Определение № 4601 от 22.02.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4601 гр. София, 22.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110125094 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена „А1 Б.“ ЕАД, искова молба, насочена против ЕТ „Г.И. - М.Д.“ ЕИК, с която е предявена установителна искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 214.95лв. – незаплатени месечни такси и предоставени услуги по Договор E*******/18.07.2006г. за периода 03.08.2017г. – 03.01.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата.

По реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е предявен и осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 384.96лв. – неустойка, доколкото в тази част заявлението по чл. 410 ГПК е отхвърлено.

С уточнителна молба от 20.01.2022г. ищцовото дружество прави отказ от иска за неустойка, в частта, за сумата от 284.96лв., като прави уточнението, че искът с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да се счита предявен единствено за сумата от 100.00лв. – неустойка за невърнато оборудване след прекратяване на договора.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 25094/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в частта, за сумата от 284.96лв. – неустойка, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на 1 закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между него и ответника е сключен договор за мобилни услуги № E*******/18.07.2006г. Сочи се, че с Приложение № 1/27.06.2015г. за срок от две години е активирана услуга фиксиран интернет с номер на интернет услугата ************ с месечна абонаментна такса в размер на 15.90лв., като във връзка с ползването на услугата на ответника е предоставено оборудване /рутер/, който абонатът се е задължил да върне след прекратяване на договора. На следващо място се сочи, че с Приложение № 1/31.08.2015г. за срок от две години, считано от 28.09.2015г., са активирани тарифни планове М.Б. смарт за индивидуализираните мобилни номера:

**********, **********, ********** и **********. Твърди се, че с приложение № 1/31.08.2015г. за срок от две години, считано от 28.09.2015г. е активиран тарифен план М.Б. за мобилен номер **********, като се сочи, че до месец юли 2017г. абонатът е заплащал дължимите се суми, след което е спрял плащанията. Твърди се, че е налице незаплатена част в размер на 214.95лв., за която сума са издадени индивидуализираните в исковата молба фактури, издадени в периода 03.08.2017г. – 03.01.2018г. По отношение претенцията за неустойка в размер на 100.00лв. – за невърнато оборудване се сочи, че същата е във фиксиран размер, начислена за невърнато оборудване /рутер/.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество не е депозирало отговор, но с възражението по чл. 414 ГПК са наведени доводи за погасяване по давност на вземанията на ищцовото дружество.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 и сл. ГПК като са предявени:

-установителна искова претенция правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 214.95лв. – незаплатени месечни такси и предоставени услуги по Договор E*******/18.07.2006г. за периода 03.08.2017г. – 03.01.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата.

- осъдителна искова претенция по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 100.00лв. – неустойка за невърнато оборудване след прекратяване на договора.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване –

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

2

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника договор за използване на мобилни услуги със съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника през процесния период мобилни услуги на претендираната стойност, както и че вземането за дължими месечни такси и ползвани мобилни услуги е станало изискуемо.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да установи, че са налице основания за спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че част от съдържанието на процесния договор е клауза за неустойка със съдържанието, посочено в исковата молба, а именно че ответникът е поел задължение да заплати посочената неустойка при невръщане на оборудване /, рутер, /, както и размера на неустойката, както и че процесното оборудване е предоставено на ответното дружество.

В тежест на ответника е да докаже, че е върнал оборудването или, че е погасил дълга.

УКАЗВА на ищеца, в срок до първото по делото открито заседание, да уточни датата, на която е извършен преносът на индивидуализираните мобилни номера, доколкото в уточнителната молба от 20.01.2022г., веднъж се сочи, че същият е извършен на 29.09.2017г., а в следващия абзац се сочи, че е извършен на 29.08.2017г.

ПРИЕМА представените от ищцовото дружество документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 14271/2019 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.05.2022г. от 10.10часа, за които дата и част да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание. На ответника да се изпрати и копие от уточнителна молба вх. № 10205/20.01.2022г.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3