Решение № 7878 от 02.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7878 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско дело № 20231110107163 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 52, ал. 2 СК.

Първоначалният ищец Б. Р. П. е твърдял в исковата си молба, че с ответницата Д. М. П. са сключили граждански брак на 20.10.2017 г. От брака си нямали родени деца. В началото живеели в нормални отношения, но през последната една година преди развода ответницата започнала да се държи хладно, винаги била недоволна и изнервена, имало безпричинни скандали, имала финансови разходи, които надхвърляли паричните възможности на семейството, престанала да се грижи за домакинската работа вкъщи. Оттогава съпругът напуснал семейното жилище и съпрузите са фактически разделени. Счита, че съжителство между тях е невъзможно, поради което е молил за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответницата.

Ответницата Д. М. П. не се противопоставя на първоначално предявения иск за развод, но оспорва твърденията на ищеца, като заявява, че последният е бил болезнено ревнив и обвинявал съпругата в извънбрачни връзки и вдигал скандали на работното й място, заради което била освободена, била системно малтретирана и бита, ежедневно злоупотребявал с алкохол, след което следвала вербална агресия и актове на физическо домашно насилие. За актове на насилие е заведено съдебно дело и е издадена заповед за незабавна защита като са наложени мерки по чл.5 ал.1 т.1 т.3 предл.1 и 2 от ЗЗДН. Ответницата е молила за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ищеца.

В хода на производството ищецът по НИМ е починал на 05.01.2024 г. и е оставил наследници по закон: ищецът по първоначалната ИМ Б. Р. П. като преживял съпруг и дъщеря си Г. Х. П..

Изявено е желание от страна на дъщерята на починалия ищец по НИМ да продължи делото по реда на чл. 52, ал. 2 СК, като производство за установяване, че бракът между страните е бил дълбоко и непоправимо разстроен приживе на ищеца по НИМ по вина на преживелия 1 съпруг.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Б. Р. П. и Д. М. П. са сключили граждански брак на 20.10.2017 г. в гр. София. Бракът им е прекратен с решение на съда като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга от 08.12.2023г. , но същото не е влязло в сила поради настъпилата смърт на ищцата по НИМ.

Междувременно първоначалният ищец е направил искане за прекратяване на производството поради настъпилата смърт на ответницата преди постановеното първоинстанционно решение да влезе в сила.

От показанията на св. И. К. М. се установява, че познава страните отпреди седем-осем години като в началото отношенията между страните били добри, а след като свидетелят ги опознал повече видял, че между съпрузите има скандали, разправии и дори насилие от страна на съпруга. Твърди, че след разправия съпругът удрял шамар на съпругата.За това свидетелят е очевидец. Също е присъствал на сериозен побой. През лятото на 2022г. между страните станала разправия. Ищецът, подпийнал, изхвърлил съпругата от леглото и започнал да я рита по тялото, в корема, ударил я с юмруци и шамари. За този случай съпругата е търсила съдействие от полицията като си извадили и медицинско. Преди този случай имало както предходни, така и последващи такива, при които ищецът удрял ответницата с шамари. Ответницата си извадила медицинско за случая от лятото на 2022г., подала жалба в 09 РУ - СДВР. На Ивановден 2023г. ищецът употребил алкохол, станало спречкване между страните, като ищецът удрял ответницата с шамар неведнъж. На въпрос на свидетеля защо прави такива неща, ищецът отговорил, че „като си пийне“. Съдът кредитира показанията на св. М. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични наблюдения. Видно от заключението на представеното и прието по делото съдебномедицинско удостоверение № V-259/2022, издадено на 10.07.2022г. от доц. Д-р А. М.

А., при прегледа на Д. М. П. се установява: разкъсно - контузни рани и кръвонасядания по лигавицата на устната кухина на горна и долна устна в ляво, кръвонасядане и охлузване в областта на горния десен клепач, кръвонасядания по лява мишница. Установените травматични увреждания се дължат на удари и притискане с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната. Те са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.На 07.03.2023г. е издадена Заповед за незабавна защита № 61 от СРС, 89 състав, с която спрямо Б. Р. П. са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т.

1 и т. 3 от ЗЗДН.Видно от писмото от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, за периода 2017 2023г. не са установени регистрирани прегледи в КСМД на Д. М. П..За периода 2017г. 2023г. в СРП са образувани преписки по сигнали на Д. М. П. срещу Б. Р. П., както следва: пр. пр. № 29955/2022 по описа на СРП, ЗМ 1345/2022г. по описа на 09 РУ - СДВР, образувано на 12.08.2022г. срещу неизвестен извършител по жалба от Д. П. срещу Б. П. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК. На 11.01.2023г. досъдебното производство е прекратено на осн. чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК. Пр.пр. № 21655/2023г. по описа на СРП - преписката е образувана във връзка с постъпили от 09 РУ СДВР материали, касаещи жалба от Д. П. срещу Б. П. за домашно насилие. На 06.06.2023г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство на осн. чл. 213, чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 НПК.

Показанията на св. А. К., позната на страните, сочат на това, че съпругата е употребявала алкохол, а не съпруга. Свидетелката твърди, че съпругата е имала връзка с други мъже като съди за това обстоятелство, че редовно съпругът я е питал дали съпругата му е при нея.

Твърди да е очевидец на това как съпругата се предлага на брата на свидетелката. Съдът не кредитира тези свидетелски показания, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Самият ищец в исковата си молба до съда сочи други провинения на съпругата си, за които счита, че носи вина за разрива на семейните им отношения.

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 52, ал. 2 СК

При смърт на съпруга-ищец призованите към наследяване низходящи наследници и родителите могат да продължат предявения вече иск, за да установят неговата основателност, ако искът се основава на вината на преживелия съпруг (чл. 52, ал. 2 СК). А искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, когато в исковата молба са посочени обстоятелствата, които сочат на брачно провинение на преживелия съпруг и правят вероятно твърдението на ищеца за съществуването на дълбокото и непоправимото разстройство в брака. Щом има такова твърдение, както в случая и щом някой от призованите наследници от първи или втори наследствен ред на ищеца заяви в двумесечен срок, че желае да продължи делото, то производството по делото продължава, като предмет на делото е установителен иск за брачна вина на преживелия съпруг ответник по НИМ по делото.

В брачния процес ако съдът се убеди, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и е налице вина на съпруг или на двамата съпрузи, то той е длъжен, ако има искане за произнасяне по вината, да прекрати брака и с отделен диспозитив да се произнесе и по вината. Когато брачното разстройство е резултат на вината на преживелия съпруг ответник, съдът прекратява брака по негова вина, а когато е резултат на вината и на двамата, той прекратява брака по вина на двамата съпрузи (при искане за произнасяне по вината, направено от ответника). Ако вина за брачното разстройство имат и двамата съпрузи и ако ищецът е жив, то бракът би се прекратил по вина и на двамата съпрузи, но тъй като той е починал, то бракът е прекратен със самата негова смърт. Законът обаче дава възможност на призованите наследници от първи и втори наследствен ред да продължат делото, за да установят, че ответникът по НИМ има вина за дълбокото и непоправимо разстройство, за да могат да го отстраняват от наследството на починалия ищец. Ето защо установителният иск по чл. 52, ал. 2 СК следва да се уважи не само, когато ответникът по НИМ има изключителна вина за брачното разстройство, но и тогава, когато наред с него вина за това разстройство има и ищецът. Ако ищецът по НИМ бе жив и в единия, и в другия случай разводът щеше да се допусне и ответникът не би могъл да бъде законен наследник на ищеца и да получи част от наследството му (личното имущество, тъй като ответникът всякога има дял от прекратената съпружеска имуществена общност). Същият резултат следва да се приеме и когато ищецът е починал в хода на процеса и се констатира, че и двамата съпрузи имат вина за брачното разстройство. В този смисъл решение № 676 от 24.III.1966 г. ВС, II г.о., решение № 2275 от 17.09.1966 г. по гр.д. № 1807/66 г., ВС, II г.о., постановени при действието още на чл. 47 (отм.) ЗЛС, която практика запазва актуалността си и при действащата редакция на чл. 52, ал. 2 СК 2009 г., която е почти идентична като текст – така определение № 196 от 15.02.2016 по гр.д. № 6296/2015 г. ВКС, III г.о.

В случая се установява, че брачните отношения между съпрузите са били разстроени и в резултат на брачни провинения на първоначалния ищец. От кредитираните като незаинтересовани и последователни показания на св. М., познат на страните, се установява, че първоначалният ищец под влиянието на алкохола дълги години е обиждал съпругата си и я е биел. С това той е нарушил съзнателно задължението си за взаимно уважение и разбирателство по чл. 14 СК и е допринесъл за разстройството на брачната връзка.

Вината на починалия съпруг първоначален ищец по НИМ по делото обаче, както се посочи, не е предмет на спора и не обуславя неоснователност на установителния иск по чл. 52, ал. 2 СК. Основателността на иска се обуславя от вината на преживелия съпруг, ответник по НИМ по делото.

При установените факти по делото съдът намира, че поведението на преживелия съпруг е виновно, което е основание за уважаване на предявения иск. Безспорно е установено, че първоначалният ищец е напуснал сам семейното жилище. Това е негово твърдение и свидетелски показания на М. и К..

Налице е очевидно нарушение на брачното задължение за взаимно уважение, грижа и 3 разбирателство и на принципа за подкрепа между съпрузите (чл. 2, т. 7 СК и чл. 14 СК), а така също и на задължението за грижа за семейството съобразно своите възможности, имущество и доходи (чл. 17 СК). Актовете на домашно насилие и злоупотребата с алкохол всякога са брачно провинение. То обуславя вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, когато е умишлено и е допринесло за разстройството на брачната връзка. Поведението на съпругата не е пропорционален ответ на брачни провинения на първоначалния ищец. Господстващият морал в страната изключва възможността да се толерира употреба на алкохол, водеща до физическо насилие над другия съпруг. На следващо място, събраните по делото доказателства установяват, че промяната в поведението на първоначалния ищец се е дължала на употребата на алкохол, т.е. е била в неговата пряка волева власт. Въпреки това обаче ответникът не е положил усилия за преодоляване на този си порок, не е показал съответстващо на СК поведение към първоначалния ищец по НИМ.

Горното обуславя основателност на предявените искове по чл. 52, ал. 2 СК.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца, като доказателства за разноски в размер на 950 лв. за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Сумата следва да й бъде възстановена от ответника, а неговата претенция за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.