Решение № 266798 от 02.12.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 02.12.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Божидар

Стаевски при секретаря Г.Владова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №4486 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.12.2020 год., постановено по гр.дело №38580/2019 год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, „БДЖ П.П.“ ЕООД е осъдено да заплати по искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал.

1 ЗЗД, както следва: на В.Г.А., действаща лично и със съгласието на законен представител /майка/ Р.С.С. – сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; на В.С.М., действаща лично и със съгласието на законен представител /майка/ И.Н.Г.

– сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; на К.Б.Д., действащ лично и със съгласието на законен представител /майка/ Е.П.Б. – сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; на К.Д.С., действаща лично и със съгласието на законен представител /майка/ Й.С.С.

– сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; на П.П.П., действащ лично и със съгласието на законен представител /майка/ К.М.П. – сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; на П.Г.П., действащ лично и със съгласието на законен представител /баща/ Г.П.Г. – сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; на С.И.В., действащ лично и със съгласието на законен представител /майка/ И.Р.Н. – сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане и на Ю.Н.Я. – сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; ответникът „БДЖ П.П.“ ЕООД е осъден да заплати, както следва: на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 550 лв. и на адв. М.М.Я.-М. сумата от 3 536.80 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищците в първоинстанционното производство.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Б.п.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че необосновано СРС бил приел въз основа на представените по делото медицински удостоверения, че ищците са получили описаните в тях травми и наранявания при пътуването си с влак 8601 на 12.07.2014 год. Не ставало ясно защо всички ищци били отишли на медицински преглед повече от един месец след инцидента. Не била доказана причинно-следствената връзка между твърдените увреждания и инцидента. В тежест на ищците било да установяват правопораждащия фактически състав на вземанията им за непозволено увреждане. Не била доказана и причинно-следствената връзка между действията на служители на ответника и настъпилия вредоносен резултат.

Отделно от това размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди бил завишен, като бил съобразен принципът на справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.

По делото нямало данни за възникнали усложнения, възпалителни процеси и задълбочаване на уврежданията на органи и системи. Проведеното лечение и даден отпуск на ищците били достатъчни, за да се възстановят напълно, без бъдещи усложнения. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следвало да се държи сметка за обществените представи за справедливост с оглед съществуващите обществено-икономически условия на живот, индиция за които били например минималната работна заплата, пенсии, помощи и др. Обезщетението за неимуществени вреди се присъждало не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че може да бъде приложена нормата на чл. 300 ГПК. Само поради факта, че било образувано наказателно производство не можело автоматично да се приеме, че за децата-ищци са настъпили вредоносни последици за здравето им. В образуваното наказателно производство по НОХД №204/2016 год. по описа на РС-Стара Загора, срещу локомотивния машинист Х.Т.били конституирани като граждански ищци постадали лица от ж.п. катастрофата, но сред тях не били осемте ищци. В постановената осъдителна присъда не се споменавали пострадали лица. Подсъдимият бил осъден да заплати обезщетения за причинени вреди в полза на ответника, ДП „НКЖИ“, В.Т.И., като в решението №187 от 22.05.2019 год. на ВКС по нак.дело №812/2018 год. било посочено, че пострадали са пет лица, различни от ищците. Това обстоятелство се потвърждавало и от новинарските рубрики и бюлетини за деня на събитието. Нямало основание и за приложението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като ищците не били пострадали лица от непозволено увреждане, безспорно установени като такива в наказателното производство за престъпление, завършило с влязла в сила присъда. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени, евентуално – намален размерът на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата В.Г.А., В.С.М., К.Б.Д., К.Д.С., П.П.П., П.Г.П., С.И.В. и Ю.Н.Я. считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че формираните от първоинстанционния съд изводи са обосновани и правилни, като бил спазен и принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД. По отношение на противоправното деяние, извършено от служител на ответника, следвало да се има предвид, че съгласно чл.

300 ГПК, присъдата по наказателното дело била задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деликта и това правилно било съобразено от СРС. От присъдата се установявало самото противоправно деяние, авторството, както и че е извършено виновно, а също така и механизма на настъпването на влаковата катастрофа. Отделно от това по делото било проведено наказване по отношение на настъпването на самата катастрофа, кога, къде и с кой влак и при кои участници.

Доказано било въз основа на събраните гласни доказателства по делото качването на влака на всеки един от ищците и точния механизъм на настъпване на телесните увреждания за всеки от тях поотделно. От тези доказателства се установявало също така, че за раните на децата след инцидента се била погрижила първо учителката, после и самите родители. Децата били в шок и първата грижа на родителите била да ги приберат на безопасно място и да ги успокоят. Децата сне били излекувани както от самите наранявания, така и от шока и стреса, като тогава били и заведени на лекар. При децата имало различни реакции от посттравматичен стрес, като някои от тях били посетили психолог. Всяко от 9децата било представило медицински документи, удостоверяващи нанесените травми, както и причинения стрес. Логично било предвид ситуацията, че не било първа грижа на родителите да освидетелстват децата. Поради това и медицинските удостоверения били издадени 5-6 дни след катастрофата. И макар някои от травмите да започвали да отшумяват, то нораняванията все пак били налице, били описани от съдебния лекар и било потвърдено, че са получени при твърдения механизъм. Амбулаторните листове удостоверявали извършени прегледи при общопрактикуващ лекар – право, което децата несъмнено имали. Ирелеванто било дали в новинарските рубрики и бюлетини от деня на събитието е било отразено, че е имало пострадали деца. Действително децата нямали трайни увреждания, но те носела спомена и травмата от преживяното. В този смисъл присъденият размер на обезщетенията за неимуществени вреди бил справедлив. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.