Определение № 1528 от 11.06.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 818/2025
- Вид
- Определение № 1528
- Подписан
- 11.06.2025
- В сила
- 11.06.2025
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква л) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1528 гр. Бургас, 11.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500818 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба, подадена от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, чрез юрисконсулт Свилен Стоянов против Разпореждане № 796/07.03.2025г. по ч.гр.д.№ 302/2025г. по описа на РС-Несебър, с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Г.
Ц. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, булевард *** № ** вход * етаж * ап. *, настоящ адрес: град ***, общежитие *** № *, ап.***, за следните суми: сумата в размер на 16 257,26 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053314606 от 08.07.2022г., сумата в размер на 1 564,31 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.06.2024г. до 15.02.2024г., сумата в размер на 571,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2024г. до 12.02.2025г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 26.02.2025г., до окончателното й изплащане, разноски за платена държавна такса в размер на 367,85 лв. и за юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
В жалбата се излагат твърдения, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.Сочи, че застраховките не са едностранно сключвани и не зависят от дискрецията на банката;за сключването им било необходимо волеизявление и активност от страна на потребителя - кредитополучател.
Кредитополучателят изрично заявил пред банката желанието си и е дал съгласието си относно сключването на застраховки. Доказателство за това било и съответното волеизявление и отбелязване от страна на потребителя в 1 чл.13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, приложено по настоящото производство. В конкретния случай допълнителните услуги - застраховки, които потребителят избрал и чието финансиране се извършва от банката съобразно договореното между страните в договора за кредит,не били задължително условие за получаване на сумата по кредита (както и за получаването му при съответните условия и лихвен процент), поради което сумата по застраховките законосъобразно не била включена в ГПР. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК изисквала в договора за кредит да има информация за изискуемите застраховки и в случая в чл. 19 от договора за кредит страните изрично уговорили, че няма задължителни застраховки, но клиентът може по свое желание да сключи такива или да се присъедини към някоя от предлаганите от кредитора застрахователни програми, без това да е задължително условия за сключване на договора за кредит. В договора за кредит липсвала и уговорка за промяна във финансовите условия при отказ на потребителя от сключения застрахователен договор, което било друго косвено доказателство, че застраховката не е условие за получаване на кредита. Частният жалбоподател претендира отмяна на разпореждането и постановяване издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от пълномощник на процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Производството е образувано по заявление по чл.417 ГПК, предявено от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, чрез процесуалния си представител юристконсулт Йордан Тошков Тодоров, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Г. Ц. Г. с ЕГН **********, с която съдът разпореди същият да заплати на Заявителят моли съда да разпореди длъжникът да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД следните суми: 1) сумата в размер на 16 257,26 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053314606 от 08.07.2022г., 2) сумата в размер на 1 564,31 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.06.2024г. до 15.02.2024г., 3) сумата в размер на 571,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2024г. до 12.02.2025г., 4) законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, 4) разноски за платена държавна такса в размер на 367,85 лв. и за юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Заявителят е направил искане съдът да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
Районният съд е оставил без уважение заявлението по чл.417 ГПК, 2 като е изложил съображения в следната насока:приел е , че макар и закупуването на допълнителни застрахователни услуги да не е предвидено изрично като задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която целяла да прикрие действителните разходи по кредита. Аргумент за това следвало от съвкупната преценка на следните обстоятелства: характера на договорените застрахователни услуги „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и „Второ медицинско мнение“ съгласно приложимите Общи условия; начина на сключване на договора за застраховка - чрез банкатакредитодател в качеството й на застрахователен агент; размера на дължимата застрахователна премия - 7 169,36 лева, съизмерима с размера на заемната сума от 15 000 лева; начина на заплащане на застрахователната премия - от кредитора за сметка на потребителя по банкова сметка на съответния застраховател; приравняването на застрахователна премия към главницата по кредита, включително начисляването на договорна възнаградителна лихва върху размера на застрахователната премия и включването й в размер на месечната погасителна вноска за главница без обособяването й като вноска за застрахователна премия. Уговорената застрахователна премия следвало да бъде квалифицирана като „общ разход по кредита“, поради което следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит, но невключването й в ГПР имало за цел да създаде една невярна представа относно действителния размер на общите разходи по кредита така, че той да съответства на установения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимум.
Районният съд изложил доводи , основани на дадени от СЕС разяснения /Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива; Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело С 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48;както и съдебна практика/, че посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му,като по този начин кредиторът не е изпълнил изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което е предвидено като основание по чл.22 от ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, а предвидената в чл.23 от ЗПК санкция е освобождаването на кредита от лихви и разноски.Отчел заявеното от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД,че длъжникът е заплатил сума по кредита в размер на 12 483,68 лева (22 вноски по 567,44 лева),отразено и в документа по чл.417 ГПК,но не е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за неплатения остатък от главницата от 2 516,32 лева, тъй като е намерил за нередовен от външна страна документът по чл.417 от ГПК - извлечение от счетоводни книги. Тази нередовност се изразявала в обстоятелството, че при уговорена главница от 15 000 лева и извършени от длъжника плащания по нищожния договор за кредит, в документа бил посочен по-голям размер на дължима главница дори от първоначално уговорения, а именно 16 257,26 лева.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази Закона намира, че обжалваното разпореждане е правилно и 3 законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. - да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, застрахователни премии и други, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.
В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност. Не се спори и видно от представените доказателства, застрахователната премия е включена към главницата, а договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както сумите за лично ползване, така и тези за заплащане на задълженията по застрахователната премия.
Следователно размерът на премията съставлява разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати.
Не се твърди и не се установява при изчисляване на ГПР да е включена уговорената застрахователна премия, нещо повече - в жалбата се излагат съображения, че същата не следва да се включва, поради доброволния характер на договора за застраховка.
Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката - това не променя неравноправния характер на уговорката по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП „Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че не се приемат за индивидуално уговорени „клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“. В случая макар и да е вписано в договора, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на заема, няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието на тези клаузи, тъй като те са неразривно свързани с договора за потребителски кредит. Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на 4 компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Така според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР и тази на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Разпечатката съдържа 25 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75097ede-c1b3-4050-9b7a-53645e88a1e9