Решение № 282 от 15.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000503666 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 06.10.2021г по гр.д. № 494/2020г Софийски окръжен съд, ТО, е осъдил ЗАД”Армеец”АД да заплати на М. Х. М. сумата от 100 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от смъртта на Х. Х., настъпила при ПТП на 17.11.2019г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 200 000лв. Съдът е приел, че пострадалата е съпричинила своето увреждане в обем на 1/3. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СОС се обжалва с две въззивни жалби от страните по делото.

Въззивникът- ищец М.М., представлявана от адв. Н. , обжалва с въззивна жалба решението в отхвърлителната му част за сумата от 100 000лв, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца 1 неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Поддържа още, че вина за настъпването на ПТП има само застрахования при ответника водач на МПС. Моли решението на СОС да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен в пълен размер.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗАД Армеец АД в осъдителната част , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СОС неправилно е приел за установено,че водачът, застрахован при ответника има виновно и противоправно поведение в причинна връзка с ПТП. Поддържа,че неправилно СОС е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено. Поддържа, че обемът на определеното съпричиняване е занижен. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен. Евентуално, моли размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален.

Страните са депозирали писмен отговор , с който оспорват въззивната жалба на насрещната им страна.

В о.с.з. въззивникът- ищец М.М. се представлява от адв. Н., която моли жалбата на ищеца да бъде уважена. Оспорва извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване на увреждането. Поддържа, че определеното по размер обезщетение за неимуществени вреди е занижено и несправедливо. Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът – ответник ЗАД Армеец АД се представлява от юрк.Й., който поддържа жалбата на застрахователя и оспорва жалбата на ищцата. Поддържа,че по делото се установява съпричиняване на увреждането от страна на починалата, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Претендира разноски по делото , за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и 2 допустимо. Решението е като краен резултат е правилно, въпреки че част от оплакванията във въззивните жалби са основателни.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.11.2019 г на РУ на МВР- Елин Пелин, от разпита на свидетелите Ц., Н. и Н. и заключението на допуснатата и изслушана САТЕ, се установява безпротворечиво , че на 17.11.2019 при тъмнина, без изкуствено осветеление на пътя между с. Лесното и с. Доганово е настъпило ПТП, при което л.а. Хюндай с ДК № *** , управляван от Т. Н. удря пешеходеца Х. Х.. Според в.л. изготвило САТЕ лекият автомобил се е движил със скорост от около 80км/ч, а при удара на пешеходката – около 70км/ч.Според вещото лице осветеността на пътя от фаровете на автомобила напред вдясно е била на около 55м. Според вещото лице удара е бил непредотвратим за водача на МПС. За да бъде предотвратим следва водачът да е управлявал автомобила със скорост до 64км/ч. При движение на автомобила на дълги светлини удара е бил предотвратим. Според вещото лице пешеходката се е движила попътно на автомобила, т.е. с гръб към него.

В о.с.з. на 11.02.2021г е вещото лице допълва в зала,че пешеходецът не е имал обективна възможност да се движи по банкета.

От показанията на свидетелите Н.- водач на л.а. Хюндай и Н.- нейн съпруг и пътник в автомобила се установява, че по време на ПТП, автомобилът им се е движел бавно, със скорост не повече от 60км/ч. Свидетелите установяват ,че не са видели пешеходката ,докато автомобилът не я е ударил. Свидетелите установяват, че е било тъмно и свид. Н. е управлявала автомобила на фарове. Установяват и наличието на насрещно движещи се коли.

Свид. Ц. установява,че се е движил със своя автомобил зад автомобила на свид.

Н . със скорост около 60-70 км/час. Свидетелят установява,че в последния момент видял как човешки силует ,който се претърколил на предния десен капак на колата 3 пред него. Установява още, че преди удара се виждало, че по пътното платно, до банкета, се движи пешеходец. Според свидетеля към момента на удара насрещно движение не е имало, имало е след това.

По делото няма спор,че водачът на л.а. с ДК № *** е бил застраховал своята ГОА при ответника към момента на ПТП. Този факт се установява от отговора на ИМ , както и е удостоверен в констативния протокол за ПТП, който в тази част има свидетелстващ характер.

По делото е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Б., която дава заключение, че е налице пряка и непрекъсната причинна връзка между уврежданията на Х. Х., получени при процесното ПТП и настъпилата смърт.

От изложените факти може да се направи извод, че водачът на л.а. Хюндай е виновен за настъпилото ПТП на 17.11.2019г , при което е ударил с автомобила си майката на ищцата Х. Х. . Същият при неспазване на правилата за движение по пътищата причинява ПТП, при което Х. Х. претърпява телесни увреждания, причинили нейната смрът. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните неоспорен констативен протокол за ПТП, изслушаните свидетели и неоспорената САТЕ, съобразно които безпротиворечиво се установява, че водачът на л.а. Хюндай поради движение с несъобразена скорост , при намалена видимост- в тъмната част на денонощието е предизвикал процесното ПТП , поради допуснати нарушения на разпоредбите на чл.20,ал.1 и 2 от ЗДвП. Водачът на л.а. Хюндай е управлявал по начин, че да не може да упражнява непрестанно контрол върху своето МПС и със скорост , които не са му позволила да спре своевременно след като възприе ме препятствие на пътя. Установява се от изслушаната САТЕ, че водачът на л.а. Хюндай е шофирал със скорост, при която опасната зона при спиране е по- дълга от видимия участък на пътя, осветен от фаровете на автомобила. Ако се приемат за достоверни показанията на свидетелите Н. за скоростта, при която е управлявала лекия автомобил свид. Н., то в този случай тя не е възприела своевременно движещия се по платното пешеходец и не е реагирала веднага за избягване на опасността. Още повече,че разпитаният свид. Ц. установява, че ситуетът на движещия се пешеходец е бил видим.

В този смисъл е и заключението на вещото лице относно осветеността на пътя пред л.а.

Хюндай от фаровете на автомобила и предотвратимостта на удара. От съвкупното тълкуване на посочените по-горе доказателства безпротиворечиво се установява настъпването на ПТП , както и противоправното поведение на водача на л.а. Хюндай довело до това ПТП. Ето защо, тълкувайки в съвкупност всичко изложено, съдебният състав приема извода, че водачът на МПС Хюндай е причинил ПТП, като е управлявал своя автомобил със скорост , ко ято не е била съобразена с пътната обстановка и не е упражнявал постоянен контрол върху своя автомобил , за да може да спре при опасност. С оглед това тълкуване на разпоредб ата на чл.20 от ЗДвП съдебният състав приема, че водачът на МПС Хюндай е действал противоправно- в нарушение на 4 посочените правила за движение и виновно при форма на вина небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди . Поради изложеното следва да се приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение на увреденото лице , съответно и на отговорността на неговия застраховател, за заплащане на увреденото лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно основание. Съдът приема, че по делото е установена причинната връзка между реализираното ПТП и вредите, претърпени от ищцата.

Тази причинна връзка съдът намира за доказана от неоспорената СМЕ, изслушана по делото. Въз основа на тези доказателства, възприети поотделно и в съвкупност, според настоящият съдебен състав се установява категорично , че вследствие на процесното ПТП Х. Х. е получила травми, причинили нейната смърт, от която неимуществени вреди търпи ищцата. Предвид изложеното съдът приема, че са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за претърпяните от него вреди породени от неправомерното поведение на водача на МПС, съответно и предпоставките на чл.

432 от КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на застрахователя по застраховка ГО.

По отношение на размера на обезщетение

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП Х. Х. е била на 87 години, а ищцата - на 64години.

По делото е разпитана и свид. Г. – близък и дългогодишен приятел на ищцата и загиналата й майка, който установява,че двете са живели азедно преди смъртта на Х. , че Х. се намирала в добро здравословно състояние, че отношенията между двете били отлични. Установява, че ищцата приела много тежко смъртта на майка си ,че продължава да скърби за нея, че всяка събота ходи на гроба й.