Решение № 2224 от 10.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2224 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100503884 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата – В.

Д. П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Д. С., с приложено пълномощно, срещу решение № ІІ - 55 - 20073054 от 04.01.2023г., постановено по гр.д.

№15903/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав, в частта, в която са уважени спрямо нея предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД като е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 155.63 лв., главница за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2018г.30.04.2019г. за топлоснабден имот – апартамент №52, находящ се в град София, ж.к."*******-1", *******; сумата от 15.74 лв., главница за извършена услуга "дялово разпределение" за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09.11.2020г., дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, до окончателното им изплащане; както и сумата от 24.86 лв., лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 29.10.2020г., сумата от 4.49 лв., законна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 80.35 лв. за периода от 09.11.2020г. – 28.05.2021г., както и сумата от 2.81 лв., лихва за забава върху главницата за извършена услуга "дялово разпределение" за периода от 01.07.2018г. до 29.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №55096/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав, 1 както и в частта, в която е осъдена жалбоподателката да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 365.10 лв., направени разноски в исковото производство, както и сумата от 26.72 лв., направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №55096/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав.

В жалбата са инвокирани доводи за нищожност на обжалваното решение, наведено е и възражение за недопустимост на съдебния акт, при условията на евентуалност са релевирани оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие на материалния закон. Излага се, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като противоречи на обективни природни закони. Поддържа се, че неправилен е изводът на съда, с който е прието, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ и съответно, че е прието за доказано наличието на облигационно правоотношение между нея и ищеца, като поддържа, че по делото не е доказано, че е бил подписан писмен договор, както и че са били приети Общите условия. Поддържа се, че нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ, по силата на която не е необходимо Общите условия, за да бъдат получени от потребителите, противоречия на Конституцията на Република България и на Регламент 2006/2004 на Европейската общност и на ЕКЗПЧОС. Оспорва се обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява точното количество доставена ТЕ за процесния топлоснабден имот. Счита се, че необосновано съдът е кредитирал в тази връзка заключението на СТЕ, което не е дало самостоятелен отговор на въпроса за спазването на Методиката при изчисляване на точното количество доставена ТЕ, а е работило единствено по документи на третото лице-помагач и такива на ищеца, като част от тях не са и представени по делото. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Сочи се още, че неправилно са определени цената на топлинната енергия за сградна инсталация и технологичните загуби, като се излагат подробни доводи в този насока. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените срещу ответницата установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира разноски на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.. Представя списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор с бланкетно съдържание, в който взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че решението н а СРС е правилно и законосъобразно в обжалваните части и моли съда да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу В. Д. П. и М. Д. П. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените срещу ответницата - В. Д. П. при условията на обективно 2 съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответницата - В. Д. П. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените срещу ответника - М. Д. П. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД като необжалваемо е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.

№55096/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55-ти състав, въззиваемият -ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 09.11.2020г. срещу Д.В. П., починал на 20.11.2020г. в хода заповедното производство и с определение от 08.01.2021г. на основание чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници по закон - В. Д. П. и М. Д. П., спрямо които е постановена на 29.01.2021г. заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 ГПК всеки от длъжниците е подал възражение, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

На първо място въззивният съд следва да разгледа релевираните възражения за нищожност и за недопустимост на обжалваното решение:

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивницата- ответник за нищожност на обжалваното решение. В тази връзка следва да се посочи, че 3 нищожността, като най-тежкият порок на съдебния акт, е налице само в хипотезата, при която съдебното решение е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в изискуемата писмена форма, не е подписано или е абсолютно неразбираемо. В конкретния случай обжалваното решение не страда от нито един от гореизброените най-тежки пороци, които да обуславят твърдяната нищожност. Наличието или липсата на евентуално допуснато от съда нарушение при постановяване на решението на нормите на общностното или вътрешно право /извън тези, регламентиращи пределите на правораздавателната власт на българския съд/, биха обусловили евентуално само незаконосъобразност, но не и твърдяната от въззивницата- ответник нищожност.

На следващо място настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на въззивницата за недопустимост на решението, основано на твърдението за нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК и нередовност на исковата молба. При дадения казус, с разрешаването, на който е сезиран съдът, се касае за периодични доставки. Характерно за периодичните доставки е наличието на повтарящи се задължения през определени периоди от времe, като се изисква еднородност на престацията. Ето защо е необходимо и достатъчно тази престация да е определена по размер за целия период от време, за който се претендира, което е направено в конкретния случай от ищеца в заявлението по чл.410 ГПК и в предявената искова молба по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК - посочен е конкретният размер на главницата, чието плащане се претендира за процесния период от време.

Именно с оглед периодичния характер на задължението на ответника съдът счита, че не е необходима конкретизация по размер за всеки отделен месец на претендираната сума в рамките на исковия период, както и на отделното количество ТЕ за този период.

По горните съображения въззивният съд намира, че решението на СРС в атакуваните части е валидно и допустимо, както и по същество е правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените срещу ответницата - В. Д. П. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че вземането за главница до уважения размер е дължимо поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от наследодателя й топлоенергия за исковия период, а относно вземането за обезщетение за забава е прието, че наследодателят й е изпаднал в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, изведени на базата на правилно установена фактическа обстановка по делото и при правилно приложение на релевантните правни норми, с които е обоснована основателността на исковите претенции срещу ответницата - В. Д. П. за главница и за мораторна лихва до уважените размери, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното: