Решение № 16902 от 30.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16902 гр. София, 30.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110141911 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 срещу Л. И. И., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 766,94 евро (1500,00 лв.), представляваща главница по Договор за паричен заем № 836233, сключен на 28.03.2023 г. между страните, ведно със законната лихва за период от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 77,35 евро (151,28 лв.), представляваща възнаградителна лихва за период от 28.03.2023 г. до 28.07.2023 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 64606/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че ответницата е отправила искане за сключване на договор за заем в сайта https://credirect.bg, след което са й били изпратени общи условия, преддоговорна информация и самият договор за заем, след което ответницата е потвърдила сключването съгласно предложените условия.

Посочва, че сумата по договора е била получена от длъжницата на каса на изипей срещу представена лична карта. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва между страните да е възникнало валидно облигационно отношение, съответно да е поискала да сключи договор с ищеца. Оспорва да е получила сумата по договора за заем. В случай, че се приеме, че такъв договор е бил сключен оспорва същият като недействителен. Твърди, че в договора е била предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение, която е нищожна, 1 а освен това с нея се целяло заобикалянето на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същата не била включена в ГПР, а в случай на нейното включване същата щяла да е в размер 14 пъти на допустимия законов размер. Допълва, че ГПР е бил посочен единствено като абсолютна стойност- 47,79 %, като е била посочена методиката при изчисляването му, което също води до нищожност на договора. Твърди, че размерът на шрифта на общите условия е в размер помалък от законово установения. Счита, че с оглед недействителността на договора дължима по него е единствено чистата стойност на кредита. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за заем № 836233, сключен на 28.03.2023 г., по силата на който е предоставил на ответницата твърдяната в исковата молба сума по кредита в размер на 1500 лева, а последната се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер.

В тежест на ответницата по делото е да докаже твърденията си в отговора на исковата молба за нищожност на сключения договор, както и положителния факт на плащането.

По отношение действителността на процесния договор за кредит, приложение намират разпоредбите на Закон за потребителския кредит и на Закон за защита на потребителите.

Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл.

7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представения договор за паричен заем Кредирект № 836233 от 28.03.2023 г., се установи, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата в размер на 1500,00 лева, срещу задължението на последната да върне отпуснатата в заем сума до 28.07.2023 г., при ГЛП от 47,79 % и посочен ГПР от 40,05 %.

В проведеното на 02.06.2026 г. о. с. з. ответникът изрично е признал сключването на договора, усвояването на заема, както и че няма извършени плащания за погасяване на заема, съответно съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е обявил тези обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

По делото е безспорно, а и от представените доказателства се установи, че разходите за неустойка не са включени в ГПР.

Страните не спорят относно съдържанието на договора, както и относно 2 наличието на уговорена неустойка за неосигурено обезпечение съгласно клаузата на чл. 6.2. от договор.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 6.2. от договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 728,72 лева при посочена като предоставена по договора главница от 1500,00 лева, с оглед на което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.

Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания. Налагането на толкова кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че тяхното изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно.

Налага се извод, че опциите по чл. 33, ал. 1 ОУ към договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска – видно от погасителния план по чл. 4 от договора, още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т. е. изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 6.1. от договора, поради което в договора е уговорен и начин за изплащане на дължимата неустойка.

Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на 3 неоснователно обогатяване за кредитора, поради което и сама по себе си същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита – допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

Уговорената неустойка неправилно не е включена в ГПР, респ. при включването й размерът на ГПР би надхвърлил значително нормативно установените предели съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи (включително неустойката за непредоставено обезпечение), което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В посочения смисъл е и решение по дело C 714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител.

Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и се дължи само чистата стойност на кредита, като не се дължат разноски и лихви, в т. ч. не следва да се присъжда законната лихва от 4 заявлението (в посочения смисъл – Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г. на ВКС).

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/751251ef-aa19-4833-a2f0-83f59cb500ab