Решение № 6 от 09.01.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Севлиево, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230101224 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.

Съдът е сезиран с два кумулативно обективно съединени иска с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс (СК) от Г. И.ов М., действащ чрез своята майка и законен представител Д. В. М. срещу И. М. М..

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца. Поддържа се, че от момента на раздялата на страните до настоящия момент, ответникът не е участвал в издръжката на детето, не дава средства за задоволяване на нуждите му, майката поема изцяло издръжката за храна отопление, учебни пособия. Искането към съда е да присъди издръжка в размер на 300 лв. месечно, считано за една година назад от датата на подаване на исковата молба.

В законоустановения преклузивен едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане на детето Г. И.ова М., същото е родено на 22.04.2012 г., а негови родители са Д. В. М. и ответника И. М.

М..

Видно от представената по делото служебна бележка от ОУ С.П. – гр. Севлиево детето е записано като редовен ученик в VI – клас в училището.

1

Видно от служебна бележка от „Х.“ ООД, майката на детето работи на постоянен трудов договор и получава средномесечно трудово възнаграждение в 1165 лв.

Видно от служебно изискана справка от ТД на НАП, към настоящия момент ответникът работи на постоянен трудов договор в „Кауфланд България“ ЕООД с основна заплата в размер на 1400 лв.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт. по делото е изготвен социален доклад от 02.12.2024 г. от АСП. Служителите на АСП са констатирали, че детето е ученик 6-ти клас в ОУ С.П., гр. Севлиево, като основни грижи за него полага неговата майка, а родителите са разделени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. /. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 233,25 лв. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице.

Изискването на чл.139 СК претендиращия издръжка да е неработосособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си възраст е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал.

1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т. н.) нужди, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то е отглеждано, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални 2 здравословни потребности на детето.

Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да съобрази той да бъде дефиниран така, че да не стимулира използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата за детето на него следва да се осигурят такива битови условия и средства, които да гарантират нормален живот и развитие, каквито би имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да определи съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално икономическата обстановка в Република България, както и всички особености на конкретния случай.

За да определи размера, съдът следва да вземе предвид възможностите на дължащия родител. Ответникът реализира средно месечно основно трудово възнаграждение в размер на 1 400 лв.

При определяне размера на издръжката, съдът взе предвид и обстоятелството, че майката на детето също е заета по трудово правоотношение, като реализира понисък от ответника доход със средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1165 лв., което е и по-ниско от средното за страната. Отделно от това майката е родителят, който активно ежедневно полага преките и непосредствени грижи за детето, което следва да се вземе предвид при определяне на издръжката, дължима от родителя, който не упражнява родителските права.

След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите на детето /предвид неговата възраст – дванадесет години/, както и че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майка му, настоящата инстанция счита, че общата издръжка на детето в тази възраст се равнява на 500 лв., от които ответникът следва да поеме сума в размер на 300 лв.

Останалата сума, необходима за издръжката, следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея въпреки полаганите преки грижи за детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи (т. IV от ПП ВС № 5/1970 г.). Следва да се посочи, че по делото не се установи ответникът да има други алиментни задължения. В о.с.з. ответникът признава фактическите обстоятелства, на които се основават предявените искове.

С оглед изложеното, искът е основателен в пълния предявен размер от 300 лева.

Предявен е и иск за издръжка за минал период от 20.02.2023 г. до подаване на исковата молба – 20.02.2024 г. в размер на 300 лв. месечно или за сумата в общ размер 3 от 3600 лв. Доколкото се установи дължимостта на издръжка в полза на ищеца, то ответникът дължи издръжка в размер на същия сума в горепосочения месечен размер от 300 лв. По делото не се установи заплащане на издръжка за процесния минал период.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно.

На основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК се присъжда и законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Относно направените разноски по делото.

При този изход на спора и н а осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Същият е представил доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., поради което следва да му се присъдят разноски в този.

Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Районен съд Севлиево държавна такса върху издръжката в общ размер на 528 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. М. М., да заплаща на детето си Г. И.ОВ М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. В. М., ЕГН **********, на основание чл. 143, ал. 1 СК издръжка в размер на по 300 /триста/ лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба 20.02.2024 г. до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА И. М. М., да заплати на детето си Г. И.ОВ М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. В. М., ЕГН **********, на основание чл. 149 СК вр. чл. 143, ал. 1 СК издръжка за минало време за периода 20.02.2023 г. до 24.02.2024 г. в размер на по 3600 /три хиляди и шестстотин/ лв., ведно със законната лихва за забава.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, да заплати на детето си Г. И.ОВ М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. В. М., ЕГН 4

**********, сумата в размер на 400 лв. – представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, И. М. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Севлиево държавна такса върху издръжката в размер на 528 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 5