Решение № 358 от 17.10.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Деница Вълкова

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Калин П. Софиянски като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200426 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимата Е. Т. Г. срещу потвърдително решение № 7 / 19.01.2023г. по ВНОХД № 148 / 2022г. на Великотърновски апелативен съд, 1 - ви наказателен състав.

С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло осъдителната присъда № 23 / 15.12.2021г. по НОХД № 322/2021г. на Плевенски окръжен съд, с която за деяние по чл.248 а, ал. 5 във вр. ал. 3, във вр. ал.2, във вр. ал.1 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 5 години. С присъдата са присъдени и разноските по делото.

Касаторът претендира за допуснати нарушения, които ангажират и трите касационни основания.

Неправилно въззивната инстанция приела, че липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – основно при 1 провеждането на съдебното следствие и във връзка с действия по чл.287 от НПК. Вътрешното убеждение на съда било формирано при нарушение на процесуалните правила на събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Твърди, че възможните версии следва да бъдат изключени от възприетата от съда хипотеза по категоричен и безусловен начин. В конкретния казус защитата твърди, че били налице сериозни съмнения във възприетата от съда теза.

Като втора алтернатива защитата сочи, че е налице нарушение на материалния закон, като правната квалификация, възприета от съда не била съобразена с принципа в чл.2, ал.1 от НК и актуалната редакция на нормата на чл.248а от НК към датата на извършване на деянието съобразно обвинението. Заявява, че към този момент не е възможно прилагането на чл.248а, ал. 5 от НК в тогавашната редакция преди изменението през 2017г.

Като трета алтернатива касаторът се позовава на явна несправедливост на наложеното наказание.

В надлежно подадено допълнение защитата е развила оплакванията си.

По отношение на твърдените допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на първо място се позовава на съдебни произнасяния по повод на разпоредително заседание, прекратяване на съдебно производство и отмяна на първоинстанционното определение, като защитата счита, че не е реализирала депозираните оплаквания относно качеството на обвинителния акт. Защитата заявява, че не споделя доводите на въззивната инстанция относно допустимостта за приложението на чл.287 от НПК , като посочва, че все пак следвало да са налице някакви нови обстоятелства.

Държавното обвинение в тази процедура се било позовало на доводи на защитата от разпоредителното заседание. Според защитата, ако е налице формирана сила на пресъдено нещо относно качеството на обвинителния акт и той отговарял на законовите изисквания и не били допуснати процесуални нарушения, то държавното обвинение не би могло да прави изменение на обвинението.

Оспорва изводите и на двете съдебни инстанции, че изменението не страдало от пороци, които да затрудняват правото на защита на подсъдимата.

В новото обвинение се съдържала неяснота относно времето на осъществяване на изпълнителното деяние. В обвинителния акт били посочени 2 ясно само две дати – 13.05. и 07.10.2013г., когато били подавани от подсъдимата документи в областната дирекция „Земеделие“ – Ловеч. В изменението се посочвало вече период от 13.05.2013г. до месец октомври 2013г.. По този начин оставало неясно дали има подаване на документи освен на посочените две дати и на някакви други дати, тъй като се посочвал период.

На следващо място се позовава на неяснота относно това кой е получил средствата на 18.12.2013г. Първоначално се приемало, че са получени от юридическото лице „А. - Т.“ ЕООД, като в изменението се твърдяло, че тези средства са получени от подсъдимата, които обаче били изплатени на въпросното юридическо лице. Не ставало ясно кой ги бил получил в действителност, как са били разходвани, доколкото не се твърдяло никъде физическото лице да ги е усвоявало, което би било друг състав на престъпление. Формулирането на обвинението по този начин според защитата се дължало на неразбиране на разпоредбата на чл. 248а, ал.5 от НК в контекста на редакцията й към 18.12.2013г. и изготвянето на обвинителния акт/ респективно изменението на обвинението. Според защитата, чрез създаване на вътрешно противоречива конструкция, обвинението се е опитало да остане в хипотезата на чл.248а, ал.5 от НК, където ставало въпрос за резултатно престъпление с място на извършване в град Плевен, а пък хипотезата на чл.248а, ал.3 от НК формално е с място на извършване в град Ловеч.

Позовава се на противоречиви произнасяния на въззивната инстанция в същинското производство и в производството по обжалване на разпореждане за връщане от първостепенния съд. Фокусира се конкретно относно това дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като посочва, че не възприема становището на въззивната инстанция, че дори и да е допуснато нарушение при изменение на обвинението, то не било съществено.

Защитата твърди, че ако изменението на обвинението не е допустимо, то тогава действието съставлява съществено процесуално нарушение.

Защитата се позовава на безспорно установени обстоятелства – че процесното дружество е кандидатствало по съответна програма, за която са подадени документи в Държавен фонд „ Земеделие“, че след надлежни проверки е установено, че дружеството отговаря на всички условия и са представени всички изискуеми документи, че е одобрено и е изградило къща 3 за гости, която е функционирала като такава, а не е ползвана за лични нужди от физическото лице собственик.

Защитата посочва, че единственото спорно обстоятелство е дали дружеството е имало доход от поне 50 % от земеделска дейност. За това спорно обстоятелство защитата настоява, че съдът е извършил погрешна оценка на доказателствата, следствие на което формирал неправилно вътрешно убеждение. Възражението е, че въззивната инстанция е изградила убежденията си на база предположения и спорни обстоятелства, които замества със спекулации. Налични били обосновани съмнения, че обвинението не било доказано по безспорен и категоричен начин. Позовава се на две агротехнически експертизи по делото и на дадените разяснения от експертите. Твърди, че не било изследвано дали преди 2012 година е имало добив на ябълки, че въззивната инстанция кредитира избрани части от експертизата, а други отхвърля, като имало спекулация за това, какво е възможно и какво не е. Това било признак за спорност и не ставало ясно, ако експертизата е непълна, неясна или противоречива, защо не е назначена допълнителна или повторна такава.

Защитата посочва, че други доказателства няма събрани за това дали е имало или не е имало ябълкови дървета и добив от тях към 2012г. Липсвал свидетел, който да заявява, че към този момент в процесното място не е имало ябълкови дървета. В обратната насока имало показания на свидетелите Д. и К.,както и обяснения на подсъдимата, които можели да страдат от непълноти, неясноти и противоречия. Това било обяснимо предвид изминалия период от време. Тези доказателства според защитата не можели да бъдат игнорирани чрез спекулативни разсъждения.

Според касатора съдилищата от двете предходни инстанции показвали неразбиране как се организира търговска дейност за кандидатстване по програма на Европейския съюз.Защитата, в противовес на доводите на съдилищата, приема, че сключването на договор за аренда единствено с цел да се кандидатства по тези програми, не противоречи на закона и че дружеството е започнало да изпълнява тези изисквания с легитимни средства. Нямало никакви законови изисквания съответното лице да е земеделски производител за някакъв друг период от време, освен за посочения от предходна година.

4

Оспорва твърдяната заинтересованост на св. К., изводима от приятелски отношения с подсъдимата, служебни със св. Д., като според него тези обстоятелства, без да се сочат други, не можели да доведат до извод за такава заинтересованост, че да дава показания в интерес на подсъдимата.

Твърди, че е нарушен закона с квалифицирането на деянието по чл.248а, ал.5 от НК. Декларирането било извършено през 2012г., а средствата били получени от юридическото лице през 2013г. Според защитата никъде в изложението си въззивната инстанция не е посочила дали подсъдимата е получила някога в качеството си на физическо лице процесните средства.

И към двете дати актуална била редакцията към 2010г. на НК, като според защитата нямало съмнение, че субект по чл.248а, ал. 2 от НК е само физическо лице. Това се потвърждавало и от посочването в следващата алинея на физическо лице в качеството му на управител или представител на юридическо лице. В редакцията към датата на извършване на деянието според обвинението алинея пета предвиждала деецът по ал.2 да е получил средствата. Това означавало, че законодателят е имал предвид само физическите лица към онзи момент и именно поради това с изменението от 2017 г. бил разширен обхватът на нормата, като вече не се посочвал като получател деецът, а се изисквало само средствата да са получени, доколкото средствата се получавали не само от физически лица, а постъпвали по сметка на дружества.

Релевира се твърдението, че към тогавашната редакция и преди 2017г. ако средствата са получени от юридическо лице, управителят не можело да носи отговорност по ал.5.

Според защитата двете инстанции не са отговорили поради неразбиране на въпроса дали под „деец“ и „който“ се разбира и приема само физическо лице, което единствено може да носи наказателна отговорност. Поставя се въпросът дали може да бъде преквалифицирано деянието от резултатно по ал.

5 във формално по ал. 3 и се излагат съображения, че това било възможно, обаче водело до различна давност, подсъдност и наказание.

Наказанието на последно място било несправедливо, защото ако деянието се преквалифицирало, това щяло да доведе до различни изводи . относно наказанието, което трябвало да се наложи в по-нисък размер, предвид изминалия период от време,личността на подсъдимата, възрастта й, 5 трудова заетост, характеристични данни, липса на друг осъждания.

В заключение моли да се приеме от касационната инстанция наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се отмени въззивното решение и делото се върне на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав.

Алтернативно моли да се приеме, че е налице неправилно приложение на материалния закон и подсъдимата да бъде оправдана.

Като трета алтернатива защитата моли да се преквалифицира деянието по чл.248а, ал. 3 от НК, като бъде намалено наказанието лишаване от свобода.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание оспорва твърденията на защитата за допуснати нарушения на процесуалните правила с изменението на обвинението. Позовава се на пространен и убедителен отговор на тези възражения от въззивната инстанция, като посочва и допълнителните доводи на съда, че измененото обвинение е по-благоприятно за подсъдимата.

Посочва, че институтът на изменение на обвинението по време на съдебното производство е съвместим с диференцираните процедури по чл.

371, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като нямало изискване да се признае възприетата от прокурора правна квалификация в обвинителния акт. Заявява, че в този случай се провежда съдебно следствие, в хода на което е допустимо да се пристъпи към изменение на обвинението.

Оспорва също така възраженията за спекулативни изводи на въззивната инстанция, като посочва, че съдът се е произнесъл с позоваване на всички относими фактически данни, като обосновано и мотивирано, както и житейски правдиво, приема, че на шестте декара в местността „К. д.“ не е имало ябълкови дървета и не е било възможно да бъдат отгледани 2700 кг. ябълки.