Решение № 2759 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2759 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20221100102547 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Г. Д. Т., ЕГН ********** против „У.Б.” АД, ЕИК *******, за връщане на сумата от 12 966.71 евро, представляваща лихва по договор за банков кредит № 138/ 12.03.2008 г., получена от ответника без основание за периода 01.08.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 14.03.2022 г. до окончателното плащане, както и на сумата от 1615.77 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г., и разноските по делото.

Ищецът излага твърдения, че банката ответник едностранно е променила формулата за определяне на базовия лихвен процент, в противоречие, както с условията на договора за кредит от 12.03.2008 г., така и в несъответствие с Общите си условия. Излага, че към 1месечния EURIBOR, банката, считано от м.12.2008 г., прибавя съвсем нова компонента – „премия“, която се променя всеки месец. Сочи, че ответникът не е провел преговори с кредитополучателя във връзка с променената лихва, осъществено чрез прибавянето на новия компонент и ищецът не е давал съгласието си за извършената промяна. Тези неправомерни действия на ответника са констатирани с влезли в сила решения по други дела между същите страни, но за периоди, предхождащи исковия.

В исковата молба се твърди още, че ищецът не е съгласен с действията на ответника, пред когото е възразил писмено, независимо от което банката продължавала да не урежда задълженията му за възнаградителна лихва съгласно клаузата на т.4 от договора за банков кредит със съдържанието й при неговото сключване. Това довело до удържане от ищеца всеки месец на сума за лихва в по – голям размер от този, в който дължи.

Конкретизирани са в исковата молба удържаните суми по периоди, както следва: за 1 м.08.2019 г. – 704,57 евро; за м.09.2019 г. – 673,09 евро; за м.10.2019 г. – 690,03 евро; за м.11.2019 г. – 664,73 евро; за м.12.2019 г. - 681,92 евро; за м.01.2020 г. – 673,23 евро; за м.02.2020 г. – 626,06 евро; за м.03.2020 г. – 665,43 евро; за м.04.2020 г. - 641,49 евро; за м.05.2020 г. – 656,34 евро ; за м.06.2020 г. – 628,57 евро; за м.07.2020 г. – 641,63 евро; за м.08.2020 г. – 636,02 евро; за м.09. 2020 г. – 610,84 евро; за м. 10.2020 г. – 625,37 евро; за м.11.2020 г. – 599,32 евро; за м.12.2020 г. – 614,35 евро; за м.01.2021 г. – 608,40 евро; за м.02.2021 г. – 545,82 евро; за м.03.2021 г. – 600,46 евро; за м.04.2021 г.- 576,51 евро; за м.05.2021 г. – 590,99 евро; за м.06.2021 г. – 567,61 евро; за м.07.2021 г. – 582,02 евро; за м.08.2021 г. – 577,25 евро; за м.09.2021 г. – 554,22 евро; за м.10.2021 г. – 568,29 евро; за м.11.2021 г. – 545,31 евро; за м.12.2021 г. – 557,84 евро и за м.01.2022 г. – 552,89 евро.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, ведно със законните последици, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът „У.Б.” АД, оспорва предявения иск. Излага, че възможността на банката да променя едностранно лихвения процент по договори за кредит намира основанието си в обстоятелството, че цената на финансовия инструмент е обусловена от пазарните условия.

Цената на кредита и размера на договорната лихва се определят от световните финансови пазари, а това са фактори, които стоят извън контрола на ответната банка. Оспорва претенцията за мораторна лихва до датата на исковата молба, като сочи, че това вземане става изискуемо след покана, а ищецът е поканил ответника да му върне недължимо удържаните суми с писмо от 25.05.2021 г.

Прави искане за присъждане на разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, че е сключен договор за банков кредит № 138 от 12.03.2008 г., между „У.Б.“ АД, в качеството му на кредитор и солидарно отговорните длъжници - Г. Д. Т. / кредитополучател / и С. Г. Т.а / солидарен длъжник /. По силата на договора ответната банка е отпуснала на ищеца кредит в размер на 300 000 евро за покупка на две жилища, а кредитополучателят се задължил при условията на договора да усвои и върне кредита, ведно с начислените върху него лихви и комисионни, в уговорените по т. 7 срокове за погасяване. Приложими към отношенията между страните, породени от процесния договор за банков кредит, са Условията по кредити на физически лица - ипотечни кредити на банката кредитодател / л. 143 от делото /.

Годишният лихвен процент /ГЛП/ за съответния период на олихвяване, съгласно клаузата на т. 4 от договора, е равен на базисен лихвен процент/БЛП/ и надбавка. Базисният лихвен процент е в размер на 1М Euribor, а надбавката е 2.20% пункта, предвид на което годишния лихвен процент е определен на 6.40%.

Крайният срок за издължаване на предоставения кредит е уговорен до 15.03.2032 г.

Съгласно т. 11.1.1 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на 2 задълженията по договор за банков кредит № 138/12.03.2008г. / л. 11 /, приложимият към съответния период на олихвяване от действието на договора базисен лихвен процент/БЛП/ за различните валути се определя от Управителния съвет/УС/ на банката или оторизиран от него орган и/или лица. Кредиторът уведомява кредитополучателя за определения от УС приложим БЛП към съответния период на действие на договора за кредит и олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по пощата. Промяната на действащия към съответния период на олихвяване БЛП, според т. т. 11.1.2, настъпва автоматично съобразно с приетите изменения, които стават задължителни за страните по договора.

Процесния договор е обезпечен с ипотека, и според т.10.4 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора, посочените в т.10.3 базисни лихвени проценти са приложими при ипотечни кредити. Съгласно т.21 от Условията са неразделна част от всеки сключен от ответната банка договор за кредит с физически лица и измененията към него, и се разглеждат в тяхната цялост като единен документ, а според т.22 в случаите, когато в договора е установено нещо различно от уреденото с условията се прилагат клаузите на съответния договор.

От представен и приет по делото Протокол № 38/14.10.2008г. от заседание на УС на „У.Б.“ АД /л. 140 /, се установява, че е прието решение, според което, цената на банковия кредит се определя като сбор от променлив БЛП, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс /SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR/ или друг договорен индекс и премия, определяна по размера от ГОД от нула базови пункта до 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксираната договорна надбавка, отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск. За БЛП за съответния период се прилагат: при кредити в чуждестранна валута, какъвто е и процесния, - съответните БЛП едноседмичен/едномесечен/тримесечен/шестмесечен EURIBOR, LIBOR, прилагани на международните кредитни пазари за определения от банката срок, плюс премия, установена от ГОД или оторизиран от него служител. Съгласно т. 6 от решението, промените следва да се прилагат спрямо заварените договори за кредит по решение за всеки конкретен случай, прието от ГОД или овластен от него служител на банката въз основа на проведени с кредитополучателите преговори или постигнато съгласие.

Прието е в хода на съдебното дирене заключение на съдебно – счетоводна експертиза ( ССчЕ ), което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според заключението на ССчЕ събраната от кредитополучателя Т. сума за лихви за исковия период / 01.08.2019 г. – 31.01.2022 г. / е в размер на 18 445.64 евро. Същата е формирана от БЛП+ премия + надбавка. Дължимата съгласно т. 4 от договора сума, формирана от БЛП + надбавка /без добавената премия въз основа на Протокол № 38/14.10.2008 г. на УС на „У.Б.“ АД / за релевантния период е в размер на 5 503.70 евро.

3

Размерът на мораторната лихва върху разликата между двете суми / 18 445.64 евро – 5 503.70 евро / от 12 941.94 евро за периода 15.09.2019 г. – 31.01.2022 г., вещото лице е изчислило на сумата от 3143.75 лева.

Независимо, че не е спорно между страните обстоятелството, че кредитът е редовно погасяван от ищеца чрез плащане на начислените суми, фактът на погасяване на исковите суми и за посочения в исковата молба период, се установява по делото от писмени доказателства на л. 65 – л. 125.

Приети са, ангажираните от ищеца и ответника, влезли в сила съдебни решения, постановени по следните дела, водени между Г. Д. Т. и „У.Б.“ АД: гр.д. № 28537/2013 г. по описа на СРС, в.гр.д. № 8469/2016 г. на СГС; гр.д. № 17143/2013 г. по описа на СРС, в.гр.д.

№ 8455/2016 г. на СГС; в.гр.д. № 3622/2017 г. на САС, т.д.№ 1436/2018 г. на II ТО на ВКС; в.гр.д. № 5999/2017 г. по описа на САС; т.д. № 2498/2018 г. на I ТО на ВКС; гр.д. № 12887/2017 г. по описа на СГС; гр.д. № 12464/2019 г. по описа на СГС и в.гр.д. № 4484/2019 г. на САС. Със съдебните актове, постановени по посочените дела по безспорен и неподлежащ на пререшаване начин, е решен въпросът относно извършената с решение, обективирано в Протокол № 38/14.10.2008г. от заседание на УС на „У.Б.“ АД, едностранна промяна на формулата за изчисление на БЛП, чрез прибавяне на компонента „премия“.

Внесената промяна в размера на възнаградителната лихва по договора от 12.03.2008 г. е призната за необвързваща ищеца Г. Т., тъй като от банката е изменено едностранно съдържанието на договорното правоотношение единствено и само въз основа на нейна преценка, без да са налице външни и обективни за страните по материалното правоотношение обстоятелства, поради което са нарушени и основополагащи за частното право принципи – свободата на договаряне и автономията на волята, установени с чл. 8 и чл.

9 от ЗЗД.

Установено е документално по делото, че ищецът Т. е отправил писмена покана до ответника да му възстанови всички надплатени суми за лихви по договора за кредит за периода 01.08.2019 г. – 15.05.2021 г., като изявлението на ищеца е достигнало до ответната банка на 25.05.2021 г., видно от поставения правоъгълен печат върху документа, представен по делото / л. 13 /.

Други относими доказателства, на които съдът да основава изводите си, не са ангажирани в хода на съдебното дирене.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Успешното провеждане на иска предполага ищецът да докаже пълно и главно факта на плащането, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи плащането, съответно да задържи сумата.

От подробно обсъдената доказателствена съвкупност по безспорен начин се установи, 4 че между кредитополучателя Г. Т. и кредитора „У.Б.“ АД, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит № 138/12.03.2008 г., по който е договорена възнаградителна лихва, формирана от БЛП + надбавка.

Доказано е в хода на съдебното дирене и обстоятелството, че ответната банка с решение на УС, обективирано в Протокол № 38/14.10.2008г., е променила едностранно формулата за определяне и начисляване на БЛП по договорите с кредитополучателите, прибавяйки нов компонент – процесната „премия“.

Така извършената промяна на формулата за изчисление на БЛП, чрез прибавяне на нов, трети компонент - „премия“, е едностранна, без да са налице външни, обективни и независещи от волята на кредитора причини, които да обуславят нейното начисляване. От ответника по делото не е доказано за така приетото изменение да са водени преговори с ищеца или да е дадено неговото съгласие да бъде обвързан от предвидения нов компонент.