Решение № 366 от 29.06.2020, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р E Ш Е Н И Е

№ 366 гр.Плевен, 29 юни 2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Николай

Господинов

Членове: 1.Елка Братоева

2.Катя

Арабаджиева при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1421 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с §4, ал.7 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

С Решение № 303 от

24.06.2019 г., постановено по а.д. № 634/2017 г., Районен съд – Ловеч /РС/ е прогласил за нищожна по жалба на П.К.Д. заповед № 1352/03.11.2016 г. на Кмета на община Троян, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност „Върхът” – землище на с.Белиш, одобрен със Заповед № РД-07-69/13.06.2014 г. на Областен управител на област Ловеч и скица №440/02.11.2016 г., е наредено на наследниците на В.Р.Б. да придобият право на собственост върху новообразуван имот с идентификатор *** по плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Върхът”, землище на с.Белиш с площ 1510.9 кв.м. и начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при граници: поземлен имот 03558. 405.4, поземлен имот *** и поземлен имот ***. Осъдил е Кмета на Община Троян да заплати разноски.

Срещу постановеното решение са подадени две касационни жалби.

1. От кмета на община Троян, подадена чрез Ц.Д. - началник отдел ПАО, в която се сочи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че производството по §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ касае прекратяване на правото на ползване върху земеделски земи, предоставено въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Излага доводи, че ползвателите могат да придобият право на собственост, в общия случай обаче, незастроените земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, се възстановяват на собствениците. За земите, предоставени за ползване на граждани, се изработва план на новообразуваните имоти /ПНИ/, който се одобрява от областния управител със заповед, която се обнародва в Държавен вестник. Жалби срещу одобрения със заповед ПНИ могат да се подават в 14-дневен срок от обнародването. Твърди, че одобреният със заповед № РД-07-69 от 13.06.2014 г. ПНИ не е бил обжалван и е влязъл в сила, а оспорената заповед е издадена въз основа на същия ПНИ, като кметът на общината е действал при условията на обвързана компетентност, поради което процесният незастроен имот подлежи на възстановяване и правилно РС е приел, че същият е попаднал в ПНИ.

Ето защо и тъй като наследниците на В.Р.Б. не са ползватели, то имотът подлежи на възстановяване. ПНИ е влязъл в сила, поради което кметът на общината е длъжен да довърши процедурата по възстановяване. Оспорват се доводите на РС, че заповедта преследва цел, различна от законоустановената. Твърди се, че неправилното посочване на §4а, вместо §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ може да доведе само до унищожаемост, но не и до нищожност на заповедта. Оспорват се доводите от първоинстанционния съдебен акт, че е налице нарушение на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, което да води до нищожност на оспорения адм. акт, тъй като същественото нарушение на административно производствените правила води до нищожност на административния акт само ако е довело до липса на волеизявление, в която връзка се сочи съдебна практика - Решение № 9662 по адм.д. № 4158/2011 ВАС, решение № 12602 по адм.д. №1419/2012 ВАС и др.

Излагат се доводи, че при постановяване на оспореното решение РС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото не е изградил изводите си на събраните доказателства и не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест, а е преразказал на твърденията на Д., без обаче да съобрази становищата на кмета на общината и на заинтересованите лица.

В заключение прави искане да бъде отменено съдебното решение и да се отхвърли оспорването срещу заповедта Претендират се разноски за всички инстанции.

2. Подадена е и касационна жалба от Р.В.Б., чрез адв. Л.И. от САК, в която се твърди, че решението е недопустимо, алтернативно неправилно.

Излагат се доводи, че предмет на съдебен контрол на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е само съответствието на последната с влезлия в сила ПНИ, както и че в това производство не могат да се обжалват административни актове, постановени в предходни административни производства. Сочи се, че след влизане в сила на ПНИ, кметът на общината е длъжен да издаде заповед въз основа на същия, в което производство заинтересовани страни са наследниците на бившия собственик и административния орган. Твърди се, че жалбоподателят не е страна в административното производство, поради което няма правен интерес да обжалва заповедта. Същият притежава констативен нотариален акт, съставен след влизане в сила на ПНИ, с оглед на което оспореното съдебно решение е недопустимо.

Алтернативно се твърди, че решението е неправилно, доколкото същото е постановено в противоречие със съдебната практика и не е отговорено на наведените доводи от страните. Изразява се становище, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, не са налице съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие е с материалния закон. Оспорват се доводите на първостепенния съд, че са налице основания за прогласяването нищожността на заповедта. Твърди се, че тя напълно съответства на влезлия в сила ПНИ и не може да има друго съдържание, освен това, което съответства на ПНИ. Сочи се, че тежестта да докаже, че заповедта не съответства на ПНИ, е на жалбоподателя, а в административното производство не може да се разешава спор за материално право. Оспорва се заключението на вещото лице, твърди се, че експертизата е неясна, вещото лице е отговорило на правни въпроси и определянето на местностите не е ставало въз основа на съответни документи. В заключение се прави искане да бъде прекратено производството поради недопустимост на жалбата, алтернативно - да се отмени решението на РС и да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират се разноски.

По делото са постъпили писмени отговори на касационните жалби от П.К.Д.. По отношение касационната жалба на кмета на общината се твърди неоснователност и е направено искане за отхвърлянето ѝ. Излагат се доводи, че заповедта дава права на Б. не като на бивши собственици, а като на ползватели на основание §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът на Б. е възстановен от ПК в стари реални граници и няма никаква връзка с ПНИ. Сочи, че не са искали да придобият имота с искане, подадено преди 31.01.1998 г., няма оценка, имотът е над два пъти по-голям от разрешения от 600 кв. м. Твърди, че разполага с решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, но не и с акт по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, както и че оспорената заповедта няма никаква връзка с действащия правен ред, не е ясно на какво се дължи пълната липса на идентичност на имота от заповедта с този, за който претендират третите лица, доколкото са в различни местности. Излагат се доводи, че редът по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не финализира реституционното производство, а урежда особен вид покупко-продажба. Кметът на общината, въпреки че е уведомен за спора за имота, вместо да спре производството, е издал заповед, като така се е опитал да изземе компетентността на Окръжен съд - Ловеч. В заключение прави искане да бъде отхвърлена тази касационната жалба и претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В писмения отговор по касационната жалба на В.Б., подаден чрез адв. К.Д., се твърди, че решението на РС е валидно и допустимо, с оглед на Определение №3/01.03.2019 г. по КАХД №66/2019 на Административен съд Ловеч. Освен съображенията в другия подаден отговор, допълнително твърди, че редът по §4 от ЗСПЗЗ не е приложим, доколкото имотът никога не е даван на ползвател. Излагат се доводи, че влизането в сила на ПНИ не може да санира неговите пороци, а и същият касае други местности. Позовава се на експертизата по делото, която не установява идентичност между имота на жалбоподателя и този, за който Б. имат решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Твърди, че Б. не е бил собственик на имота преди образуване на ТКЗС, и наследниците му никога не са били негови собственици. Излагат се доводи, че заповедта не слага край на реституционното производство и няма ПНИ за местността „Върхът“, в който е възстановен имот на Б.. По отношение на анкетния протокол сочи, че лицата, направили заявление в него, не са собственици на съседен имот от 2010 г., а заповед е издадена само на заинтересованите страни. В заключение прави искане да се отхвърли тази касационна жалба и претендира разноски за две съдебни инстанции, за които представя списък.

В съдебно заседание касаторът Р.В.Б. – редовно призован, се явява лично и с адв. Л.С.И. с пълномощно по делото. Адв. И. прави искане да бъде отменено решението на Районен съд – Ловеч като неправилно. Сочи, че между страните съществува спор за материално право, като ответникът по касация се позовава на придобивна давност на база издаден констативен нотариален акт, а нейните доверители се позовават на собственост въз основа на реституция и наследяване.

Заповедта, която първоначално се обжалва от ответника по касация е издадена въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти, който е влязъл в сила през 2014 г., като същият е обнародван в „Държавен вестник“ и съответно ответникът по касация не е оспорил плана за новообразуваните имоти, съответно не представя доказателства за оспорването на плана на новообразуваните имоти и дори не твърди, че го е обжалвал. При това положение заповедта на кмета няма как да има друго съдържание освен онова, което е записано в плана на новообразуваните имоти , защото кметът и областният управител, който всъщност издава плана на новообразуваните имоти, действат при условия на обвързана компетентност. Позовава се на трайна практика на Административен съд – Плевен и на ВАС, която е в насока че предметът на контрол в този вид дела е всъщност дали заповедта на кмета отговаря на плана на новообразуваните имоти, което единствено трябва да се провери в настоящото производство. Твърди, че не са налице засегнати права на ответника в касационното производство, тъй като след като има спор за материално право, той следва да бъде разрешен по съдебен ред, след което и ако решението бъде в полза на ответника по касация, той ще има право да измени плана за новообразуваните имоти. Законът е предвидил такава защита и на практика ако бъде отменена заповедта на кмета, няма как да бъде отменен планът за новообразуваните имоти, където нейните доверители фигурират като собственици. Излагат доводи, че ако бъде отменена процесната заповед, то доверителите ѝ отново могат да поискат издаването на заповед на кмета, която следва да се базира отново на същия план за новообразувани имоти, поради което никога няма да може да се възобнови делото по гражданския спор за собственост, респ. този спор да бъде разрешен със съдебен акт. Поради тази причина счита, че правата на ответника не са застрашени, а даже напротив- той ще има тази възможност да ги реализира, ако му бъдат признати, след като приключи гражданскиоправният спор. Твърди се, че производството е инициирано именно с цел да се заобиколи и/или облекчи доказването в гражданския процес при евентуалната липса на заповед на кмета, тъй като практиката пък на ВКС е, че докато няма издаден влязъл в сила план за новообразуваните имоти, с който се определят границите и на практика възниква вещта, т.е. за този конкретен недвижим имот, за който спорят, давност не може да тече. Счита, че от външна страна заповедта на кмета е напълно редовна, издадена от компетентен орган.