Решение № 79 от 04.07.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Първомай, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100310 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. С., Ж. П. С. и В. Р. К. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К. Г. А., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Г. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. С. К. С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, му дължи, както следва: сумата от 253, 82 лева (двеста петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки) – стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за обект на потребление стопански двор в с. Драгойново, общ. Първомай, обл. Пловдив, ИТН: ***, за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., и отчетена по партида с клиентски номер:

**********; сумата от 6, 25 лева (шест лева и двадесет и пет стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 11.06.2020 г. до 20.10.2020 г.; законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2020 г. (датата на постъпване на заявлението в съда), до пълното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 260042/23.10.2020 г. за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 443/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Ищцовото дружество отправя исковите претенции в качеството на „краен снабдител”, който според чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) продава електрическа енергия при публично известни Общи условия, действащи през процесния период в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), и влезли в сила на 27.06.2008 г.

Релевира се, че в съответствие с чл. 7, т. 1 и чл. 11, т. 1 от Общите условия и чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г., доставчикът се ангажирал да снабдява принадлежащия на ответника и присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД стопански двор в с. Драгойново, общ. Първомай, обл. Пловдив, ИТН: ***, с електрическа енергия, отчитана по партида с клиентски номер **********, а последният се задължил да му заплаща стойността й, както и тази на мрежовите услуги, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия.

За времето от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. ищецът и мрежовият оператор доставили до посочения имот електрическа енергия и мрежови услуги на обща стойност 253, 82 лева, която останала неиздължена.

Според ищеца, съобразно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, потребителят му дължи и сумата от 6, 25 лева, представляваща обезщетение за вредите от забавата в размер на законната лихва върху главницата за периода от 11.06.2020 г. до 20.10.2020 г.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 260042/23.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 443/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си поддържа предявените искове, а ответникът чрез назначения му особен представител пледира за отхвърлянето им.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Приобщените писмени доказателствени източници позволяват да се установи, че в периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. ищцовото дружество, реализиращо дейност по електроснабдяване въз основа на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа 2 енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, оперирало в договорните си отношения за продажба на електроенергия при публично известни Общи условия (л. 6 – л.

8), одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР (л. 5) и влезли в сила без необходимост от изричното им писмено приемане от клиентите в 30-дневен срок след първото им публикуване в един централен и един местен всекидневник, което според приложеното извлечение от публикация във вестник „Дневник” било осъществено на 27.05.2008 г. (л. 9 – л. 12).

Съобразно чл. 7, т. 1 от Общите условия, енергийното предприятие се задължава да снабдява с електрическа енергия при условия на равнопоставеност всеки „клиент”, разбиран по дефиницията на чл. 1, т. 4 от Общите условия както като „мрежови клиент” по смисъла на чл. 1, т. 5 от Общите условия – всяко физическо или юридическо лице, което физически е свързано км електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД, ползва нея и съответните мрежови услуги, така и като „потребител на електрическа енергия за стопански нужди”, определен като физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство.

Чл. 11, т. 1 от Общите условия изисква от клиента да заплаща на продавача стойността на консумираната в електроснабдения обект енергия и дължимата сума за преноса й по разпределителната мрежа по утвърдените от ДКЕВР цени и по начина, указан в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия – а именно веднъж месечно в срока, посочен в ежемесечно издаваната от доставчика по реда на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп, а при неизпълнение на падежа чл.

27, ал. 1 от Общите условия предвижда дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие.

По силата на Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 10, том II, рег. № 0946, дело № 208/2015 г. от 10.03.2015 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара (л.

15 – л. 17) ответникът закупил присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД склад с друго предназначение, находящ се в поземлен имот с начин на трайно ползване стопански двор в с. Драгойново, общ. Първомай, обл. Пловдив, местността „***”, за който подал Декларация за достъп до мрежата от 15.04.2015 г. (л. 14) и Заявление-декларация вх. № 14773933/15.04.2025 г. за започване на продажба на електрическа енергия (л. 13).

По данни от Препис-извлечение от сметка (л. 18) ищецът идентифицирал посочения обект с означение . 0, ТП2В4 и с ИТН *** и отчитал електроснабдяването му по партида с клиентски номер **********, по която за процесния период регистрирал доставки на електрическа енергия и мрежови услуги – достъп до и пренос през електроразпределителната и електропреносната мрежа, на обща стойност 253, 82 лева, както следва:

3 за отчетен период 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г. – 90, 720 кВтч, за които издал Фактура № 1232276970/31.05.2020 г. (л. 19) на стойност 65, 83 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 10.06.2020 г., за отчетен период 01.06.2020 г. – 30.06.2020 г. – 107, 370 кВтч, за които издал Фактура № 1234216939/30.06.2020 г. (л. 20) на стойност 68, 04 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 10.07.2020 г., за отчетен период 01.07.2020 г. – 31.07.2020 г. – 106, 200 кВтч, за които издал Фактура № 1235886425/31.07.2020 г. (л. 21) на стойност 69, 91 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 12.08.2020 г., и за отчетен период 01.08.2020 г. – 31.08.2020 г. – 19, 380 кВтч, за които издал Фактура № 1237594360/31.08.2020 г. (л. 22) на стойност 50, 04 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 10.09.2020 г.

Кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на гореизброените суми, както и на процесното вземане за мораторна лихва, по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки на 22.10.2020 г. в Районен съд – Първомай Заявление вх. № 260530/22.10.2020 г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 443/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 260042/23.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. дело № 443/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав (л. 10 от ч. гр. дело № 145/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), а известен на 17.06.2022 г. за връчването й на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявил разглежданите искове с подадена на 28.06.2022 г. чрез куриерски услуги Искова молба вх. № 1727/28.06.2022 г. (л. 2 – л. 4)

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от чл. 79, ал.

1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което за парични престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с очертаната индивидуализация. Ответната страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

Според чл. 91, ал. 2, изр. 1 от ЗЕ сделките с електрическа енергия се извършват при спазване на този закон и на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени 4 от ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г. ).

Съобразно чл. 94а, ал. 1 и §1, т. 28а, б. „а” от ДР на ЗЕ в меродавната му за казуса редакция от ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г., снабдяването с електрическа енергия на присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия обекти на битови и небитови крайни клиенти, като каквито дефинициите на §1, т. 27г, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ определят купуващите я за собствено ползване съответно за битови и небитови нужди, когато не са избрали друг доставчик, се осъществява от „крайния снабдител”, който е „енергийно предприятие“ по разума на §1, т. 24 от ДР на ЗЕ (в редакцията към 24.04.2020 г. ) – а именно лицензирано по чл. 39, ал. 1, т. 10 от ЗЕ за електроснабдяване лице, и който за целта при условията на чл . 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ (в редакцията към 24.04.2020 г.) и чл. 15, ал. 2, т. 3 от ПТЕЕ (в редакцията от бр. 35 от 30.04.2019 г. ) сключва с тях договори за продажба при публично известни общи условия и регулирани от КЕВР цени.

При уредбата на чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ и чл. 14, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 11, т. 3 от ПТЕЕ крайните клиенти ползват електроразпределителната мрежа по договори за услугите „достъп до“ и „пренос на електрическа енергия през нея“ при публично известни общи условия с нейния оператор (в този смисъл Решение № 85/27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2528/2021 г., IV г. о.) , който също е „енергийно предприятие” и по определението на §1, т. 34б, б. „а“ от ЗЕ (в редакцията към 24.04.2020 г. ) извършва електроразпределение въз основа на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.