON-3DM, се е движил в своето пътно платно – втора пътна лента, като в това време л.а. „Фоклсваген Пасат“ с peг. № 1CIC715 извършва маневра смяна на платната за движение, като минава от лява лента в дясна и удря движещата се паралелно товарна композиция, като скоростта на л.а. „Фоклсваген Пасат“ с peг. № 1CIC715 е била по-голяма от тази на товарната композиция. БлОС също кредитира заключението на посочената експертиза, като пълна и обоснована, даваща отговор на поставените въпроси.

От приетите и приобщени към доказателствения материал от БлОС документи от белгийския съд, ведно с легализирания им превод се установява, че ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС, водачът е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието е обезщетила увреденото лице за вредите.

Настоящата съдебна инстанция споделя изложените от районния съд правни съображения за неоснователността на исковете, като намира за безпредметно приповтарянето им, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл.288а, ал.3 вр. чл.288а, ал.1, т.1 вр. с чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 ЗЗД и Споразумение между 4

Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 година (на основата на чл.6, параграф 2 във връзка с чл.7 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 май 2000 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (четвърта директива за автомобилното застраховане).

Фактическият състав на правопораждащата норма, на която се основава регресният иск, включва следните елементи: 1/ налично застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, възникнало на територията на Република България или на територията на друга държава-членка, виновно причинено от водач на моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; 2/ липса на застрахователен договор за застраховка

"Гражданска отговорност";

3/изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава-членка;

4/възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

На основание Споразумение между Компенсаторните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. и чл.6 от Четвъртата Моторна Директива 2000/26/ЕС, компенсаторен механизъм за посредничество на националните бюра на автомобилните застрахователи, които следва при наличие на настъпило събитие на територията на държава –членка, различна от тази на домуването на автомобила да заплатят обезщетенията за вредите.

Безспорно е, че вида на вредите и начина н а тяхното обезщетяване се опредяла от националното законодателство на Държавата на чиято територия са настъпили – чл. 285 ал.6 от КЗ (отм.). След като извърши плащането Компенсационния орган встъпва в правата на удовлетворения кредитор и има право на регресен иск срещу Г.Ф., тъй като виновния водач е управлявал МПС без застраховка гражданска отговорност. След изплащане на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице на основание чл. 288 ал.2 от КЗ (отм.). Той има право на възстановяване на сумата, която е била поискана от Компенсационния орган на държавата, където са 5 възникнали вредите и е платена.

В процесния случай е безспорно установен фактическият състав на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ – пътно-транспортното произшествие е настъпило на територията на държава-членка на ЕС – Б, виновният водач на МПС /български гражданин, чието превозно средство, обичайно се намира на територия та Р България/ не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. Размерът на дължимите обезщетения, както бе отбелязано погоре, е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на страните членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП. В тази насока следва да се посочи, че по делото са установени вида и размера на изплатеното обезщетение. Ищецът е провел доказване и на факта на изплащане на същото на белгийския компенсаторен орган, по който факт няма спор по делото.

Единственият спорен момент за да бъде реализирана регресната отговорност съгласно цитираната норма е вината на водача на автомобила с българска регистрация.

За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е назначена автотехническа експертиза. Вещото лице сочи, че МПС „Волво“ с ДКН Е ,,, КК, с прикачено ремарке с peг. № ON-3DM, се е движил в своето пътно платно – втора пътна лента, като в това време л.а. „Фоклсваген Пасат“ с peг. № 1CIC715 извършва маневра смяна на платната за движение, като минава от лява лента в дясна и удря движещата се паралелно товарна композиция, като скоростта на л.а. „Фоклсваген Пасат“ с peг. № 1CIC715 е била по-голяма от тази на товарната композиция. В допълнителното заключение пък е установено, че л.а.“Фолксваген“ е попаднал в дясната сляпа зона на товарния автомобил.