Решение № 224 от 28.07.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Смолян, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20265400500166 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 4/06.01.2026 г. по гр.дело № 69/2025 г.

Маданският районен съд ПРИЗНАВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установено по отношение на Е. С. П. и А. Р. Е., че Р. С. К. е собственик по наследство на 1/5 ид. част от ПИ с идентификатор ***, адрес на имота: град Мадан, ул.“Р.“ № 13-А, площ: 332 кв.м., парцел XI-398, с подробно описани съсЕ., ведно с 1/5 идеална част от построената в имота сграда с идентификатор ***, застроена площ: 69 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; и ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС А. Р. Е. да предаде на Р. С. К. владението на 1/5 идеална част от ПИ с идентификатор ***, ведно с 1/5 идеална част от построената в имота сграда с идентификатор ***.

На следващо място, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, Маданският районен съд ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение, с № 59, том I, дело № 54 от 1

22.03.2023 г., по отношение на 1/5 идеална част от ПИ с идентификатор *** и 1/5 идеална част от построената в имота сграда с идентификатор ***.

Присъдени са и разноски, като Е. П. и А. Е. са осъдени да заплатят на Р. К. направени деловодни разноски в размер на 1 206,65 евро.

С определение № 57/09.02.2026 г. Маданският районен съд оставя без уважение молба с вх.№ 224/23.01.2026 г. на А. Е. и Е. П. за изменение на същото решение в частта за разноските.

Срещу решението и определението са подадени съответно допустими въззивна и частна жалби от А. Р. Е. и Е. С. П., чрез пълномощника им адв.М. О., с искане да бъде отменено/респ.обезсилено в частта по иска по чл.124, ал.1 ГПК и производството по него-прекратено; евентуално да бъде отхвърлен искът по чл.108 ЗС на Р. К. и да им се присъдят разноските за двете инстанции. Иска се отмяна и на определението по чл.248 ГПК.

В съдебно заседание от жалбоподателите Е. П. и А. Е., редовно призовани, се явява лично Е. П., и заедно с пълномощника адв.М. О., която представлява и въззиваемата Е., поддържат жалбата.

С отговори по чл.263, ал.1 и чл.276, ал.1 ГПК въззиваемият Р. С. К., чрез своя пълномощник адв.Д. М., оспорва жалбите и моли за потвърждаване на решението и на определението; както и за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.Д. М., и продължава да оспорва жалбите.

От страните чрез техните пълномощници са представени писмени защити в дадените им срокове.

Въззивният съд намира, че решението и определението следва да се отменят с оглед фактическото положение, установено от допълнително събраните на осн.чл.266, ал.3 ГПК доказателства поради допуснато от Маданския районен съд процесуално нарушение-непосочване ясно и точно в доклада по чл.146 ГПК кои точно факти подлежат на доказване и от кого, което е довело до неизпълнение задължението по чл.10 ГПК и съответно – до фактическата незясненост от спора.

2

Ищецът и настоящ въззиваем Р. К. и ответникът жалбоподател Е. П. са първи братовчЕ. и внуци на общите наследодатели Р. К.

/починал на 04.05.1999 г./ и съпругата му Н. Кр. /починала на 03.03.2015 г./, техни дядо и баба. Р. и Н. Кр. са сключили граждански брак на 04.07.1955 г.

Ищецът е син на сина им Ср. К., починал на 08.12.2004 г., а Е. П. – син на дъщеря им Ем. П.а, починала на 01.11.2006 г.

Р. и Н. Кр. имат общо пет деца, две от които – бащата на ищеца – Ср. К., и майката на ответника – Ем. П.а, са починали; третата им дъщеря и леля на ищеца и ответника Ф. С. живее в гр.Мадан; синът им М. К. - чичо на ищеца и вуйчо на ответника, също живее в гр.Мадан; а синът им Б. К., също чичо/вуйчо на ищеца и ответника, от дълги години се е установил да живее в Гърция.

С нотариален акт № 14/30.04.1966 г., том І, дело № 19/1966 г. на Маданския народен съд на осн.чл.483 ГПК/отм./ братята Р. С. К. и Ад. С. К. са признати за собственици, по ½ ид.част всеки, на дворно място с площ от 720 кв.м., съставляващо парцел ІІІ в кв.22 по градоустройствения план на гр.Мадан, с посочени съсЕ.; и за собственици на намиращата се в същото дворно място новопостроена, недовършена, полумасивна двуетажна къща, с посочени размери, разделена с обща стена на две равни части с отделни входове, като южната половина е на Р. К., а северната половина–на Ад. К..

От удостоверенията за идентичност на имот от 15.07.2025 г. и 02.02.2023 г., от 02.02.2023 г. за регулационно положение със скицата към него със заверка от 31.01.2023 г., за търпим строеж от 02.02.2023 г., всички на община Мадан; както и от заключението по СТЕ на вещото лице инж.Д. Ст., неоспорено от страните и прието от съда, се изяснява, че понастоящем имотът е обособен в два отделни имота, като спорният по делото е ПИ с идентификатор ***, представляващ югозападната половина от посоченото по-горе в нот.акт от 1966 г. дворно място/непълна идентичност/, ведно с построената в него южна половина от жилищната сграда, за чийто собственик е признат с горния нот.акт Р. К..

С нот.акт № 59/22.03.2023 г., том І, рег.№ 690, дело № 54/22.03.2023 г. на нотариус Н. Д., действаща в района на Маданския районен съд, ответникът Е. С. П. е признат по реда на чл.587, ал.2 ГПК по обстоятелствена проверка на основание давностно владение по чл.79, ал.1 ЗС, 3 за собственик на ПИ с идентификатор *** и еднофамилната двуетажна масивна жилищна сграда в него с идентификатор ***.

Отразено е в протокола от 21.02.2023 г. за разпит на свидетелите по нотариалното дело Б. Б., М. Х. и В. Б., освен друго, и казаното от тях, че повече от десет години само Е. П. владее и стопанисва имота и сградата в него. Съгласно приетото в Определение № 3378 от 26.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 259/2024 г., II г. о., протоколът за разпит, съставен в хода на обстоятелствената проверка, следва да се обсъди като писмено доказателство, представляващо източник на информация, относима към преценката за достоверността на свидетелските показания, за да изпълни съдът задължението си по чл. 12 ГПК.

Известно е, че нотариусите, действащи в районите на съдилищата от Смолянския съдебен район, за да издадат нотариални актове за собственост по давностно владение въз основа на обстоятелствена проверка, в полза само на Е.н от наследниците на лице, на което се води съответният имот, имат практика да изискват от всички останали наследници да представят декларации, че нямат претенции към имота и го считат за принадлежащ на съответния наследник.

В тази връзка, в нотариалната преписка, по която е издаден в полза на Е. П. констативният нотариален акт № 54/22.03.2023 г. по нот.дело № 54/22.03.2023 г. на нотариус Н. Д., са приложени декларации от 14.03.2023 г. от Ф. Р. С., леля на ищеца и ответника; от чичо/вуйчо им М. Р.ов К.; и от първа братовчедка на бащата на Р. и майката на Е. – Ф. К.а, дъщеря на брата на дядо им Р. – Ад., който с нот.акт от 1966 г. е признат за собственик на другата ½ ид.част от дворното място и на северния близнак от къщата.

Не са приложени такива декларации от Б. К. и от ищеца Р.

К..

Тримата декларатори декларират, освен друго, че Н. К.а, със знанието и съгласието на М. К. и Ф. С. е оставила процесните имоти на Е. П., защото майка му Ем. починала, когато той бил още малък, а Е. нямал друг дом; че от 2010 г. само Е. П. поддържа и стопанисва имота; Б. К. се преместил да живее в Гърция през 1992-1993 г., като последно идвал в гр.Мадан през 2015 г. или 2016 г. след смъртта на майка си, но не знаят в момента къде живее и нямат връзка с него; потвърждават, че Б. знае, че този имот е даден на Е., 4 като дори му е ходил на гости последния път, когато си е бил в града, и никога не е заявявал претенции за собственост по отношение имотите, макар да знае за наследствения им характер; че не знаят къде живее Р. К.; че Ср. и майката на Р. се развели, и след това Р. никога не е идвал в града. След развода, Р. дори не искал да носи името на баща си, не се интересувал от него, когато последният се разболял от рак, както и че никога не е заявявал претенции за собственост по отношение на гореописания имотите, макар да знае за наследствения им характер. Потвърждават също, че никога не е имало спорове между Е. и останалите наследници на Р., нито пък между Е. и съсЕ. на имота, касаещи собствеността или владението на имота и построената в него сграда, и че те също не се противопоставят молителят да се снбди с нотариален акт за правото си на собственост върху него.

Всяка от трите декларации „има характеристиките на писмен документ, тъй като е материализирано върху вещ в писмено-езикова форма изявление и следва да се преценява съобразно и във връзка с всички останали доказателства по делото.“, макар сама по себе си “безспорно не е годно доказателство, че твърдените факти са се осъществил така, както е отразено в нея, доколкото е носител на писмени свидетелски показания от лице, което няма качество на свидетел.“ /Решение № 162/01.07.2014 г. по гр.дело № 7320/2013 г. на ІІІ г.о./.

С нот.акт № 136/03.09.2024 г., том № І, рег.№ 2051, дело № 129/2024 г. на нотариус С. Б., действащ в района на Маданския районен съд, първият ответник Е. П. продава същия ПИ с идентификатор *** и построената в него еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда на втората ответница А. Р. Е..

Съгласно дадените от ищеца, роден през 1985 г., обяснения пред въззивния съд по реда на чл.176 ГПК, майка му и баща му Ср. К. се развеждат през 1987 г., т.е., когато той е на възраст от 2 години. След развода, ищецът и майка му напускат гр.Мадан и се връщат да живеят в гр.Стара Загора. През 1995-1996 г. ищецът и майка му се преместват в Гърция и заживяват там постоянно. Посещенията на ищеца в гр.Мадан са изключително редки – той заявява, че е идвал в Мадан, когато е бил пет-шестгодишен, т.е., около 1990-91 г., като твърди, че и след това прЕ. смъртта на баща му през 2004 г., е посещавал града, а баща му е бил в чужБ.. Скоро след кончината на 5 баща му идва в гр.Мадан с баба си по майчина линия във връзка с оправянето на гроба на баща му, за което дава 800 лв. от наследствената пенсия. Сочи и едно посещение в Мадан през 2008 г. за Е.н ден, без преспиване, когато се е видял с баба си Н. и е влизал в процесната къща. Твърди, че при това посещение баба му Н. му казала, че има дял от къщата, в която тя живее; че тогава наели и адвокат от Смолян, чието име не помни, за да се оправят нещата по наследството от баща му, включващо и дял от къщата. Съобщава, че му казали, „че нещо не са станали нещата“.

После Р. К. отива да учи във Варна. След като завършва обучението си там, заминава за Германия и живее в онази страна от края на 2012 г., като идва в България за много кратко. Последно е влизал в процесната къща през 2012 г., когато баба му Н. е още жива. През 2013 г. умира баба му по майчина линия, а майка му заболява тежко. Връщанията на ищеца са в Гърция, тъй като там пребивава постоянно неговата майка и той се грижи за нея. През 2016 г. майка му умира. Ищецът съобщава също за едно бързо и кратко отбиване в гр.Мадан през 2017 г., на връщане от почивка, т.е., непланирано предварително, с неговата приятелка. Тогава от съседка той узнава, че баба му Н. е починала.

Ищецът признава, че се изненадва, нямал е информация. Твърди, че е търсил ключ и и достъп да влезе в къщата, но не сочи по какъв точно начин.

Отбелязва, че не е поддържал никаква връзка с братовчЕ.те си, но, благодарение съдействието на своята баба по майчина линия, е поддържал, макар и много редки, контакти с баба си Н. и с баща си и по телефона. Твърди, че от 2018 г. започва да търси начин да установи контакт с някой; че 2022 г. идва в Мадан да намери някого, за да види какво се случва. Не открива никого; счита, че къщата е необитаема. Няма информация къде живеят чичо му и леля му. През 2022 г. родителите на приятелката му, минавайки през Мадан, търсят връзка с някой, който живее в къщата, но не откриват никого.