Решение № 2266 от 06.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2266 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110166340 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен о т „М*******ОД срещу „********“ ЕАД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 0,62 лева с ДДС, за която се твърди, че представлява сбор от неоснователно начислени и получени от ответника месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ********** за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. и за които такси от страна на ответника е издадена фактура № 442401492.

В исковата молба се твърди, че „*******и” ЕООД е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение от 3.12.2021 г., при ответника „********” ЕАД за 2 161 услуги.

Поддържа, че ответникът фактурира сбор от месечни абонаментни такси, различен от договорените такива, за което ищецът сезирал Прокуратурата, но за констатираното нарушение наблюдаващият прокурор отказал да образува досъдебно производство. Тъй като неплащането на издадена от оператора фактура би довело до преустановяване на достъпа до мрежата за съответната мобилна услуга, ищцовото дружество, въпреки възраженията си, заплащало всички фактури напълно и в срок. Навежда твърдения, че във Фактура № 442401492, издадена за периода 28.11.2021 - 27.12.2021 г. за мобилна услуга № ********** са начислени и заплатени в повече от дължимите общо 0,52 лева без ДДС, поради което тази сума е получена без основание от ответното дружество. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

1

От страна на ответника е упражнено правото на отговор в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Признава, че между „А 1 България“ ЕАД и „М*******ОД е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021 г., а в Приложение № 2 от 03.12.2021 г. е посочен тарифният план за мобилна услуга № 0885459363, като предходните условия за ползване на мобилния номер са били уговорени съгласно Приложения № 1 от 14.10.2019 г.

Навежда доводи, че във фактура № 442401492 е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите и в нея всички суми са начислени правилно.

Оспорва обстоятелството, че именно ищецът е ползвал услугите е и заплатил стойността на фактурата и поддържа, че ако има неправомерно начислена сума, то тя следва да се възстанови на платилото я лице. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Съгласно разясненията, дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице.

Предвид изложеното, и правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154 ГПК, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване намаляването на своята имуществена сфера, а именно - че е заплатил процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за задържане на престацията.

В настоящия случай между страните не се спори, че за процесния период същите са били обвързани от договор за мобилни услуги за номер **********, както и че е издадена фактура № 442401492 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., дължимата сума по която е изцяло заплатена.

Спорният между страните въпрос е дали сумите във фактурата са начислени съобразно уговореното между страните и дали именно ответникът е заплатил дължимата сума по нея.

Съгласно стр. 4 от Фактура № 0442401492 (л.45) за номер ********** са начислени следните суми:

2,80 лева - месечна такса „А1 М клас XS“ за периода 28.12.2021 г. – 2

27.01.2022 г.;

1,02 лева – върната сума по такси по предходна фактура за периода 20.12.2021 – 27.12.2021 г.;

2,67 лева – месечна такса Пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост за периода 20.12.2021 – 27.12.2021 г.;

3,00 лева – месечна такса Пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост за периода 28.12.2021 – 27.01.2022 г.

0,11 лева – месечна такса за пакет „Плюс 250 MB на максимална скорост“ за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г.;

0,40 лева – месечна такса за пакет Плюс 250 MB на максимална скорост“ за периода 28.12.202 г. – 27.01.2022 г.

Съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № 503554975 (л.4), цената на месечната абонаментна такса за план „А1 М клас XS“ с включената отстъпка и допълнителни пакети е в размер на 3.20 лева с ДДС.

Съгласно чл. 2.1 параметрите SIM карта, телефонен номер и тарифен план се описват в Приложение № 2. Съгласно раздел VII, т. 1 договорът за услугите по това приложение влиза в сила от датата на подписване. Съгласно раздел V, т.1.1 ако съответните S I M карти, номера или услуги са активирани и се използват преди датата на подписване на приложението описаните тук тарифни условия може да се активират поетапно в срок до 10 дни от датата на подписване и съответно се прилагат от датата на съответната активация.

Съгласно чл. 3.1 цената на месечната абонаментна такса за пакета „Мобилен интернет 5 GB“ е 4,00 лева с ДДС.

Съгласно Приложение № 2 от 03.12.2021 г. Списък на телефонните номера, активирани по Приложение № 1 към Договора(л.29-31) тарифният план за номер *** е „А1 М клас XS“, с активиран допълнителен пакет „ 5 G B интернет на максимална скорост“. Приложение № 2 е подписано от управителя на ищцовото дружество Владимир Милчев Тренчев, като автентичността на положения подпис не се оспорва, поради което съдът приема, че подписът е положен именно от него.

От представеното извлечение от кредитно известие (л.18, гръб) се установява, че за номер 08850750 по фактура № 442401492 за отчетния период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. е начислена в повече сумата от 0,52 лева.

Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока стойност за договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез съответното кредитно 3 известие. Съдът приеме, че с издаването на този първичен счетоводен документ, ответникът е признал, че е начислил неоснователно, в повече, за доставената услуга такса в размер на 0,52 лева без ДДС, поради което и надплатената разлика по фактурата, за която е издал кредитното известие, подлежи на възстановяване на ищеца.

Освен това, при съпоставка на уговореното между страните и начисленото на ищеца във фактурата № 442401492 съдът намира, че на ищеца неоснователно са начислени месечни такси за пакети „250 МВ на максимална скорост“ в размер на 0,11 лева без ДДС и 0,40 лева без ДДС, тъй като няма данни ищецът да е заявявал тези пакети. Същевременно, неоснователно е начислена и такса за пакет „мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ в размер на 2,67 лева без ДДС за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. Съгласно уговореното в Приложение № 1 от 03.12.2019 г., което съгласно условията си, в случай на вече ползвани услуги влиза в сила до 10 дни от датата на сключването си, месечната абонаментна такса за този пакет е в размер на 4,00 лева с ДДС. На основание чл. 162 ГПК съдът определи дължимото за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. възнаграждение като раздели сумата от 3,20 без ДДС, дължима за едни месец, на броя дни, включени в него – 30, и полученото число от 0,106 умножи по 8 /колкото дни са включени в периоди/. Така дължимата такса за този период възлиза на 0,85 лева без ДДС, като разликата до 2,67 лева, или сумата от 1,82 лева без ДДС е неоснователно начислена на ищеца. Поради това, неоснователно начислените на ищеца суми за номер 08850750 във фактура № 442401492 възлизат на 2,33 лева.

От фактурата № 0442092046 се установява, че на ищеца е приспадната сумата от 1,02 лева без ДДС, платена по предходна фактура за същия период /20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./, поради което ответникът не доказва наличие на правно основание за събиране на сумата от 1,33 лева без ДДС.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че искът за неоснователно обогатяване следва да бъде отхвърлен поради това, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „********“ ЕАД от трето за спора лице в качеството му на ползвател на услугата, а не от ищеца по иска за неоснователно обогатяване „М*******ОД. Дори и плащането да е фактически извършено от трето за спора лице, погасителният ефект чрез плащане на задължението по фактурата е настъпил в правната сфера именно на ищеца, който е длъжник по фактурата, което означава, че обедняване от правна страна е налице за длъжника по фактурата, без оглед на това дали и как третото лице и длъжника ще уредят отношенията си по повод плащането към кредитора.

Не се твърди от ответника, поради което и не подлежи на разглеждане дали третото лице е имало правен интерес да извърши плащането, вместо длъжника „М*******ОД, за да се счита, че платецът /третото за спора лице/ се 4 е суброгирало в правата кредитора „********“ ЕАД (чл. 74 ЗЗД – „Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора“) и че на това основание материално правно отговорен за неоснователно обогатяване е третото лице-платец, а не „********“ ЕАД, като възможна хипотеза за отхвърляне на иска.

Предвид изложеното, и диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 0,62 лева с ДДС, чиято равностойност в евро възлиза на 0,32 евро.

Съдът взе предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което размерът на уважената претенция и присъдените разноски следва да бъде посочен в евро, вместо в български левове, при курс 1,95583 лева за едно евро.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който доказва такива в размер на 50 лева държавна такса (л.15) и 150 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Действително, след РЕШЕНИЕ НА СЪДА C 438/22 , НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се счита за незадължителна относно предвидените с тази наредба максимално най-ниски размери адвокатски възнаграждения. Съдът намира обаче, че Наредба № 1/09.07.2004 г. подлежи на съобразяване като ориентир за средни пазарни цени на адвокатските услуги. Претендираното от ищеца за присъждане адвокатско възнаграждение е в максимално най-ниския размер, а дори при минимална фактическа и правна сложност на спора (каквато ниска фактическа сложност не е налице в случая) страните по договора за защита имат право да уговорят адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от предвидения съгласно наредбата, като за съдебно дело без фактическа и правна сложност прекомерност би била налице само при значително надвишаване на средните пазарни цени, например при трикратно надвишение, което в случая не е налице. Поради това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 102,26 евро, представляваща равностойността на 200 лева, разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

5

ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК: 1****** да заплати на „М*******ОД, ЕИК: *******9, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 0,32 евро (0,62 лева с ДДС) - сбор от неоснователно начислени и получени от ответника месечни абонаментни такси за мобилна услуга № № ********** за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., за който е издадена фактура № 442401492, както и сумата 102,26 евро (200 лева) – съдебни разноски.