Определение № 170 от 27.08.2020, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 170

26.08.2020 г.

Апелативен съд – Велико Търново

Град Велико Търново

Трети граждански и търговски състав

На 26.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно търговско дело № 20204001000247 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 279, във връзка с чл. 274 и следващи от ГПК.

С Разпореждане от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико Търново е постановено да се върне въззивна жалба, подадена от Х. К. К. , представляван от адвокат С. С..

Постъпила е частна жалба от адвокат С. С. – пълномощник на Х. К. К. , против Разпореждането от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико Търново. В частната жалба се излага, че с Разпореждане от 4.02.2020 година депозираната от Х. К. К. въззивна жалба е оставена без движение са му дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 600 лева. С Молба от 13.02.2020 година Х. К. К. уточнил, че с протоколно Определение от 21.03.2019 година е освободен от заплащане на държавна такса до приключване на производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК; заявил, че не дължи държавна такса за въззивната жалба в определения от съда размер. Заключението на администриращия съд противоречи пряко на точка 12 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 година на Върховен касационен съд на Република България по тълкувателно дело № 6/2012 година: „…В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Възможно е, поради това молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да е подадена и разгледана от съда още преди обжалване на негов съдебен акт и, когато е уважена, страната се явява освободена от плащане на такси и разноски по делото, включително и за обжалването, доколкото няма промяна в обстоятелствата; съдът не се сезира повторно с ново искане.“

Направено е искане да се отмени Разпореждането от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико Търново, в полза на Х. К. К. да се присъдят разноските в производството по частната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Х. К. К. , представляван от адвокат С. С., е ищец в производството по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико Търново (първоначално образувано като гр. д. № 623/2018 година на Районен съд Павликени). По делото е постановено Решение № 8/3.01.2020 година.

Постъпила е Въззивна жалба с вх. № 776/23.01.2020 година от адвокат С. С. – пълномощник на Х. К. К. , против Решение № 8/3.01.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 30 000 лева до претендираните 60 000 лева, предявен като частичен.

С Разпореждане от 4.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико Търново въззивната жалба е оставена без движение и е указано на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 600 лева в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства, с които се удостоверява това обстоятелство, посочени са последиците при неизпълнение на задължението. Съобщение за внасянето на държавна такса е връчено на процесуалния представител на Х. К. К. на 10.02.2020 година.

Депозирана е Молба с вх. № 1594/13.02.2020 година от адвокат С. С. – пълномощник на Х.

К. К. , в която се излага, че с протоколно Определение от 21.03.2019 година последният е освободен от заплащане на държавна такса за производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, направено е искане съдът да приеме, че Х. К. К. не дължи държавна такса за подадената въззивна жалба, тъй като е освободен от заплащане на такава.

С Разпореждане от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико Търново е постановено да се върне въззивната жалба, подадена от Х. К. К. , представляван от адвокат С. С.. Администриращият съд е приел, че с протоколно Определение от 21.03.2019 година на Районен съд Павликени, пред който делото е било висящо към този момент, Х. К. К. е освободен от заплащане на държавна такса само върху увеличения размер на иска; Х. К. К. не е освободен от внасяне на държавна такса за въззивната жалба; дължимата държавна такса не е внесена в указания от съда срок, поради което въззивната жалба подлежи на връщане.

Разпореждането от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

В съдебно заседание, проведено на 21.03.2019 година пред Районен съд Павликени, пред който делото е било висящо към този момент, пълномощникът на Х. К. К. направил искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с оглед увеличението на размера на претенцията. С протоколно Определение от 21.03.2019 година на Районен съд Павликени Х. К. К. е освободен от заплащане на държавна такса върху увеличението на иска (от 1 000 лева на 60 000 лева, предявен като частичен) на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Съобразно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в точка 12 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 година на Върховен касационен съд на Република България по тълкувателно дело № 6/2012 година, ОСГТК, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Искането се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. Молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК може да е подадена и разгледана от съда преди обжалване на постановения съдебен акт и в хипотезата, при която е уважена, страната се явява освободена от заплащане на държавни такси по делото, включително и за обжалването – при липса на промяна в обстоятелствата съдът не се сезира повторно с ново искане.

Х. К. К. е освободен от заплащане на държавна такса по делото с протоколно Определение от 21.03.2019 година на Районен съд Павликени, пред който делото е било висящо към този момент, и няма данни за промяна в обстоятелствата. Следователно Х. К. К. е освободен от държавна такса за цялото производство, включително за подадената от него въззивна жалба.

Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния съд.

Разпореждането от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико Търново, с което е постановено да се върне въззивна жалба, подадена от Х. К. К. , представляван от адвокат С. С., е неправилно и следва да се отмени.

В полза на Х. К. К. , представляван от адвокат С. С., не следва да се присъждат разноски за производството пред Апелативен съд Велико Търново, независимо от неговия изход.

Отговорността за разноски се основава на установеното с чл. 3 от ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуални права – касае се за отговорност за вреди от неоснователни процесуални действия. В случая не е налице процесуално поведение на другата страна, което да е причина за иницииране на настоящото производство.

Производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК не е състезателно.

С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико Търново, с което е постановено да се върне въззивна жалба, подадена от Х. К. К. , представляван от адвокат С. С..

Делото да се върне на Окръжен съд Велико Търново за администриране на въззивната жалба против Решение № 8/3.01.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________