Решение № 1372 от 18.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. Плевен, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430100885 по описа за 2025 година

Иск с правно основание е чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

Р. Г., ЕГН**********, гр.******, вх.А, ап.3 против ф.б ЕООД, **********, със седалище и адрес на управление: гр.****** № 51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, в която се твърди, че на 8/2/2021г. М. Р. Г. и ответника сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № 1048561, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Твърди, че страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 100 лева. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49.24%. Твърди, че в чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от ,,М.Б." в полза на Дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди, че след като усвоила сумата от 100 лв., М. Р. Г. с ЕГН: ********** установила, че освен заемната сума от 100лв., са начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „ф.б" ЕООД, в размер на 8.45лв.

1

Счита клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит за нищожна поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди, че ищцата не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представян. Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал.

1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в 49.85%, но не е посочен начина на изчисляването му. Счита, че затова договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Твърди, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено, поради следните причини: Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. Твърди, че с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Твърди, че посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Позовава се на съдебна 2 практика. Считае, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Развива правни съображения и се позовава на правото на ЕС и практика на СЕС. Твърди, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК. Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Моли да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит №1048561, сключен между М. Р. Г. с ЕГН: ********** и „Ф.Б" ЕООД, с ЕИК: *******, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „М.Б." в полза на ответника.

Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

3

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от Договор № 1048561/02.08.2021г., Преддоговорна информация/ Стандартен европейски формуляр /л. 29-л.38 от делото/, че между ищеца като кредитополучател и "ф.б" ЕООД, е сключен Договор № 1048561/02.08.2021г. С договора за кредит на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 100 лв., със срок на заема 5 дни месеца, и посочен ГПР от 49,24 % и обща дължима сума – 100,55 лв.

Установява се от Договор за гаранция/поръчителство/, сключен между ищцата и Фератум банк, че същия е сключен за обезпечаване на вземането по Договор № 1048561/02.08.2021г. , а таксата за предоставяне на гаранция/поръчителство/ е в размер на 8,45 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите Клаузите на общите условия са 4 неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл. 143 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя, като поставя изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля /т. 3/ и налага на потребителя да изпълни свое задължение дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите задължения /т. 14/.

Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало между ищеца и ответника ф.б ЕООД правоотношение по силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи 5 заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума от 250 лв. в случая не се и оспорва от ищеца.

Съобразно изрично уговореното в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от "Ф.Б." в полза на кредитора. Предвид това съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия.

Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Действително, при кандидатстването за кредит при "ф.б" ЕООД потребителят може да избере освен обезпечение под формата на поръчителство и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с "Ф.Б.". "Ф.Б." е посочен за възможен поръчител от самия кредитор "ф.б" ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от "Ф.Б." и в частност с възмездния характер на договора за гаранция.

Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7505fe25-ef43-4ac6-894f-a45265a64eb7