Решение № 4903 от 09.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12877/2023
- Вид
- Решение № 4903
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 21.01.2025
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4903 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330112877 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. от Т. В. В., ЕГН **********, от гр. *******, бул. ******** № **,, вх. ***, ет. **, ап. *** чрез адв.
М . срещу ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. за прогласяване нищожността на клаузите на договора за кредит ****** от 20.09.2021 г., като противоречащ на ЗПК, евентуално на клаузата по чл. 5 предвиждаща обезпечение с поръчителство на „Фератум Банк“, като противоречаща на ЗЗП и осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3808,30 лв. недължимо платена по договора, ведно със законната лихва от 04.09.2023 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 20.09.2021 г. за сума от 4000 лв.; със срок от 18 месеца. Лихвата е 1400 лв. Съдържа се клауза за поръчителство – чл. 5, срещу възнаграждение от 3960 лв. Заплатена е сума от 7700 лв. Договорът е недействителен поради нарушение на ЗПК-чл. 22. Не е посочена методика на определяне на ГПР.
Липсва информация за прилагане на лихвения процент. Не се дължи възнаграждение за поръчителството.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава 1 сключването на договора. Липсват нарушения на ЗПК. Възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От изготвеното заключение от 20.09.2024 г. е видно, че ищеца е заплатил на ответника сума от 7808,30 лв. С нея са погасени задължения за главница2626,73 лв.; лихва -1342,51 лв. , такса гаранция-3639,06 лв. и такса напомнително писмо-200 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 2 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че един от разходите, а именно възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР. От една страна това се преценя от настоящия състав като неизпълнение на императивна норма на ЗПК, а от друга като въвеждане на кредитополучателя в заблуждение относно действителния размер на дължимите от него суми по договора, което му пречи да прецени икономическата изгода от сключване на договора.
Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. С оглед недействителността на договора по аргумент на чл. 23 от ЗПК съдът намира, че заемополучателя дължи връщане на заемодателя само на чистата сума получена от него. Ето защо платеното над сумата от 4000 лв. до 7808,30 лв. се явява дадено без основание.
Предвид изложеното съдът намира, че иска за връщане на сумата от 3808,30 лв. недължимо платена по договора се явява основателен и следва да се уважи.
Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него такъв за заплащане на законна лихва поради липса на доказателства за извършено възстановяване на сумата на ищеца.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-368,33 лв. и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат М. М. следва да се определи общо възнаграждение в размер от 400 лв. тъй като предявените искове произтичат от едно и също 3 правно основание и не е налице фактическа и правна сложност на спора, с оглед изобилната и трайна съдебна практика по въпросите предмет на делото.
По отношение притендирания ДДС съдът намира, че съдът не следва да присъжда отделна сума за дължим от адвоката ДДС тъй като не е задължено лице по ЗДДС лице за начисляване на този данък. Определянето на дължимия ДДС за извършената от адвоката в полза на доверителя му услуга следва да се осъществи от самия него при фактуриране на услугата.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен сключения между Т. В. В., ЕГН **********, от гр. Пловдив, бул. България № 4,, вх. Д, ет. 5, ап. 24 и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д.
Н., договор за паричен заем ****** от 20.09.2021 г., поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул.„ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на Т. В. В., ЕГН **********, от гр.
Пловдив, бул. България № 4,, вх. Д, ет. 5, ап. 24, сумата от 3808,30 лв. (три хиляди осемстотин и осем лева и 30 ст.) недължимо платена, ведно със законната лихва от 04.09.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 568,33 лв. (петстотин шестдесет и осем лева и 33 ст.) за разноски за производството.
ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на М. В. М., с адрес: гр. *******, бул.
******** № ***, ет. **, ап. ***, сумата от сумата от 400 (четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5