Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 114 от 18.03.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 86/2026
Вид
Решение № 114
Подписан
18.03.2026
В сила
09.04.2026
Състав
Биляна Силвионова Кисева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Русе, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Веселина Л. Г.а като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20264520200086 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от А. Н. А. от с.Щръклево, обл.Русе, чрез адв.Л. АК-Русе, срещу НП № 23-4569-000388 от 10.12.2025 год. издадено от Началника РУ Две могили при ОДМВР-Русе, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева (255.65 евро) и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Iз от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Н. А., редовно призован, се представлява от адв.Л. АК-Русе, която поддържа жалбата.Твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на материалния закон, тъй като А. Н. А. не е извършил твърдяното административно нарушение от субективна страна, тъй като липсват доказателства за умисъл и съзнание у доверителят ми, че регистрацията на този автомобил, който е управлявал на 16.09.2025 г. негова собственост е била служебно прекратена, поради липсата на застраховка гражданска отговорност. Компетентен орган в случая сектор „Пътна полиция“-Русе не е уведомила жалбоподателя за това, че регистрацията на 1 автомобила му е прекратена, като съответно въпреки промяната на ЗДвП обнародвана в ДВ 64/2025 г. в сила на 07.09.2025 г. т.е. след извършване на нарушението, с която промяна това задължение на компетентния орган е премахнато, но остава задължението за уведомяването на собствениците на превозни средства, което и към настоящия момент е регламентирано в чл.18б, ал.2 от Наредба № 1-45/24.04.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение, спиране от движение на ППС или за предоставяне на данни за регистрираните ППС-та. Твърди, че когато административно-наказващия орган е бил сезиран от прокурор от Районна прокуратура - Русе с постановление на 29.10.2025 г. след като е отказано да се образува ДП за престъпление по чл.345 ал.2 от НК за същия случай. Прокурора изрично бил посочил, че административно-наказващия орган следва да се съобрази със задължителната съдебна практика по Тълкувателно постановление № 2/05.04.2024 г. на Общото събрание на наказателните колегии на ВКС, тълкувателно дело № 3/2022 г. на първа и втора колегия на ВАС. В това постановление върховните съдилища абсолютно безспорно и несъмнено са въвели задължителна практика, че в случай на нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП, при които служебно е прекратена регистрация на МПС-та и собствениците на тези МПС-та не са уведомени от компетентните органи те не се наказват в предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП нарушение, като съответно в настоящия случай това е категорично доказано от приложените към делото доказателства. Моли съда да отмени обжалваното НП изцяло. Претендират се разноски за адвокат в размер на 260 евро, съобразно посочената чл.18, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Моли съда да отхвърлите възражението за прекомерност на разноските, което е направено от административнонаказващия орган в писмо от 15.01.2026 г., с което е изпратил административно-наказателната преписка, като съответно в хонорара, който е договорен между мен и моя доверител е включен хонорар за изготвяне на молба за възстановяване срока на разследването и участие в производство.

Въззиваемата страна - Началника РУ Две могили при ОДМВР-Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Районна прокуратура Русе, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

2

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.09.2025г. около 21:17 часа в с.Щръклево, обл.Русе полицейски служители от РУ Две могили при ОДМВР-Русе – Т. Д. и Б.К., спрели за проверка л.а. „Хонда Сивик 5 ДР“,с рег.№ Р0427КС, управляван от жпод.А. от с.Щръклево, обл.Русе. В хода на проверката полицейските служители установили, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 19.08.2025г. на осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП – поради липса на валидно сключена задължителна застраховка ГО. След което му съставили АУАН, който му бил връчен и бил подписан без възражение. Жподс. А. заявил на полицейските служители, че не знаел за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил. Въз основа на така издадения АУАН въз основа на АУАН и след отказа за образуване на ДП, административно-наказващият орган издал на 10.12.2025г., оспореното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно наказателната преписка.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че при издаване на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е от компетентно длъжностно лице, в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган, съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. А от събраните по делото доказателства по категоричен начин се доказа, че 3 автомобила е бил служебно свален от регистрация поради незаплащане на задължителна застраховка гражданска отговорност. Но за да бъде осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо то да е съставомерно, тоест да са налице обективния и субективния елемент на същото. В конкретния случай е налице обективния елемент – безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, но липсва субективният.

За да бъде съставомерно нарушението е необходимо жалбоподателят да съзнава, че управлява автомобил, който не е регистриран по надлежния ред. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 16.09.2025г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на ползвания от него автомобил е била служебно прекратена от Сектор "ПП"-Русе.

Обстоятелството, че процесния лек автомобил е бил с поставени регистрационни табели.Това води единствено до извода, че жалбоподателят към момента на проверката не е съзнавал, че управлява автомобил с прекратена регистрация.

От изложеното следва, че не е налице умисъл за извършване на противоправно деяние по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В този смисъл, жалбоподателят не е извършил виновно деянието по смисъла на чл. 7 от ЗАНН, поради което и не следва да бъде наказван. Не бяха представени от страна на наказващият орган никакви доказателства, че нарушителят е знаел за настъпилото обстоятелство и може да му бъде вменена вина за извършеното нарушение. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В настоящото производство са претендирани разноски- адвокатски 4 хонорар в размер на 260 евро. Същите са дължими, предвид нормата на чл.

63д от ЗАНН и следва да се присъдят изцяло, с оглед изхода от делото.

Възражението за прекомерност на хонорара не е основателно. В настоящия случай въззивният съд не намира, че така уговореното адвокатско възнаграждение е в съществено отклонение съобразно обичайните такива, договаряни за аналогични случаи.Въпреки, че делото не се отличава с липсваща или ниска фактическа и правна сложност, защитникът е изготвил обстоятелствена жалба, молба за възобновяване на срок за обжалване взел е участие лично участие в проведено съдебни заседания, писмена зашита с подробни мотиви. При това положение и като съобрази установените обичайни размери на адвокатските възнаграждения по подобни дела, съдът намира възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за упълномощения от жалбоподателя процесуален представител за неоснователно, поради което следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в пълния претендиран и заплатен размер от 260.00 евро. С оглед изложеното, ОДМВР – Русе следва да бъде осъдена да заплати на А. Н. А. сума в размер на 260 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я НП № 23-4569-000388 от 10.12.2025 год. издадено от Началника РУ Две могили при ОДМВР-Русе, с което на А. Н. А. от с.Щръклево, обл.Русе, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева (255.65 евро) и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Iз от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.

140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОДМВР – Русе да заплати А. Н. А. от с.Щръклево, обл.Русе, с ЕГН: **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро.

Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в 5

14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6