Определение № 31926 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31926 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110110923 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от ищците ************, ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** и ***********, ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, и двамата чрез ********., член ***, със съдебен адрес: **********, срещу **********, с код по БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявана от кмета, с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на следните недвижими имоти:

Ищецът ************ е собственик на 2/3 ид.части от поземлен имот с идентификатор ********** по *********, одобрени със Заповед № ********* на изп.директор на *******, с адрес на имота: *********** с площ от 101 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, за ниско застрояване (до 10м), със стар номер: *********, със съседи: *****************, както и на изградена в имота **** със застроена площ от 20 кв.м., на основание давностно владение продължило от 1994 г. до момента на предявяване на иска – 27.04.2026 г.

Ищецът *********** е собственик на 1/3 ид.части от поземлен имот с идентификатор ********** по *********, одобрени със Заповед № ********* на изп.директор на *******, с адрес на имота: *********** с площ от 101 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, за ниско застрояване (до 10м), със стар номер: *********, със съседи: *****************, , както и на изградена в имота ****** със застроена площ от 20 кв.м.,на основание давностно владение продължило от 1994 г. до момента на предявяване на иска – 27.04.2026 г.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Поисканите с исковата молба съдебни удостоверения са вече издадени и получени.

На ищците следва да се допуснат до разпит трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно времето на построяване на гаражните клетки, липсата на противопоставяне от страна ответника и/или други трети лица, както и факта на упражнявано владение върху процесните имоти.

Следва да се уважи искането на ответника за назначаване на съдебно-техническа 1 експертиза, която да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпрос, както и на допълнителни служебно поставен от съда въпроси.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА по искане на ищците събирането на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата относно времето на построяване на гаражните клетки, липсата на противопоставяне от страна ответника и/или други трети лица, както и факта на упражнявано владение върху процесните имоти.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото, извърши справки там, където и необходимо и извърши оглед на място, да отговори на въпросите, формулирани в отговора на исковата молба, както и на следните служебно поставени от съда въпроси, а именно:

1. Дали процесните гаражни клетки са трайно прикрепени към земята или същите могат да бъдат преместени като се запази целостта и функционалността им;

2. Да изготви скица, на която да обозначи границите на всеки един от процесните гаражи с посочване на букви или цифри, както и тяхната площ;

3. В случай, че установи идентичност между имот ********* по помощния кадастрален план с поземлен имот с идентификатор **********, да проследи регулационните промени по отношение на имот ********* от първия кадастрален план до момента.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 400 евро, вносим по равно от страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещи лица **********, специалност: Геодезия, фотограметрия и картография и *******, специалност: промишлено и гражданско строителство конструкции, които да бъдат уведомени за поставените им задачи след представяне на доказателства за заплатен депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.11.2026 г. от 11,00 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на ответника.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

2

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищците ************ и ***********нова извеждат съдебно предявените си субективни права при твърдения, че същите живеят в *********, като поради нуждата от свободни места за паркиране на автомобилите от началото на 1994 г. завладели поземлен имот с идентификатор ********** по *********, одобрени със Заповед № ********* на изп.директор на *******, с адрес на имота: *********** с площ от 101 кв.м., който имот към онзи момент не бил стопанисван от никого. Сочат, че в резултат на извършено между тях разпределение, ищецът ************ е завладял и владее и до момента 2/3 ид.части от поземления имот, а ищецът *********** е е завладял и владее и до момента 1/3 ид.части от поземления имот. Ищците твърдят, че в началото на 1994 г. всеки от тях закупил и поставил в завладения поземлен имот гаражна клетка със застроена площ от по 20 кв.м., като гаражната клетка на ищеца ************ е с условен номер 185, а тази на ищеца *********** с условен номер 184. Поддържат, че гаражните клетки са трайно прикрепени към земята. Сочат, че след поставянето на гаражните клетки и до днес ищците ги стопанисват, владеят, поддържат и ремонтират същите, като собственици, като всеки от тях продължил да владее и съответната идеална част от поземлен имот с идентификатор ********** по *********.

Поддържат, че владението било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно и продължило така и до момента, и на това основание са придобили собствеността върху поземления имот и гаражните клетки. Ищците твърдят, че започнали процедура по обстоятелствена проверка на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, в резултат на което бил издаден Акт за общинска собственост за поземления имот. При тези твърдения молят за уважаването на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът ********** е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че поземлен имот с идентификатор ********** по *********, който е идентичен с имот № ********* по помощния кадастрален план, е общинска собственост на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като същият попада в територия, за която е изработен помощен кадастрален план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като е нанесен с № *********, кадастрален лист 214, и записан с неидентифициран собственик. В тази връзка се позовава на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно който земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост. Излага, че имотът е претърпял регулационни изменения, като от земеделска земя попада в ******* *******, като първо попада в обхвата на кадастрален, регулационен и застроителен план на *******, одобрен със Заповед № ******* на главния архитект ******. Част от терена е отчужден от ****** и са урегулирани квартали с отреждане „За жилищно строителство“, но имот ********* е извън тях и по същия план е част от терен без отреждане, за който няма съставен акт за държавна собственост или акт за общинска собственост. Сочи, че с последващ план, ИПР одобрен с Решение ******* по Протокол № ********, имот с идентификатор ********** попада в кв. 64, ******* * „За инженеро-техническа инфраструктура, комунално обслужване и друго предназначение“. Твърди, че изгладените в имота гаражни клетки попадат в сервитутна зона на въздушни електропроводи високо напрежение. Оспорва имотът да е придобит по давност, като се позовава на действалия в периода от 31.05.2006 г. – 07.03.2022 г. придобивна давност върху имоти частна общинска собственост не е текла, предвид който ищците не са владели 10 години, които са необходими за придобиване на имота по давност. По отношение на гаражните клети твърди, че 3 същите представляват незаконен строеж, тъй като за изграждането им липсват разрешение за строеж, одобрени инвестиционни проекти, удостоверение за търпимост и строителни книжа. Оспорва изобщо да е осъществявано владение върху целия поземлен имот, доколкото паркирането в гаражните клетки не доказва владение върху целия ПИ. В тази връзка сочи, че ако ищците са осъществявали владение върху реална част от поземления имот, която обаче не отговоря на изискванията на чл.200, ал. 1 от ЗУТ и не може бъде придобивана по давност. Поради изложените съображения, молят за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

По делото липсват права и обстоятелства, които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищците е да докажат:

- че са завладели процесния поземлен имот през 1994 г., както и че в продължение на 10 години от тази дата са владели имота в съответните идеални масти: постоянно - т. е., изразявал е трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато – т. е., не е изоставял владението и същото не е било отнемано от трето лице; спокойно и явно – т.е., владението не е установено или поддържано по насилствен или по скрит начин; несъмнено – т.е., фактическата власт е била демонстрирана и противопоставяна на собственика на вещта;

- че в всеки от ищците е изградил гаражна клетка, която представлява самостоятелен обект на правото на собственост, който е трайно прикрепен към земята и същите са осъществявали владение за в продължение на 10 години, считано от 1994 г.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения, а именно че имотът е общинска собственост на соченото от него основание, или че владението му е било смущавано, както и, че имотът е част от сервитутна зона.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и 4 пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.