Решение № 260072 от 02.12.2020, Окръжен съд - Шумен

Р

Е Ш Е Н И Е № 260072

В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, ...11.2020г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РА.ца Хаджииванова

ЧЛЕНОВЕ:

1. Зара Иванова 2. мл. с. Соня Стефанова

При секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 385 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 164/08.07.2020г., постановено по гр. д.

1520/2019г. по описа на РС Нови Пазар ответникът в първоинстанционното производство С.А.А. е осъден да заплати на ищеца Н.М.А. сумата от 1350 лева - обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на извършено спрямо него на 03.11.2016 год. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК – причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на службата му като охранител към фирма „Калев“ ЕООД, гр. Шумен, като за горницата до пълния предявен размер от 5000 лева, исковата претенция е отхвърлена. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 412,91 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.11.2016 год. до 08.11.2019 год., като за горницата до пълния предявен размер от 1529,17 лева, искът е отхвърлен.

Недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част остава ищецът в първоинстанционното производство.

Излага становище, че първоинстанционният акт в обжалваната част е неправилен, необоснован и при постановяването му съдът не е съобразил критериите за справедливост с оглед определяния размер на обезщетение от 1350 лв. Релевира, че съдът не се е съобразил и с обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответникът е признал, че справедливо би било обезщетение в размер на 2000 лева.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С.А.А. чрез процесуалния му представител адв. Т.М.,***.

Изложено е становище по направените с въззивната жалба оплаквания. Сочи се, че заявеното в отговора, че исковата претенция за разликата над 2000 лева е неоснователен и недоказан, не е признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК. Навежда съображения, поради които счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно в атакуваната част.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.

„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е вА.дно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Тъй като не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която е уважена искова претенция с правно осн. чл. 45 от ЗЗД за сумата до 1350 лева, представляваща обезщетение за претърпени от жалбоподателя неимуществени вреди, по отношение на същата решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.

Решението не е обжалвано и в частта, с която ответникът - въззиваем е осъден по иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 412,91 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.11.2016 год. до 08.11.2019 год., поради което и в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 29.07.2019 г. по НОХД № 192/2019 г. на РС-Нови пазар е одобрено постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което е прието за безспорно установено от фактическа страна, че на 03.11.2016 год., около 02:00 часа в село Ружица, обл. Шумен, С.А.А. е причинил лека телесна повреда на Н.М.А. в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на службата му като охранител във фирма „Калев“ ЕООД, гр. Шумен, изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл. 130, ал.1 от НК. На А. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.

1 от НК е отложено за срок от три години.

Видно от приложената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 74/ 2016 год., назначена по д.п. № 241/ 2016 год. по описа на РУ – Каолиново, вследствие инцидента от 03.11.2016 год. на Н.М.А. са причинени следните травматични увреждания: фрактура на носните кости, без разместване, множествени охлузвания в областта на лицето, палпаторна болезненост по горната страна на лявото рамо без видими травматични увреждания. Вещото лице е заключило, че травматичните увреждания са причинени от действието на твърди и тъпи предмети по механизма на удар и триене (за охлузванията) като е посочило, че могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадА.я. Експертът достига до извода, че в резултат на получените травматични увреждания на пострадалото лице Н.А. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свид. Н.А. и Е.А.водени от ищеца и свид. Б.Р.и И.Р., водени от ответника.

Свид.

А. сочи, че познава Н.,***. Твърди, че селската кръчма, в която се е случил инцидентът на 03.11.2016 год., се стопанисва от бащата на Н., а последният работи в нея, но свидетелят не може да посочи категорично на каква работна позиция. Свидетелят е очевидец на събитията от процесната вечер и сочи, че Н.А. не е провокирал ответника с поведението си. Твърди, че кавгата първоначално е започнала между други лица, които се намирА. в кръчмата вечерта, но Н. също пострадал, тъй като се намесил. Излага, че видял трето лице, което не познава, да държи бухалка, като предполага, че Н. е бил ударен с нея, тъй като го видял да лежи на земята. Свидетелят сочи, че в процесната вечер не е видял наранявания по пострадА.я, но след 2-3 дена се видели и забелязал, че носът му бил подут. От него разбрал, че носът му бил счупен. Твърди, че известно време ищецът затварял по-рано заведението, тъй като изпитвал страх, че случката може да се повтори.

От показанията на свид. А., съпруга на ищеца, се установява, че Н. е работил като охрана в заведението.

Сочи, че там има бухалка, но свидетелката не я е видяла вечерта на 03.11.2016 год. Твърди, че около месец след инцидента пострадА.ят е изпитвал физически болки в гърба, носа и ръката, за които му били предписани съответните кремове и обезболяващи медикаменти. Сочи, че ищецът е имал подутина на носа, която изчезнала след около седмица. Излага, че ищецът е изпитвал и психически дискомфорт – дистанцирал се от близките си, затварял по-рано заведението, тъй като се страхувал нападателите да не се върнат, имал нарушения в съня.

Свид.

И. и Б.Р.също са присъствА. в заведението на процесната дата. И двамата разказват, че възникнал конфликт между ответника С. и трети лица, което довело до сбиване в кръчмата. Свид. Б. сочи, че е видял Н. да взима бухалка, с която посегнал да удари свид. И., но всъщност ударил неговата ръка (на свид. Б.).

Твърди,че в този момент ответникът, за да защити свидетелите Р., ударил Н. по главата с шамар, с „тупаници“. Излага, че не е видял кръв по тялото или лицето на Н.. Навежда твърдение, че прибрал бухалката в колата си и заедно с брат си И. напуснА. кръчмата. На следващата сутрин предА. бухалката в полицията. Свид. Б. заявява, че ищецът не е избухлив, държи се добре с хората, не е чувал да е участвал в сбивания.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран с претенция с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 45 от ЗЗД, урежда задължение на всяко лице да поправи вредите, които виновно е причинило другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да бъдат основателни предявените искове, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника – чл.

45, ал. 2 от ЗЗД. С оглед направеното възражение, в тежест на ответника е да докаже и нА.чието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Съобразно нормата на чл. 300 от ГПК приобщеното по делото определение от 29.07.2019 г. по НОХД № 192/2019 г. на РС-Нови пазар, с което е одобрено постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство, има значение на присъда, съгласно чл. 383, ал.1 от НПК и е задължително за съда относно това дА. е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът следва да приеме за установено, че на 03.11.2016 год. ответникът е причинил горната лека телесна повреда на ищеца, виновно при умишлена форма на вината, т.е. извършването на противоправното деяние и виновността на дееца, са установени по безспорен начин.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено престъпление на 03.11.2016г. в размер на 1350 лева, както и в частта, с която е уважена претенцията с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 412,91 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.11.2016 год. до 08.11.2019 год., а и не се оспорва изводът на съда за нА.чието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 10%, следва да се приеме, че основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дА. първоинстанционният съд е приложил правилно критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД

– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, общи и специфични за отделния спор правнорелевантни факти, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, степен на интензитет. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадА.я.