Решение № 269 от 25.06.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 512/2023
- Вид
- Решение № 269
- Подписан
- 25.06.2024
- В сила
- 19.05.2025
- Състав
- ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 269 гр. ХАСКОВО, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20235600100512 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Х III,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2 ал. I т.3 от ЗОДОВ
Обстоятелства по иска
Делото е образувано по искова молба предявена от С. М. Р. ,с която се иска да се осъди Прокуратурата на Република България, да му заплати обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.242, ал.4, предл.1-во, вр.ал.2, предл.1-во, вр.чл.20, ал.2 от НК, което е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, в размер на 350 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство – 15.10.2020г. и до окончателното плащане, както и направените разноски във връзка с производството.
Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание-чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
За да обоснове претенцията си ищецът твърди,че работил като международен шофьор със собствена товарна композиция - влекач „****", с **** рег.№ ***** и прикачно полуремарке марка „********* “, с **** рег.№ ****, с които е превозвал за собствена сметка товари за Европа и Азия, осигурявани му от спедиторски фирми.
1
На 14.04.2019г., осъществявайки като превозвач и шофьор на товарния автомобил транспортен курс от гр.Техеран, ***, за гр.Пловдив, България, на машина за боядисване, опакована в 2 бр. сандъци /дървени каси/, при преминаване през МП „Капитан Андреево", е извършена щателна митническа проверка на товарната композиция и на товара, при което от пода и от тавана на машината за боядисване, които са били покрити с метална ламарина и керамични плочи, митническите служители извадили 144 броя пакети, съдържащи кафяво прахообразно вещество, което при полевия тест реагирало на хероин. При оперативната беседа с Р., проведена от митническите служители и служителите на ГД „БОП"-МВР, същият дал подробна информация относно лицата, които са го ангажирали с транспорта на машината за боядисване от Техеран до Пловдив, телефонната комуникация между тях по време на курса му, местоназначението и получателя на машината, телефонните номера на ангаж***ите с товара лица и всички подробности относно транспорта на машината. В доброволно предадените на разследващия орган телефонен апарат със сим-карта, се съдържала цялата негова комуникация в хронологичен ред, без да е изтрИ.о съдържанието й или части от него.При последвалите оперативно-издирвателни мероприятия Р. оказал пълно съдействие на българските служби за установяването и залавянето на лицата, имащи отношение към нелегално пренасяното посредством него наркотично вещество. В резултат на това е задържан турският гражданин С. Й., привлечен впоследствие като обвиняем, и е установен друг участник в нелегалната схема - турският гражданин Н.А., който успял да пресече границата на страната в посока Турция, преди да бъде задържан.
По случая било образувано ДП № 79/2019г. по описа на ТО „МРР Южна морска", представляващо преписка вх.№ 890/2019г. по описана ОП гр.Хасково.
На Р. първоначално е взето 24-часово полицейско задържане, удължено със 72-часово задържане от прокурора. На 17.04.2019г. на същия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.242, ал.4, предл.1-во, вр.ал.2, предл.1-во, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че на 14.04.2019г. през ГКПП „Капитан Андреево", общ.Свиленград, в съучастие със С. Й. като помагач и Н.А., като помагач и подбудител, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България, с товарен автомобил марка „****", с рег.№ ***** и прикачено към него полуремарке марка „*********', с рег.№ ****, високорисково наркотично вещество хероин, с общо бруто тегло 288,380 килограма, на обща стойност 18 744 700 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
С влязло в сила на 23.04.2019г. определение на ОС-Хасково по ЧНД № 264/2019г., спрямо обв.Р. е взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража".
В хода на досъдебното производство Р. оказва пълно съдействие на разследването за установяване на истината по делото и за съб***ето на доказателства относно участниците в схемата за трафик на наркотици, в която самият той е замесен без неговата воля и знание. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Процесуалното му поведение от началото на процеса и до настоящия момент, било безупречно.
Въпреки че всички релевантни факти по делото са установени още в 2 самия начален етап на разследването, едва след близо 1 година и 4 месеца мярката му за неотклонение е изменена от „задържане под стража'' в „гаранция в пари в размер на 5000 лева", с постановление на ОП-Хасково от 05.08.2020г. и на същия ден, след внасянето на гаранцията, е освободен от следствения арест. Близо 2 месеца след това наказателното производство против ищеца е прекратено с постановление на ОП-Хасково от 08.10.2020г. в сила от 15.10.2020г., за частично прекратяване на наказателното производство.
Приблизително година и половина Р. е имал качеството на обвиняем за извършено изключително тежко престъпление, през огромната част от което време е пребивавал в следствения арест.
Делото е внесено в съда с обвинителен акт срещу С. Й. за престъпление по чл.242, ал.4, предл.1-во, вр.ал.2, предл.1-во, вр.чл.20, ал.2 от НК, извършено в съучастие с Н.А. и при посредствено извършителство чрез С. М.
Р..
Ищецът сочи,че тъй като при частичното прекратяване на наказателното производство по отношение на Р., прокурорът не се е произнесъл относно средството за извършване на престъплението, задържано като веществено доказателство, а именно товарен автомобил марка „Scania", с рег.№ ***** и прикачено към него полуремарке марка „**** “, с рег.№ ****, двете собственост на Р., и същите фигурират като ВД в приложението към ОА по НОХД № 518/2020г. по описа на ХОС, с три броя молби, било поискано връщането им от ОС-Хасково. Към момента товарната композиция продължавала да е задържана като веществено доказателство до окончателното решаване на делото в неопределяем бъдещ момент, което лишавало ищецът от средството му за упражняване на професията и за препитанието му.
Първоначално Р. бил шок*** от това, че прокуратурата му повдига обвинение за извършено от него тежко умишлено престъпление, свързано с трафик на наркотици, за което се предвиждат по закон изключително тежки наказания, включително дълъг период на лишаване от свобода, и това го е довело до психически срив и отчаяние.
Дългият период на задържане под стража в чужда за него страна, по обвинение в изключително тежко престъпление, наказуемо с минимум 15 години лишаване от свобода и с възможност за получаване и на 20-годишна присъда, са му причинили изключителни по своя характер негативни емоции и преживявания. От физическа, от физиологична и психологическа гледна точка самото ограничаване на свободата му и ограничаването на света му до арестантската килия за изключително дълъг период от време, с никакви възможности за движение в ареста, без никакви възможности за разнообразяване на ежедневието му, са му причинили както постоянен физически дискомфорт, така и перманентно психическо напрежение. Освен това в следствения арест е нямал възможност за никакви нормални комуникации, което единствено е задълбочавало чувствата му на отчаяние и безпомощност.
През периода на задържането му под стража животът му е бил променен из основи. Нямал е свободата на движение, с която е свикнал, но освен това не е можел да определя ежедневния си график - например кога да ходи до тоалетна (което му е създавало изключителни неудобства), да се къпе, да се храни, не е можел да избира храната си. Нямал е свободен достъп до 3 медицински грижи и възможност за адекватно лечение при нужда - например за болки в кръста и гърба и за мускулни болки, вследствие на обездвижването, въобще не му е било обръщано внимание. Отделно от това е нямал никакви културни развлечения, нито приятелски връзки. Откъснат е бил от семейството си и от средата, в която е живял, и от живота, с който е бил свикнал. В ареста отношението към него на лицата, с които е можел да комуникира, е било като към наркотрафикант според обвинението, тоест крайно негативно. Твърденията му, че е невинен, винаги са били приемани с насмешка и без капка вяра. От хората, с които е говорил по време на задържането му, никой не е вярвал, че съдът ще го оправдае, имайки предвид, че става въпрос за наркотик, открит в товара, който той превозва със собствения си камион, което още повече го е обезверявало, че ще може в обозримо бъдеще да бъде отново свободен.
През целия този период на задържане Р. е бил в силно депресивно състояние. Емоциите, които е изпитвал, са били винаги негативни, чувствата подтиснати, а перспективата пред него му се е виждала твърде мрачна и убиваща желанието за живот.
Душевните му болки и страдания са били още по-силни, знаейки, че е невинен и че няма нищо общо с наркотика, за превозването на който е обвинен. Предвид сериозността на обвинението и липсата на яснота относно това, кога ще приключи разследването и какво ще е решението на прокурора, психическото му напрежение се е задълбочавало с всеки изминал ден, с всяка изминала седмица и всеки изминал месец. В периода от 1 година и близо 4 месеца, през които е пребивавал в следствения арест, мислите му са ставали все по-мрачни, а надеждата за признаването му за невинен и освобождаването му - все по-малка. С напредването на времето, през което е престоявал в ареста, отчаянието му се е засилвало и надеждата му да бъде отново пълноценен човек, е угасвала, като перспективите за младостта и бъдещето му са се свързвали единствено с живот, лишен от свобода и провалени възможности за реализация като човек, чието време на съществуване е ограничено от естествените закони.
Освен гореизложеното, ищецът е търпял и изключителни по своя интензитет морални вреди, свързани с това, че доброто му име и репутацията му са били сериозно накърнени пред близките му, пред спедиторите, които са му осигурявали работа, пред приятелите, колегите, познатите, както и пред властите в ***, тъй като случаят е придобил широка публичност в *** и найвече в родния му град М.. В български медии са били разпространени негови фотографии, с описание в придружаващите статии на извършеното от него престъпление, които са го направили разпознаваем в негативен аспект - като наркотрафикант, в България, в Европа, а най-вече в *** и в родния му град М., докъдето са достигнали.
След изменението на мярката му за неотклонение от „задържане под стража" в „гаранция в пари в размер на 5000 лева", Р. от една страна е изпитал облекчение, въпреки че размерът на гаранцията е затруднил него и семейството му за осигуряване на средствата, но от друга страна обвинението против него не е било снето, което допълнително го е тормозело ежедневно, до прекратяването на делото против него, настъпило 2 месеца след това.
След частичното прекратяване на наказателното производство спрямо него от страна на наблюдаващия прокурор, ищецът е продължил и продължава да търпи изключителни негативи, резултат от повдигнатото му 4 преди това обвинение, свързани с невъзможността му да си получи товарната композиция, останала задържана в България като веществено доказателство по продължаващия съдебен процес. Това, че тя е включена като ВД в обвинителния акт, макар че не подлежи на отнемане в полза на държавата и няма необходимост от продължаващото й задържане, а от друга страна липсва процесуална възможност по българския НК за нейното връщане на правоимащото лице преди окончателното решаване на делото, лишава доверителя ми от правото му на труд, от правото му свободно да се ползва от собствеността си и да се разпорежда свободно с нея и да получава доходи посредством ползването й. Същото влиза в разрез с правото на ЕС, в частност ХОПЕС, а така и на ЕКЗПЧОС, и на Конституцията на РБ, защитаващи както правото на труд, така и правото на свободно ползване на собствеността. В резултат на продължаващото задържане на товарната композиция, собственост на Р., същият от момента на освобождаването му от ареста и до настоящия момент, е, и продължава да е безработен, което за него води до огромни негативи в личностен и в професионален план, като му причинява огромни проблеми за осигуряването на нормален човешки живот, който да не е свързан с лишения. Невъзможността му да ползва товарната си композиция води до големи затруднения за осигуряване на ежедневните му нужди и подсигуряване на бъдещи възможности за създаване на семейство, и за личностна реализация в човешки, семеен и професионален план. Независимо от настъпилите амортизация и обезценяване на този дълготраен материален актив, който е основата за упражняване на професионалното занятие на ищеца, и което представлява имуществена щета, отделно от пропуснатите ползи, самата мисъл за това, и самата невъзможност да се ползва от собствеността си и да реализира посредством нея доходи, което затруднява живота му в личностен, професионален и материален план, представлява за Р. неимуществена вреда, която следва да бъде репар***а.