Определение № 1367 от 14.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1367 гр. Варна, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20253100500359 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба на П. В. П. против Определение № 1011/23.01.2025 г. по гр.дело № 13256/2024 г. по описа на ВРС, XII състав, с което е оставена без уважение молбата му /инкорпорирана в исковата молба/ с правно основание чл. 95, ал. 1 от ГПК за предоставяне на правна помощ.

Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е преценил липсата на предпоставките за предоставяне на правна помощ, тъй като жалбоподателят не разполага с наличност по сметката си в „ПИБ“ АД, вече му е предоставена правна помощ по други дела, има нисък и несигурен доход, безработен е в периода от 01.10. – 23.10.2024 г. и е налице спор с предходен работодател за неплатено трудово възнаграждение, както и разходите са ангажиране на адвокатска защита са значителни..

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 13256/2024 г. по описа на ВРС, XII състав е образувано по искове на П. В. П. против „Адонис 45“ ООД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ и чл. 128 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна уволнението на ищеца, за присъждане на обезщетение за оставането му без работа и за осъждане на работодателя да му заплати договореното трудово възнаграждение за периода от 10.08.2024 г. до 20.08.2024 г.

С исковата молба е отправено искане за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на процесуален представител на ищеца.

1

С Разпореждане № 43155/18.10.2024 г. ВРС указва на П. в едноседмичен срок от връчване на съдебния акт да представи попълнена по образец декларация за материално и гражданско състояние относно данните и обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП, а именно: лични доходи и доходи на неговото семейство, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост и възраст и доказателства за декларираните обстоятелства. На ищеца е указано, че при неизпълнение на дадените указания молбата за предоставяне на правна помощ ще бъде оставена без уважение.

В изпълнение на горните указания П. представя исканата декларация, от която се установява, че същият не страда от заболявания, не е семеен, не притежава движимо и недвижимо имущество и от 22.10.2024 г. е в трудово правоотношение. Към декларацията не са представени никакви доказателства.

Съдът служебно прави справки в ТД на НАП – Варна, ТД на НАП – Бургас, ТД на НОИ – Варна, АВ, ОД на МВР, БНБ и банкови институции.

Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Безплатна правна помощ за процесуално представителство по Закона за правната помощ се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда.

В случая характера на производството е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. На следващо място, не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Предоставянето на безплатна правна помощ е привилегия, предвидена от законодателя за лица, които нямат достатъчно имущество над необходимото за издръжка, каквото са правата върху секвестируемо и несеквестируемо имущество, дялови участия и др., и доходи като пенсия, заплата, хонорар, стипендия, както и доходи от имущество – наем, аренда, дивиденти, лихви и пр. Решението за предоставяне на правна помощ се взема от съда след преценка на представените от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП.

В процесния случай ответникът е декларирал, че не реализира доходи, не притежава движимо и недвижимо имущество и няма непълнолетни лица, за които да се грижи.

Независимо от така декларираното от ответника въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предвидените в чл. 23, ал. 3 от ЗПрП предпоставки за уважаване на искането за предоставяне по делото на правна помощ. Ответникът е в работоспособна възраст -25 годишен, няма данни да е инвалидизиран, не е ангажирал доказателства за наличие на обективни причини, препятстващи го да получава доходи от трудово възнаграждение поне в рамките на средните за страната. Още повече, че от неговите твърдения, а и от справката от ТД на НОИ – Бургас се установява, че 2 от м. 10.2024 г. е в трудово правоотношене с „Графит Галери“ ЕООД, като за отработени 48 часа му е начислено трудово възнаграждение в размер на 346.87 лева.

От извлечението от сметка на П. в „Банка ДСК“ АД, завършваща на 226 се вижда, че през м. ноември 2024 г. същият е получил трудово възнаграждение от „Посейдон бийч резорт“ ЕАД в размер на 2075.62 лева.

Ищецът през м. декември 2024 г. получава паричен превод от „Куфланд“ – София в размер на 1 226.83 лева и от „Графит Галери“ ООД в размер на 1200 лева. Крайното салдо по тази сметка към 10.01.2025 г. е в размер на – 188.78 лева, но при оборот за период от 15.11.2023 г. до 10.01.2025 г. в размер на повече от 22 000 лева. От извлечението от сметка на П. в „Банка ДСК“ АД, завършваща на 407 се вижда, че салдото му по нея към 10.01.2025 г. е в размер на 1756.22 лева.

Не са представени данни какъв е размерът на трудовите възнаграждения реализирани от жалбоподателя към настоящия момент.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че молителят не е обосновал и доказал нуждата си от предоставяне на правна помощ, а здравословното му и имущественото му състояние позволяват да организира сам защитата си.

С оглед изложеното обжалваното Определение № 1011/23.01.2025 г. по гр.дело № 13256/2024 г. по описа на ВРС, XII състав се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1011/23.01.2025 г. по гр.дело № 13256/2024 г. по описа на ВРС, XII състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3