Решение № 423 от 10.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300500688 по описа за 2025 година

Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, образувано по жалба от длъжника по изпълнението Земеделска Кооперация „ Единство „ – село ***, ЕИК *** срещу Разпореждане на ЧСИ, рег. № * от 10.02.2025 г. по негово изп.д. № 1678/2015 г., с което е оставено без уважение искането на кооперацията за прекратяване на делото на основание чл.

433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането e за неговата отмяна и връщане делото на ЧСИ с указания за неговото прекратяване на поддържаното основание - поради перемпция. Настоява, че е налице бездействие на взискателя от две и повече години, като самата ПДИ му е връчена чак на 17.09.2019 г. – повече от 4 години след образуване на делото.

Ответникът по жалбата – взискател по изпълнението „ Е. България Е. „ ЕАД – гр. Пловдив, е депозирал отговор по чл. 436 ал. 3 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата, т.к. няма период от две години на бездействие на взискателя. Изброява поискани от него и предприети от ЧСИ изпълнителни действия и техните дати. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ рег. № * по чл. 436 ал. 3 от ГПК, според които жалбата е допустима, но неоснователна. Настоява, че делото не е перемирано, тъй като няма период от 2 години, през който взискателят да е бездействал. Изброява поисканите от последния и предприети от страна на ЧСИ по исканията изпълнителни действия и датите им, считано от образуване на изпълнителния процес и понастоящем.

Приложено е в препис изпълнителното дело.

1

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване от тази страна действие на съдебен изпълнител / чл. 435 ал. 2 т.6, предл. второ от ГПК /, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от изпълн. дело, то е образувано на 25.05.2015 г. и с молбата си за образуване взискателят Е. Б. Е. е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ да определи способ и начин на изпълнението, след проучване на имущественото състояние на длъжника. Проучването е предприето веднага. Установени са изпълн. действия, прекъсващи перемпцията и искания за извършване на такива. На 30.09.2015 г. е наложен запор на притежавани от длъжника МПС, а преди това – на 18.08.2015 г., като присъединен по право взискател е конституирана Държавата чрез НАП – ТД – Пловдив. Следващо поискано от взискателя изпълн. действие е налагане на запори на вземания на длъжника към трети лица и извършване на опис на движими вещи на регистрирания му адрес– Молба вх.

№ 13 437/13.03.2017 г..С Разпореждане от 11.04.2017 г. е насрочен искания опис на движими вещи – за 23.05.2017 г., а след това за 22.09.2017 г., който не е осъществен поради неуспешен опит за връчване на ПДИ и ППИ на длъжника,т.е. не по вина на взискателя. С Молба вх. № 78 991/29.09.2017 г. взискателят е поискал налагане на запори върху банкови сметки и сейфове на длъжника. В отговор на тази молба ЧСИ е изпратил запорно съобщение до установената по делото банкова сметка на кооперацията в СИБАНК ЕАД, откъдето на 16.

11.2017 г. е получил отговор че към датата на налагане на запора – 09.10.2017 г., няма парични авоари по сметката, както и че длъжникът не ползва банкова касета / сейф. С Молба вх. № 64 399/23.08.2019 г. взискателят отново е поискал предприемане на изпълнителни действия,ЧСИ е насрочил опис на движими вещи за 14.09.2019 г. – неосъществен, макар длъжникът да е получил съобщението. Не се установява – не се и твърди, описът да не е проведен по причина, за която взискателят отговаря. С Молби вх. № 61 610/14.10.2020 г., вх.

№ 68 190/01.10.2021 г. и вх. № 07570/24.01.2023 г. взискателят отново е поискал налагане на запори върху вземания, възбрани върху недвижими имоти и извършване на описи на движими вещи. На молбите ЧСИ не е отговорил. През м. ноември 2024 г. е извършил проверка, при която е установил, че длъжникът няма открити банкови сметки и банкови сейфове/касети. С Разпореждане от 28.10.2024 г. е насрочил опис на движими вещи за 15.01.2025 г., който не е осъществил, причините за което не се установяват от данните по делото. С Молба от 13.12.2024 г. взискателят е поискал отново налагане на запори и възбрани и опис на движими вещи.

Съгласно трайно установената съдебна практика меродавно за срока по чл. 433 ал. 1 т.

8 от ГПК е бездействието на взискателя, а не на съдебния изпълнител. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва течението на срока, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съответно неизвършването на някои от поисканите действия от съдебния изпълнител е без значение. Срокът се счита прекъснат от поискването на съответния способ за принудително изпълнение от взискателя, по време на извършване на конкретните действия, които изграждат този способ и до приключването им - без значение успешно или безуспешно. Прекъсването на срока отпада с обратна сила само ако неосъществяването на способа е по причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл дължимите такси/ разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане. В този смисъл и разясненията, дадени с Решение № 37/24.2.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., че двугодишния срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение – поради изчерпване на изпълнителните способи / успешно или безуспешно / или ако поисканите способи не могат да се реализират по вина на взискателя. В случая, от приложеното изпълнително дело не се установява взискателят да е бездействал за срок от две и повече години, не се установява 2 не се и твърди, част от исканите от взискателя действия по принудително изпълнение – казани по горе, ЧСИ да не е извършвал поради виновно поведение на взискателя.

При така установеното от фактическа страна и с оглед така дадените разяснения по приложението на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК Отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълн. дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е законосъобразен, съответно жалбата срещу него неоснователна. От образуването на изпълн. процес и до настоящия момент няма период от две години, в който взискателят да е бездействал. Напротив, ежегодно е искал прилагане на съответни способи на принудително изпълнение. Неизвършването от страна на ЧСИ на някои от поисканите такива е ирелеванто за перемпцията – доколкото не е по вина на взискателя. В периода 2015 г. – 2019 г. изпълнителни действия, прекъсващи течението на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК са искани и извършвани, поради което без значение за перемпцията е обстоятелството, че връчването на ПДИ на длъжника е осъществено едва на 17.09.20219 г.. Още повече, че това не е по причина да не е търсен от ЧСИ, а по причина, че е напуснал регистрирания в ТР адрес на управление, без да впише нов адрес.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.

И съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на длъжника по изпълнението Земеделска Кооперация „ Единство „ – село **, ЕИК **** срещу Разпореждане на ЧСИ, рег. № 822 от 10.02.2025 г. по негово изп.д. № 1678/2015 г., с което е оставено без уважение искането на кооперацията за прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Осъжда Земеделска Кооперация „ Единство „ – село ***, ЕИК *** да заплати на „ Е. България Е. „ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК **** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто / лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3