Решение № 560 от 24.09.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 726/2024
- Вид
- Решение № 560
- Подписан
- 24.09.2024
- В сила
- 24.09.2024
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл. 14, ал. 1, изр. второ · Закон за особените залози
- чл.29, ал.3 · Закон за особените залози
РЕШЕНИЕ
№ 560 гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000726 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда н чл.29, ал.3 от Закона за особените залози /ЗОЗ/ и е образувано по жалба на „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК 203374133, чрез адв.В. К. от САК насочена против Решение № 1158/16.08.2024 г. по т.д. № 1507/2024 г. по описа на СГС, ТО, с което е оставена без уважение жалбата му против отказ № 20240625112956/08.07.2024 г. на Длъжностното лице при АВп - Централен регистър на особените залози, постановен по заявление с вх.№ 20240625112956/25.06.2024 г. за вписване на особен залог на вземания с длъжник „АСП Бета България“ЕООД и заложен кредитор „АСП Кредит Фонд SICAV“ а.с., действащо за сметка на своя подфонд Рапсоди II, подфонд АПС Кредитр Фонд за сумата от 427 537 евро.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост.
Като не се оспорва фактът да е налице предходно вписан особен залог под № 2021061800935 въз основа на Договор за особен залог на вземания по банкови сметки от 16.03.2021 г., сключен между дружеството жалбоподател, като залогодател, и „Лоун Мениджмънт Инвестични фонд“ а.с. и „АПС МИП“ с.р.о., като заложни кредитори, вкл. фактът дружеството жалбоподател да не е изпълнило двукратно дадени указания на ДЛ при АгВп - ЦРОЗ за представяне съгласие на последните за вписване на заявения особен залог, се поддържа такова съгласие в случая да не е необходимо.
Последното, т.к. предходният особен залог се отнасял единствено и само до две конкретно посочени банкови сметки на заложния длъжник, различни от тези, отнасящи се до заявения за вписване от 25.06.2024 г.
Поддържа се първоинстанционният съд, както и ДЛ при ЦРОЗ да не са взели предвид посочения факт, установяващ се от приложените от жалбоподателя допълнителни документи към заявлението и произтичащ от тълкуването на понятието „парични постъпления“, дадено 1 в дефиницията в Договорите за кредит касателно първоначално вписания залог.
Като се твърди именно тази воля на страните да е определяща и че тя се извличала от правилното граматическо тълкуване на относимите договори, се иска отмяна на обжалваното решение, респ. - обжалвания отказ на ДЛ към ЦРОЗ и задължаване на последното да впише отказаното обстоятелство.
В отговора по жалбата Агенцията по вписвания, чрез процесуалния си представител, оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:
Жалбата, инициирала настоящето производство, е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.29, ал.3 от ЗОЗ от надлежно легитимирана страна – заявителят по регистърното производство, чрез надлежно и нарочно упълномощения му процесуален представител, срещу подлежащ по въззивен контрол съдебен акт.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:
Установява се от данните по първоинстанционното дело, че със заявление с № 20240625112956/25.06.2024 г. е било поискано вписване на нов особен залог на вземания по банкови сметки на „АСП Бета Бългалия“ЕООД. Заявлението е подадено от нарочно и изрично упълномощен адвокат и е придружено от съответните приложения.
След запознаването си с тях и извършването на съответните справки ДЛ при ЦРОЗ установило, че по партидата на същия залогодател има вписан предходен залог в полза на заложния кредитор „АСП МИП“ с.р.о., вписан под № 2021061800935, учреден върху конкретно посочени банкови сметки /описани в залога/ и върху всички банкови сметки на залогодателя, от които ще бъдат превеждани „парични постъпления“, както и върху всички други банкови сметки, определени от залогодателя като „получаващи сметки“. Ето защо ДЛ при ЦРОЗ приело, че предметът на заложеното имущество съвпада с предмета на заявения за вписване залог и дал указания на заявителя /двукратно/ да представи нотариално заверено съгласие на предходния заложен кредитор за вписване на следващ по ред залог върху същото имущество, чийто предмет е и новозаявения.
Жалбоподателят не оспорва факта да не е представил такова съгласие, поради което и с обжалвания пред първоинстанционния съд отказ е отказано вписване по заявлението му.
Първоинстанционният съд е споделил направеното от отказа тълкуване на приложимия закон при наличните доказателства, като счел същото за правилно.
Настоящата въззивна инстанция намира даденото разрешение на процесния спор относно вписването на последващ залог по партидата на същия заложен длъжник и по отношение на същото имущество от ДЛ при ЦРОЗ и СГС за правилно.
Отговорът на спорния въпрос изисква даване на тълкуване - буквално, граматическо и логическо на съдържанието на предходно вписания залог касателно неговия предмет имуществото, по отношение на което е вписан.
Противно на поддържаното от жалбоподателя това тълкуване предпоставя, че имуществото, по отношение на което е вписан предходния първи залог под № 2021061800935, е определено като такова не само върху две конкретно посочени банкови сметки - в евро и в лева, но и още „върху всички банкови сметки на залогодателя, по които ще бъдат превеждани „парични постъпления“, както и върху всички други банкови сметки, определени от залогодателя като „получаващи сметки“.
Буквалното, както и граматическото тълкуване на цитираното съдържание на начина, по който е описано имуществото, предмет на залога налага извод, че същият е определен чрез три отделни форми: 1/ две конкретно посочени банкови сметки; 2/ всички сметки на залогодателя, по които ще бъдат превеждани парични постъпления и 3/и всички други банкови сметки, определени от залогодателя като „получаващи сметки“. Горният извод следва и от систематичното му тълкуване във връзка с приложените договор за особен залог, въз основа на който е вписан, както и съгласието за вписването му /приложени към заявлението/, в които предмета на залога е индивидуализиран по идентичен начин, като 2 единствената разлика касае определените от залогодателя „получаващи сметки“, за които е индивидуализирано, че по тях ще постъпват плащанията на вземания, придобити от залогодателя по договор за продажба и прехвърляне на вземания, подписан на 02.03.2021 г. между него и „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ЕООД. Така изрична конкретизация касателно онези други банкови сметки на залогодателя, по които ще бъдат превеждани „парични постъпления“ в съгласието не е направена, като такава липсва и при вписването на залога.
Следователно и ако се възприеме за правилно тълкуването на жалбоподателя, според което предметът на залога се ограничава единствено до първата от посочените форми, означава да се ограничи самия предмет на залога така, както е учреден от страните в договора за особен залог и респ. - вписан.
Това тълкуване не е съответно и да данните от приложените от самия жалбоподател доказателства пред ДЛ при ЦРОЗ и първоинстанционния съд, доколкото в самото съгласие за вписване на коментирания вписан залог под № 2021061800935 заложеното имущество е конкретизирано именно чрез трите му посочени по-горе форми, вкл. е добавено, че дефиницията на понятието банкови сметки, по които ще бъдат превеждани „парични постъпления“ е съгласно /т.е. определено/ в Договорите за кредит.
Въпреки твърденията на жалбоподателя тези договори за кредит не са приложени нито към заявленията за вписване на двата залога /първия по ред и процесния/, нито покъсно в хода на производството пред ЦРОЗ и пред двете съдебни инстанции. Приложени са единствено двата договора за особен залог, както и приложения /съгласие за вписване, декларации и т.н., договор за цесия от 22.02.2021 г. без превод на български език /, касаещи вписването на заявения първи особен залог, но не и самите договори за кредит.
Липсата на тези доказателства поставя настоящата инстанция в невъзможност да прецени доводите на жалбоподателя, наведени във връзка с тях, от една страна. От друга релевантен за предмета на производството е начинът, по който предходния залог е вписан в ЦРОЗ, а той е този, буквално цитиран по-горе. Същият, както и наличните по делото сочат на несъстоятелност на твърденията на жалбоподателя първият по ред вписан залог да се отнася единствено и само до конкретно посочените две банкови сметки на заложния длъжник в Банка ДСК АД, вкл. че за добавяне на нови банкови сметки към тях се изисквало допълнително уведомяване, каквото не било направено. Начинът, по който е конкретизирано имуществото, по отношение на което е учреден първия по ред залог, опровергава такъв извод.
Както вече се посочи, според съдържанието му първия по ред вписан залог касае не само двете конкретно посочени банкови сметки и всички други сметки, определени от залогодателя като „получаващи сметки“, но и всички останали, по които ще бъдат превеждани „парични средства“. Други допълнителни характеристики по отношение на последните, вкл. според дефинициите на сключени между страните по договора за особен залог други договори - напр. - договори за кредит, не се съдържат в описанието на заложеното имущество при учредяването и вписването на първия особен залог.
Следователно и вписването на последващ залог върху банкови сметки на заложния длъжник, по които се превеждат „парични постъпления“, предпоставя съгласието на предходния кредитор според изискването на чл. 14, ал. 1, изр. второ ЗОЗ.
След като такова не е представено постановеният отказ се явява обоснован и правилен, каквото е и обжалваното първоинстанционното решение, с което жалбата срещу този отказ е отхвърлена, като неоснователна. Изложеното налага потвърждаването му.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1158/16.08.2024 г. по т.д. № 1507/2024 г. по описа на 3
СГС, ТО.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4