Решение № 18666 от 16.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18666 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110123763 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ищеца А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ****. срещу ответника Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, за което ищецът е признат за невиновен и оправдан с Решение № 437/14.06.2023 г., постановено по ВАНД № 1607/2023 г. по описа на СГС, 17 възз. с-в, изразяващи се в накърняване на морални и нравствени ценности, нарушено социално общуване, притеснения, страх, стрес, омерзеност, както и разстройство на здравето, изразяващо се в главоболие и замайване, продължително безсъние и внезапни депресивни състояния, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 23.04.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът А. Н. Д. извежда съдебно предявените субективни права с твърдения, че по ДП № 1168/2021 г. по описа на 05 РУ – СДВР и пр.пр. № 22484/2021 г. по описа на СРП, на 26.10.2021 г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 400 лв. Сочи, че първоначално досъдебното производство било образувано срещу неизвестен извършител, като ищецът бил задържан на 14.08.2021 г. в сградата на 05 РУ СДВР по реда на чл. 72 ЗМВР за срок от 24 часа, след което бил освободен. Твърди, че с протокол за доброволно предаване от дата 14.08.2021 г. предал на служителя в 05 РУ СДВР гладкоцевна ловна пушка **** – калибър с ****, която пушка било единственото ловно оръжие, което ищецът притежава и използва, като ловец и за което има необходимото разрешение. Поддържа, че бил лишен от личната си пушка до началото на 2024 г. Мярката за неотклонение била отменена след 1 изтичането на максималния 8-месечен срок – на 03.08.2022 г., в резултат на което повече от два месеца продължило нерегламентирано и противозаконно бездействие от страна на прокуратурата. С постановление от 03.08.2022 г. обвинението било внесено в съда, като по образуваното НАХД 9976/2022 г. по описа на СРС, след проведени няколко съдебни заседания, било постановено Решение, с което ищецът е признат за виновен и му е наложена глоба в размер на 2500 лв. и е отнета личната му пушка. По жалба на ищеца било образувано ВНАХД 1607/2023 г. по описа на СГС, приключило с влязло в сила решение, с което е отменено решението на първоинстанционния съд, а ищецът е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение. Ищецът поддържа, че за времето, в което е бил обвиняем и подсъдим – от 26.10.2021 г. до 14.06.2023 г. му се е отразило негативно в психологически и социален аспект, като преживяното е оставило траен негативен отпечатък върху физическото и психическото здраве на ищеца. Поддържа, че с повдигнатото и поддържано обвинение е сринат авторитета му в обществото и сред близки и приятели, изпитал е притеснения, стрес и страх от бъдещия изход на делото. Твърди, че в резултат на преживяното станал затворен и вглъбен в себе си, избягвал публични изяви, променило се отношението на познатите му към него, избягвали го, започнали да го гледат с недоверие, някои от тях преустановили контакт с него. Чувствал се омерзен, дискредитиран, започнал да обмисля емигриране в чужбина. В резултат на обвинението се влошило здравословното му състояние, като същият имал често главоболие и замайване, продължително безсъние и изпадане във внезапни депресивни състояния. Оценява претърпените неимуществени на 9000 лв., поради което ги претендира. Претендира и законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, както и разноските по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с твърдения за недоказаност на претендираните неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди, а претендираната сума от 9000 лв. е прекомерно завишена по размер. Поддържа, че при определяне размера на вредите следва да се има предвид, че срещу ищеца е била наложена възможно най-леката мярка за неотклонение, които обстоятелства обуславят по-нисък размер на обезщетението. Поддържа, че за забавянето на производството в съдебната фаза не е в резултат единствено на прокуратурата и същата не носи отговорност за забавянето в съдебната фаза. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за присъждане на по-нисък размер на неумеществените вреди.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от намиращите се в приобщеното НАХД № 2

9976/2022 г. по описа на СРС документи се установява, че на 09.11.2021 г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 26.10.2021 г. по ДП № ЗМ-1168/2021 г. по описан на 04 РУ – СДВР, пр.пр. № 22484/2021 г. по описа на СРП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т. 3, пр. 1, вр. 1 от НК, и му взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 400 лв., което му е предявено на 09.11.2021 г., като на 09.11.2021 г. е проведен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем по посоченото досъдебно производство.

Взетата мярка за неотклонение е отменена с Постановление на СРП от 03.08.2022 г.

На 28.07.2022 г. е извършено ново привличане на ищеца, в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК, видно от приложеното по ДП постановление за привличане на обвиняем от дата 25.07.2022 г. и на 28.07.2022 г. е проведен повторен разпит на ищеца, в качеството му на обвиняемо лице.

Видно от приложената в ДП (л.18) Заповед за задържане на лице, на 14.08.2021 г. ищецът е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМвР за срок от 24 часа и по отношение на същия е извършен обиск, която е отменена по жалба на задържаното лице с Решение № 31.02.2022 г./10.08.2022 г., постановено по АНД № 2110/2021 г. по описа на СРС, 94 с-в.

С протокол за доброволно предаване ищецът е предал притежаваната от него въз основа на редовно издадено разрешително градкоцевна ловна пушка, марка „Churchil“.

На 08.08.2022 г. в СРС е внесено Постановление за внасяне предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК по отношение на ищеца за извършено престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК, въз основа на който е образувано НАХД № 9976/2022 г. по описа на СРС и след проведени три заседания с Решение № 5103 от 13.12.2012 г. ищецът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК и е освободен от наказателна отговорност и наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лв.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, въз основа на която е образувано ВНАХД №1607/2023 г. по описа на СГС, по което след проведени две заседания е постановено Решение № 5103 от 13.12.2012 г., постановено по НАХД № 9976/2022 г. по описа на СРС, и вместо него ищецът е признат за невинен и оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК.

С протоколно определение от дата 20.10.2023 г., постановено по ВНАХД №1607/2023 г. по описа на СГС е постановено връщане на гладкоцевна ловна пушка марка „Churchil“ на ищеца

Видно от изготвените справка за съдимост, ищецът е бил неосъждан към онзи момент.

По делото е представен Трудов договор № 734, сключен на 27.11.2023 г., от който се установява, че ищецът е бил назначен при „Датекс“ ООД на длъжност „Инженер проектант – Механичен дизайн“.

Представена е и диплома, видно от която ищецът е завършил висше образование на образователно-квалификационна степен „Бакалавър“, със специалност „Машиностроене“ при Технически университет – София.

В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Николай А.ов Д. и Григор Йорданов Митров.

От показанията на свидетеля Д., който е баща на ищеца и живеят в една къща, се установява, че през лятото на 2021 г., по време на откриване на ловния сезон за пернат дивеч, по време на лов, синът му А. Д. бил задържан от полицейски служители при 05 Районно управление, въпреки че имал законно издаден ловен билет, 3 разрешително за оръжие и бележка за ловуване в деня. Тогава синът обстрелял диво скитащо куче, което се намирало в ловището, където било определено за ловуване.

Наказателният процес приключил през 2023 г. с оправдателна присъда. Воденото наказателно производство се отразило много тежко психически и физически на сина му, често се затварял в себе си, не излизал от вкъщи, странил от приятелите си и докато траело следствието не искал да ловува с дружинката. Оплаквал се често от главоболие и започнал да вдига високо кръвно. Към този момент синът му бил сгоден, но се наложило да отложи сватбата, докато наказателното производство приключи, оженил се след това. Често споменавал, че ако не се развие положително наказателното производство, ще замине в чужбина. Докато траел процеса свидетелят помагал на сина си финансово и му дал сумата за паричната гаранция, които след това му върнал, тъй като по това време не разполагал със средства. Синът му имал собствена ловна пушка, който полицаите му отнели и била върната през 2023 г. след приключване на наказателното дело. Ищецът живее в малък квартал Сеславци и се притеснявал как случката ще се приеме от жителите. Взимал медикаменти за главоболието и посетил лекар – кардиолог. Появили се проблеми със съня – нарушен сън, трудно заспивал, тъй като постоянно мислил за случката. Преди наказателното производство не е имал никога проблеми с кръвното, а към момента също има проблеми с кръвното, но по-рядко.

От показанията на свидетеля Митров, се установява, че той и ищецът са близки приятели – познават се от 15 години и повече, в близки приятелски отношения са, виждат се често и общуват по интернет. Наказателното производство се отразило негативно на ищеца, ограничил контактите си, общувал само със свидетеля и годеницата си. Ограничил контактите с другите си познати, не излизаше в обща компания, притеснявал се, че ще му се подиграват и осмиват. По това време А. бил сгоден и планирал сватба, но след случилото се отложили сватбата, докато му се изчисти името. След приключване на наказателното дело подновил плановете за сватбата и се оженил преди две седмици. Общи приятели на свидетеля и ищеца започнали да се подиграват и му казвали, че се ожени в затвора като истинските престъпници, което много го натъжавало. А. споделял, че не може да спи, постоянно се буди, изпитвал притеснения като ходел по дела и в полицията. На предното дело, преди да бъде оправдан, ищецът бил силно притеснен, като в деня на решението звънял 5-6 пъти на свидетеля и го питал дали е с него, дали го подкрепя. А. бил ного близък с баща си.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано наличие на следните предпоставки: образувано срещу ищеца наказателно производство, което е завършило с оправдателно решение; претърпени неимуществени вреди и наличие на причинна връзка с проведеното наказателно преследване.