Решение № 252 от 21.07.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. П., 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Н. при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Н. Гражданско дело № 20221230100115 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са първоначални обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 128, т. 2, по чл. 224, ал. 1 и по чл. 220, ал. 1 КТ, както и насрещен иск по чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът – М. З., с адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 11, ЕГН **********, твърди, че с ответника (като негов работодател) са се намирали в трудово правоотношение, въз основа на трудов договор от 13.01.2020 г. Поддържа, че е заемал и е изпълнявал длъжността „шофьор – товарен автомобил“. Изтъква, че трудовоправната връзка е била прекратена, но бившият му работодател му дължи: 8 005 лв. – неизплатено нетно трудово възнаграждение, за периода 13.01.2020 г. – 23.04.2021 г.; 1 292,35 лв. – неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 работни дни, както и 3 560 лв. – неизплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяването на трудовия договор. Пояснява, че през времетраенето на трудовото правоотношение е изпълнявал задълженията си по начин, съответен на длъжността, като не е причинявал имуществени щети на работодателя, за които да му дължи обезщетение. Иска постановяване на съдебно решение, с което визираните вземания да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.02.2022 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – „ЗАХ И.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. К., 1 общ. П., ул. „О. П.“ № 11, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че всички суми, дължими на ищеца по трудовото правоотношение помежду им, са му били коректно начислени и изцяло изплатени, а трудовият договор е бил прекратен на основание, което не изисква отправяне на предизвестие (чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ). Заявява, че при изпълнение на трудовата си функция ищецът му е причинил имуществени вреди, изразяващи в поврежД. върху товарен автомобил с рег. № ***, в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.02.2021 г. в К. Д..

Смята, че по този повод ищецът му дължи репарация в пълния размер на щетите – 7 457,58 лв., които желае да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва, счита от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 23.06.2022 г., до погасяването.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна стрА.):

Уважаването на първоначалните искови претенции е предпоставено от кумулативната даденост на съответните законови изисквания, а именно:

- Относно иска за трудовото възнаграждение (чл. 128, т. 2 КТ) – трудово правоотношение между ищеца (в качеството му на работник/служител) и ответника (като работодател) за процесния период от време, отнасящо се до посочената в исковата молба длъжност; реалното полагане на труд от стрА. на работника/служителя; размер на трудовото възнаграждение, отговарящ на претендирания, и неизпълнение на задължението на работодателя за неговото заплащане.

- Относно иска за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск (чл. 224, ал. 1 КТ) – наличието на твърдения платен годишен отпуск за ищеца, докато е съществувала трудовоправната връзка между него и ответника; размер на обезщетението, дължимо поради неползването на този отпуск, и неплащането му от работодателя.

- Относно иска за обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяването на трудовия договор (чл. 220, ал. 1 КТ) – прекратяване на трудовото правоотношение на правно основание, което изисква даването на предизвестие; размер на обезщетението, което се дължи при неспазване на предизвестието, и неплащането му от работодателя.

Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните предпоставки по всеки от исковете, а на ответника – погасяването на задълженията, респективно, че служителят/работникът реално е ползвал платения си годишен отпуск, свързан с втория иск, както и че прекратяването на трудовия договор е стА.ло на поддържаното основание, което не изисква отправяне на предизвестие.

Тъй като по насрещния иск се претендира заплащане на пълната равностойност 2 на вредите, за които се твърди, че ищецът е причинил на ответника при изпълнение на служебни задължения, то неговата юридическа квалификация е по чл. 203, ал. 2, предл.

1 КТ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Тук в тежест на ответника е да докаже реалното претърпяване на съответните щети, възлизащи на заявената стойност, както и тяхното умишлено причиняване от ищеца, при изпълнение на трудовата му функция, а на ищеца – погасяване на вземането.

С доклада по делото (чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК) са били отделени за ненуждаещи се от доказване безспорните факти, че: за времето от 13.01.2020 г. до 26.04.2021 г. ищецът и ответникът са се намирали в трудово правоотношение; в тази трудовоправна обвързаност първият е имал качеството на служител, а вторият – на работодател; служителят е заемал длъжността „шофьор – товарен автомобил”.

От приложеното към исковата молба копие на трудов договор от 13.01.2020 г. е видно, че размерът на основното месечно брутно трудово възнаграждение на служителя, което страните са уговорили, е 3 510 лв. Този договор носи подписи както за служител – в лицето на ищеца, така и за работодател – в лицето на управителя на ответното дружество. Подписът на последния в А.лизирания документ не е оспорен, поради което и трябва да се смята, че той обективира негови изявления (чл. 180 ГПК).

Ето защо и доколкото именно трудовият договор, подписан и от двете страни по него, определя размера на трудовото възнаграждение (чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ), то в случая трябва да се приеме, че основното месечно брутно трудово възнаграждение, полагащо се на ищеца, е 3 510 лв. Не са опора за друг извод представените от ответника екземпляр от трудов договор с № 10/13.01.2020 г. и допълнително споразумение с № 15/04.01.2021 г. към него, според които размерът на основното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било 610 лв., а от 04.01.2021 г. – 650 лв. Никой от тези два документа не е подписан за служителя, поради което няма как да се счита, че с тях се постига валидна уговорка за тези размери на основА.та му заплата.

Според приетата като писмено доказателство заповед № 40/26.04.2021 г., издадена от законния представител на ответното дружество, трудовият договор с ищеца е бил прекратен от датата на заповедта, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – „поради невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа“. Съгласно справка, изискА. от Директора на ТД на НАП – гр. С., Офис – гр. Б., ответникът е декларирал прекратяването на трудовото правоотношение, подавайки уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до органите на НАП, в което е отразил, че прекратителното основание е чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – „по взаимно съгласие на страните“. Понеже не само сключването, но и прекратяването на трудовия договор трябва да стане писмено (чл.

335, ал. 1 КТ), меродавна в настоящата хипотеза е цитирА.та заповед от 26.04.2021 г. и упоменатото в нея уволнително основание. В тази насока е нужно да се добави, че по делото не са събрани фактически данни служителят да е оспорил по надлежния ред (чл.

3

344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ) нито самото уволнение, нито основанието, на което то е било извършено. Следователно релевантното правно основание, на което е била прекратена трудовоправната връзка между страните, е точно чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.

Съобразно заповед № 19/24.04.2021 г. на управителя на ответното дружество, неползваният платен годишен отпуск, за който на ищеца е следвало да бъде изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, е бил за 9 работни дни.

От съвкупната преценка на гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетелите В. И., К. А. и Х. Н., както и от електронна кореспонденция, водена между последния свидетел и ищеца, се констатира, че:

- на 03.02.2021 г., докато е изпълнявал служебните си задължения на територията на К. Д., управлявайки товарен автомобил марка „В.“, с рег. № ***, ищецът е претърпял пътно-транспортно произшествие;

- при пътния инцидент са били нанесени щети по превозното средство, чието отремонтиране е било заплатено от ответника;

- ищецът е споделил пред свидетеля И., че причината за катастрофата е техническа неизправност на автомобила (блокиране на част от колелата му, докато е бил в режим на движение);

- според свидетелите А. (служител на ответното дружество) и Н. (също служител на дружеството, но и съжителстващ на съпружески начала с неговата управителка), пътното произшествие се е случило, защото ищецът се е движил по заснежен пътен участък, бързайки да достигне до място за товарене, за което е закъснявал, и ползвайки две отделни навигационни системи, които са му показвали различни посоки за придвижване;

- тези впечатления на свидетелите А. и Н. обаче не се базират на техни непосредствени възприятия, а на предположения, произтичащи от закъснението на ищеца за местотоваренето, едновременно ползване от негова стрА. на две системи за навигация и влошените метеорологични условия.

От представеното от ответника копие на свидетелство за регистрация – част I, се установява, че товарният автомобил с рег. № *** е негова собственост, а от справка, изискА. от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ при Министерството на транспорта и съобщенията, става ясно, че към дата 03.02.2021 г. за този автомобил не е било издавано валидно удостоверение за техническа изправност.

Във връзка с ремонта на превозното средство на ответното дружество е била издадена фактура № 268/30.04.2021 г. от търговското дружество „К. Е.“ – гр. С., Р. С.

М., за сумата от 3 813 евро.

От данните, събрани посредством заключението на изслушА.та съдебносчетоводна експертиза, което няма основания да не бъде кредитирано, се изяснява, че:

- общият размер на нетното трудово възнаграждение, дължимо на ищеца за исковия период, при месечна база от 3 510 лв., е 40 496,39 лв.;

4

- общата величина на командировъчните разходи, полагащи се на ищцовата стрА. за същия времеви диапазон, е 23 288,07 лв.;

- общата сума, която ответникът е изплатил на ищеца по банков път – за работна заплата и за командировъчни разходи, в рамките на съществувалото помежду им трудово правоотношение, е 54 487,12 лв.;

- в счетоводството на ответника не е било начислявано обезщетение на ищеца за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор, но размерът на такова обезщетение, при основно месечно възнаграждение от 3 510 лв., ще бъде именно от такъв порядък;

- при прекратяването на трудовото правоотношение между страните, въз основа на горецитирА.та заповед № 19/24.04.2021 г., издадена от управителя на ответното дружество, на ищеца е било начислено обезщетение от 225 лв. за неползван платен годишен отпуск за 9 работни дни, което му е било изплатено;

- фактурата с № 268/30.04.2021 г., издадена от търговското дружество „К.

Е.“ – гр. С., Р. С. М., е осчетоводена при ответника като разход за ремонт на товарен автомобил и е била платена изцяло.

В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че:

- Първият от предявените първоначални искове е изцяло основателен, тъй като са изпълнени предпоставките, формиращи фактическия му състав. По отношение на размера на дължимата сума е нужно да се съобрази, че щом нетното трудово възнаграждение, полагащо се на ищеца за исковия период, е 40 496,39 лв., командировъчните разходи са 23 288,07 лв., а изплатената обща сума по този повод е 54 487,12 лв., то тогава се получава неплатена разлика относно нетното трудово възнаграждение от 9 297,34 лв., която е повече от претендирА.та сума от 8 005 лв.