Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 478 от 22.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11925/2023
Вид
Решение № 478
Подписан
22.01.2026
Състав
Станимира Иванова, ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.38 ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100511925 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №11089/27.06.2023г. по гр.д. №47080/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 50-ти състав, са отхвърлени предявените от Н. З. М. с ЕГН ********** срещу Г. Д. Т. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС за признаване на установено по отношение на Н. З. М., че Г. Д. Т. не притежава правото на собственост върху тавански етаж, заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на с.**** и за признаване на установено по отношение на Г. Д. Т., че Н.

З. М., притежава право на собственост върху сутерен, заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на с.**** и за осъждане на Г. Д. Т. да му предаде владението върху сутерен, заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, както и Н. З. М. е осъден да заплати на Г. Д. Т. на осн. чл.78 ал.1 от ГПК сумата 2 800 лева – съдебни разноски.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба вх.

№209384/24.07.2023 г., подадена от Н. З. М., чрез упълномощения адвокат. Въззивникът счита решението на районния съд за неправилно поради необоснованост и поради противоречие с материалния закон. Изводът на съда, че спорните сутерен и тавански етаж са жилищни, самостоятелни обекти на правото на собственост, бил формиран при едностранчиво и превратно възприемане на събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства и при незачитане точното съдържание на дадените от съдебно технически експертизи заключения. Доказателствата по делото сочели, че към момента на възникване през 2006 г. на етажната собственост в сградата, сутеренът и таванският етаж не са били самостоятелни жилища, както неправилно било прието в обжалваното решение. Сутеренът бил изграден в жилище в отклонение на издадените строителни книжа и не отговарял на изискванията на строителните правила и норми за такова, а фактът, че винаги се е ползвал като жилище и за известен период ищецът се е съобразил с това ползване, бил неотносим за преценката на сутерена като предназначен да обслужва жилищата на първия и втория етаж в сградата. Таванският етаж и понастоящем бил незавършен, не съставлявал жилище, а подпокривно пространство, с обслужващо предназначение. С оглед тяхното обслужващо предназначение към момента на възникване на етажната собственост, сутеренът и таванският етаж придобили статут на общи части. Като такива, те не можели да бъдат обект на самостоятелно прехвърляне и придобиване от ответника, както било прието в решението на районния съд. Обжалваният съдебен акт бил неправилен, като въззивникът настоява за неговата отмяна и за удовлетворяване на предявените искове, ведно със съответно присъждане на разноските за водене на делото в двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият Г. Д. Т., чрез адвоката си, е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Възразява, че, доколкото цялата сграда и в частност – сутеренът и таванският етаж са изградени в отклонение на издадените строителни книжа и на строителни правила и норми, то отклоненията са в рамките на допустимото, съобразно действалите към момента на построяването правила и норми и е налице търпим строеж, както било удостоверено с писмени доказателства и следвало от заключенията на експертизите. Подчертано е, че сутеренът бил изграден и винаги ползван като жилище от бабата и дядото на ответника, като никога не е бил мазета или складови помещения, а за таванския етаж е посочено, че в него на груб строеж е изградено жилище, което само не е довършено. При тези данни, правилно било прието в обжалваното решение, че жилищата в сутерена и в таванския етаж на сградата не са общи части, по естеството или по предназначението си, като такъв статут те не са имали към момента на възникване на етажната собственост през 2006 г. Същите съставляват самостоятелни обекти, придобити и принадлежащи на въззиваемия, ответник по предявените искове. Иска решението на районния съд да бъде потвърдено, като претендира присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционото производство е образувано по искова молба с вх.

№1815/31.08.2022г., поправена с молба вх. №215190/12.10.2022г., подадена от Н. З. М. с ЕГН ********** срещу Г. Д. Т. с ЕГН **********.

Ищецът е изложил, че с договор от 28.01.2019 г., сключен с нотариален акт №42 т.I рег. №252 д. №39/2019 на нотариус с рег. №263 на НК, купил от З.Г.П. недвижим имот в 2 с.**** – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта, който обект е с предназначение жилище, апартамент с площ от 113 кв.м., съставляващ първия етаж от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно със 113/553 идеални части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ VIII-1649 по подробния устройствен план на с.Лозен, поземлен имот с идентификатор ***. С договор от 22.04.2019 г. ищецът продал на брат си С.З.М. 1/2 идеална част от жилището.

В сградата, в която се намирал придобитият от ищеца недвижим имот – жилище на първия етаж, имало още едно жилище на втория етаж, собственост на друго лице. Сградата имала още сутерен и тавански етаж, които в кадастралната карта били заснети като самостоятелни обекти с идентификатори, но в действителност не съставлявали такива.

Достъпът до тях бил от общото стълбище за цялата сграда. Сутеренът бил под нивото на терена, не отговарял на строителните правила и норми за жилище, като по естеството и предназначението си бил обща част на етажната собственост, в която са разположени складовите помещения към жилищните обекти. Таванският етаж съставлявал едно общо подпокривно пространство, незастроен обем между плочата на последния етаж и покривната конструкция, по естеството и предназначението си също бил обща част на етажната собственост. Като придобил имота си, жилището на втория етаж, ищецът придобил и принадлежащите към него идеални части от общите части на сградата, каквито съставлявали сутеренът и таванският етаж.

През лятото на 2021 г. ответникът Г. Д. Т. заявил, че е собственик на сутерена и таванския етаж и заключил вратата към сутерена, с което лишил ищеца и останалите етажни собственици да тези общи части.

По този повод ищецът извършил проверка и установил, че първоначалните собственици на сградата Г. Л. Г. и В.К.М. с договор от 06.11.2006 г. дарили на дъщеря си З.Г.П. /праводателката на ищеца/ жилището на първия етаж, а на сина си В. Г. Г. също през 2006 г. дарили жилището на втория етаж на сградата.

На 12.05.2008 г. с нотариален акт №149 т.I рег. №2888 д. №126/2008 г. Г. Л. Г. и В.К.М. били признати за собственици на сутерен със застроена площ от 113 кв.м. и тавански етаж със застроена площ от 113 кв.м. от процесната жилищна сграда. С договор от 04.11.2009 г. Г. Л. Г. и В.К.М. прехвърлили на ответника Г. Д. Т., срещу поето от него задължение за гледане и издръжка, таванския етаж със застроена площ от 113 кв.м. от жилищната сграда. С договор от 28.07.2015 г. В.К.М. прехвърлила на ответника Г. Д. Т., срещу задължение за гледане и издръжка, 4/6 идеални части от сутерена със застроена площ от 113 кв.м. на жилищната сграда. Останалите 2/6 идеални части от сутерена били продадени на ответника Г. Д. Т. от З.Г.П. и В. Г. Г. с договор от 21.12.2020 г.

Според ищеца, с извършването на даренията през 2006 г. от първоначалните собственици на по едно жилище в полза на всяко от двете им деца в сградата възникнала етажна собственост. Всеки от надарените придобил жилището си ведно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата, при което сутеренът и таванският етаж, като 3 общи части, преминали в собственост на надарените. Така, удостовереното в нотариалния акт по чл.587 ал.1 от ГПК от 12.05.2008 г. право на собственост върху сутерена и таванския етаж, като принадлежащо на Г. Л. Г. и В.К.М., не било вярно. Следващите договори за прехвърляне и за продажба в полза на ответника Г. Д. Т. на таванския етаж и на сутерена не произвели вещно действие, доколкото праводателите на ответника не били собственици на таванския етаж и на сутерена, а, като общи части на сградата в етажна собственост, те принадлежали на собствениците на жилищата на първия и на втория етаж, един от които понастоящем е ищецът.

Ответникът нямал права върху сутерена, но установил фактическа власт върху тези общи части на сградата, което било лишено от основание.

Въз основа на изложените обстоятелства ищецът е заявил искане да бъде признато за установено, че ответникът не притежава правото на собственост върху тавански етаж, заснет в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се двуетажна двуфамилна жилищна сграда в с.****, както е заявил и искане ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху сутерен със застроена площ от 113 кв.м., заснет в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор ***., находящ се в същата жилищна сграда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. Д. Т. е оспорил исковете като неоснователни.

Възразил е, че сутеренът и таванският етаж не съставляват общи части на сградата. Сградата била построена от В.К.М. и Г. Л. Г. в собствения им поземлен имот в с.Лозен, като същите притежавали архитектурен проект и разрешение за строеж, била издадена и виза за надстройка на втория етаж. Окончателно строителството приключило около 1982 г., като сградата включвала сутерен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж и трети жилищен етаж – тавана. От построяването на сградата и до смъртта си В.К.Г. и Г. Л. Г. живяли в жилището в сутеренния етаж. Обща част било само стълбището и идеални части само от него били придобити от приобретателите по сочените от ищеца договори на жилищата на първия и на втория етаж. Ищецът не притежавал права върху сутерена и таванския етаж, защото сключеният от него договор за продажба и предходно сключеният от праводателката му договор за дарение нямали за предмет сутерена и таванския етаж, а те не били общи части на сградата, за да могат идеални части от тях да бъдат придобити ведно с жилището на първия етаж, предмет на посочените договори. Сутеренът и таванският етаж принадлежали на ответника, на когото били прехвърлени срещу задължение за издръжка и гледане с договор по нотариален акт №25 т.I рег.№ 911 д.№23/04.11.2009г., с договор по нотариален акт №84 т.I рег.№6760 д.№72/28.07.2015г. и с договор за продажба по нотариален акт №103 т.VII рег. №19876 д. № 1174/21.12.2020г.

Независимо от горното, ответникът посочил още, че В.К.М. и Г. Л. Г. упражнявали фактическа власт върху имота повече от тридесет и осем години, което осъществявало самостоятелен способ за придобиване на имота по давност от същите, а в последствие и от ответника.

Представен е договор, сключен на 28.01.2019 г. с нотариален акт №42 т.I рег. №252 д.

4

№39/2019 на нотариус с рег. №263 на НК, с който З.Г.П. продала на ищеца Н. З. М. недвижим имот в с.**** – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта, който обект е с предназначение жилище, апартамент, съставляващ първия етаж от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутерен, два жилищни етажа и тавански етаж, с площ на етажа 113 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня с трапезария, баня, тоалетна, мокро помещение и коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно със 113/553 идеални части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ VIII-1649 в кв.52 по подробния устройствен план на с.Лозен, поземлен имот с идентификатор ***.