Решение № 392 от 08.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Благоевград, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна А.а

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора и А. Кр. А. като разгледа докладваното от Татяна А.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600482 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по протест и допълнителни изложения към него на Районна прокуратура – Благоевград срещу Присъда № 67/10.12.2024 г., постановена по НОХД № 280/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с която съдът е признал подсъдимия А. Ж. А. за невиновен в това, че на 17.09.2023 г. за времето от около 00.00 часа до около 03.00 часа в къща, находяща се в с. **, е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Р. В. К., родена на *** г., като я принудил към това със сила /нанесъл й удари с ръце по тялото, съборил пострадалата на пода в спалнята, опипвал я по половите органи, опитал да съблече дрехите на пострадалата, скъсал тениската й, опитал да проникне с пръст във влагалището й/, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини и престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, а именно след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно осъждан с протоколно Определение, постановено по НОХД № 1019/2018 г. по описа на Районен съд - Благоевград за 2018 г., влязло в законна сила на 23.05.2018 г. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца при строг режим на изтърпяване, което наказание е изтърпяно на 13.10.2019 г. и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанията не е било отложено по чл.66 от НК, а именно след като е бил осъждан с протоколно Определение № 4880/23.05.2018 г., постановено по НОХД № 1019/2018 г. по описа на Районен съд- Благоевград за 2018 г., влязло в законна сила на 23.05.2018 г. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца при строг режим на изтърпяване, което 1 наказание е изтърпяно на 13.10.2019 г.; и с протоколно Определение № 909945 от 22.12.2020 г., постановено по НОХД №1434/2020 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 22.12.2020 г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 5 месеца при строг режим на изтърпяване, което наказание е изтърпяно на 22.09.2022 г. – престъпление по чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.1, т.2, във връзка с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда съдът е признал подс. А. Ж. А. за невиновен и в това, че на 17.09.2023 г. за времето от около 00.00 часа до около 03.00 часа в къща, находяща се в с. **, чрез нанасяне на удари с глава и юмруци по лицето на М. В. Т., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен зъб в ляво, което е довело до трайно затруднение на дъвченето във фазата на отхапването и до трайно затруднение на говоренето, като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, а именно след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно осъждан с протоколно Определение, постановено по НОХД №1019/2018 г. по описа на Районен съд - Благоевград за 2018 г., влязло в законна сила на 23.05.2018 г. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца при строг режим на изтърпяване, което наказание е изтърпяно на 13.10.2019 г. и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанията не е било отложено по чл.66 от НК, а именно след като е бил осъждан с протоколно Определение № 4880/23.05.2018 г., постановено по НОХД № 1019/2018 г. по описа на Районен съд - Благоевград за 2018 г., влязло в законна сила на 23.05.2018 г. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца при строг режим на изтърпяване, което наказание е изтърпяно на 13.10.2019 г.; и с протоколно Определение № 909945/22.12.2020 г., постановено по НОХД № 1434/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, влязло в законна сила на 22.12.2020 г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, б. „а“ и б. „б“ от НК – за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 5 месеца при строг режим на изтърпяване, което наказание е изтърпяно на 22.09.2022 г. – престъпление по чл.131а във връзка с чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, б. „а“ и б. „б“ от НК, поради което на основание чл. 304 НПК го оправдал и по това повдигнато му обвинение.

В протеста се излагат подробни съображения за необоснованост и неправилност на присъдата, доразвити в допълнението, като се сочи и самостоятелна интерпретация на доказателствата от първостепенния съд. Настоява се за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по двете му повдигнати обвинения.

При прениите представителят на ОП-Благоевград поддържа протеста и излага допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата на РС-Благоевград, поради направен от страна на съда неправилен анализ на доказателствата. Пледира за наказание близко до минимума.

Защитникът на подсъдимия оспорва депозирания протест и настоява, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и мотивирана, постановена при пълен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Настоява присъдата да се потвърди, като правилна и законосъобразна.

Пред настоящата инстанция подсъдимият А. А. се явява лично и заявява, че поддържа казаното от адвоката си, а в право на последна дума заявява, че иска да бъде оправдан.

2

Въззивният съд, като взе предвид становището на страните, доказателствата по делото и Закона и без да се произнася по делото по същество, приема, че протестът е основателен, но поради други съображения.

С оглед цялостната проверка на протестираната присъда се възприема, че преди произнасяне по същество на делото се констатираха процесуалните основания на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, налагащи отмяна на постановената присъда и връщане на делото на първата инстанция за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отстраними в настоящата инстанция, а само в първоинстанционното производство. Нарушенията са се изразили в липсата на мотиви, поради изложени съображения по фактите и правото, които си противоречат, следователно не съответстват със стандартите за обективност съобразно нормите на чл. 14 НПК, с което съществено се накърняват правата на страните. Пропускът е обясним с особеното мнение на съдията докладчик, тъй като присъдата е постановена с гласуването на съдебните заседатели, и не дотам прецизната им от правна страна обосновка.

Разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК задължава съда в мотивите на присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали приема това и какви са правните съображения за взетото решение. Съдът е длъжен да изложи към постановената присъда ясни мотиви за взетото решение, за да могат страните да разберат волята на съда при постановяване на присъдата, по силата, на която е признато за виновно или оправдано дадено лице. Това е гаранция за това вътрешното убеждение на съда да бъде разбрано от страните и от съда, който контролира съдебния акт. Неизпълнението на въпросното изискване без друго означава съществено процесуално нарушение, защото без съпоставка, съотнасяне и преценка за достоверност на материалите, съдържащи фактическите данни от предмета на доказване, възприетите фактически констатации на съда са произволни и не съответстват и на правните му разбирания.

В конкретния случай първостепенният съд не е обсъдил /както постановява чл.14 НПК/ обективно, всестранно и пълно всички доказателства по делото и в съдържателно отношение мотивите към присъдата не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.

РС-Благоевград при анализа на доказателствената съвкупност е кредитирал само доказателства, за които се твърди, че подкрепят приетите за установени от него правни изводи. /пропуск който не е допускан в особеното мнение на докладчика/. В този смисъл, игнорирайки доказателствената стойност на други надлежно събрани доказателства, без посочени основателни аргументи, е създал неяснота относно формираното от него вътрешно убеждение и е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е извършил пълна и обективна правна оценка на всички събрани доказателства и дори е достигнал до изводи в противоречие с последните.

Така например според възприетата от РС-Благоевград фактическа обстановка подс.

А., след като останали сами със свид. К. на инкриминираното място – в къща, находяща се в с. **, започнал да прави опити да я докосва и опипва с крака под масата, впоследствие и с ръка, поради което същата се уплашила и качила в спалнята. Впоследствие е посочено също от РС, че поради това свидетелката К. се обадила на свид. Т. по телефона, тъй като подсъдимият искал да прави секс с нея. Доразвита е фактическата обстановка – че подс. А. хванал пострадалата К. с ръце, започнал да я дърпа и бута по тялото, съборил я на пода и седнал върху нея, като започнал да я опипва и съблича част от дрехите й, дори опитал да бръкне с пръст във влагалището й, но не успял, тъй като в стаята влязъл свид. Т.. Въпреки така заявеното в мотивите, което напълно съответства на обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът е постановил оправдателна присъда.

По-нататък в мотивите си пък РС констатира, че в показанията на пострадалата Р. К. съществуват известни разминавания, които на моменти допълват и обогатяват фактологията и последователността на събитията /т.е. поставя под съмнение възприетата вече от него фактическа обстановка/, на моменти пораждат съмнения и са противоречащи на логиката.

На л.19 от мотивите пък е отбелязано, че липсвали по делото безспорни и категорични доказателства, че пострадалата К. е осъществявала действия по съпротива на подсъдимия 3 относно употребените спрямо нея сила и действия от А., доколкото липсват данни такова несъгласие да е афиширано – което е в разрез с приетото в изложената преди това фактическа обстановка /че същата била уплашена и се качила в спалнята, като се обадила и на свид. Т. по телефона с призив по най-бързия начин да се върне в къщата/. Направените от съда разсъждения относно истинността на показанията на пострадалата – свид. К. и на нейния партньор, с когото била във фактическо съжителство – свид. Т., са абстрактни и не кореспондират с останалия доказателствен материал. Въпреки съмненията в достоверността им обаче, РС заключава, че изложената фактическа обстановка се установявала по категоричен начин именно от тези показания, като същите приел за „логични, последователни и взаимнодопълващи се…и напълно се подкрепят и от писмените доказателства“.