Решение № 1300 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100505670 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. С. С. срещу решение от 09.04.2024 г. по гр.д. №25187/2023 г. на Софийския районен съд, 168 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.60 ал.1 ЗН вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата от 5958,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. София, жк.

„******* с присъединен абонатен №*******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.05.2023 г., до окончателното и изплащане, сумата от 692,85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г., сумата от 62,23 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.05.2023 г., и сумата от 11,88 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., в качеството и на наследник на С.С.С., както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения, и необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска във второто по делото о.с.з. – извършена е замяна на процесен имот с друг. Поддържа, че не може да се приеме, че ОУ на ищеца са влезли в сила, както и че не е възникнало договорно правоотношение между собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградата. Твърди също, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че подаването на декларация по чл.14 ЗМДТ представлява приемане на наследство. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „МХ Елвеко” ООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради следното:

Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2020 г. – мес.04.2022 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на наследодателя на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №64, находящ се в гр. София, жк.

„*******, с абонатен №*******, както правилно е приел и СРС.

Неоснователно е твърдението на въззивника, че СРС е допуснал процесуално недопустимо изменение на иска, изразяващо се в замяна на процесния топлоснабден имот. В конкретния случай в исковата молба ищецът е въвел твърдения, че наследодателят на ответника като собственик на топлоснабден имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди, както и че за процесния период е ползвал топлинна енергия на стойност 8741,68 лева, която не е заплатил. Топлоснабдения имот е описан като апартамент №54, находящ се в гр. София, жк. „*******, при посочен абонатен №*******. Към исковата молба са приложени писмени доказателства за собствеността върху топлоснабдения имот, находящ се на същия адрес, но под №64, както и писма, фактури и извлечения от сметки, в които имотът е отново под №64, абонатен №*******. В отговора към исковата молба ищецът не оспорва обстоятелството, че наследодателят му е бил собственик на топлоснабден имот с абонатен №*******. При констатация на съда за несъответствие между номера на имота, сочен в исковата молба и този по представените писмени доказателства, дължи даване на указания както за поправяне на нередовностите на исковата молба, така и за изясняване на противоречия между твърдения на страната и представени от нея подкрепящи ги доказателства, още повече, когато обстоятелствата по делото сочат за евентуално допусната очевидна грешка при посочване на номер или име, съответно цифра или буква, променящи индивидуализацията на обекта /така решение №437/29.12.2015 г. по гр.д. №3140/2015 г. по описа на ВКС, ІV ГО/. В случая ищецът е отстранил противоречията в твърденията си относно номерата на притежавания от наследодателя на ответника имот и абонатния номер на обекта, като е изяснил, че е налице техническа грешка при изписването на една от цифрите на номера на топлоснабдения имот, т.е. уточнил е индивидуализацията на топлоснабдения имот, за който се претендира неплатена топлоенергия.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната 2 връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Неоснователни са доводите на въззивника, че процесните ОУ на ищеца не са влезли в сила. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия. В практиката на ВКС е прието, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение /решение №189 от 11.04.2011 г., постановено по т.д.

№39/2010 г. по описа на ВКС, ІІ ТО/. Процесните Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са одобрени с решение №0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г. По делото не са въведени твърдения, нито има данни, че наследодателят на ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150 ал.3 ЗЕ. Ето защо и доколкото са представени доказателства за публикуването на приложимите и приети ОУ в посочения всекидневник, то същите са били влезли в сила към началото на процесния период. Колкото до второто им публикуване – в местен всекидневник, съдът приема, че същото има само оповестителен характер. В тази насока е и практиката на ВКС – определение №5498 от 27.11.2024 г. по гр.д. №2086/2024 г., IV ГО.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил обстоятелството, че е наследодателят му е бил собственик на процесния недвижим имот през процесния период, но това обстоятелства се установява от представените нот. акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ №40, т.ХVІІІ, н.д.

№3440/13.12.1984 г., удостоверение за наследници, изх. №6621/19.10.2011 г., издадено от СО, район „Красна поляна“, удостоверение за наследници, изх. №РВТ22-УГ01В142/24.06.2022 г., издадено от СО, район „Витоша“ и справка по данни за физическо лице, издадена от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. София. От приетото по делото заключение на СТЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че процесният апартамент е бил топлоснабден през процесния период.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода 3 нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено от „МХ Елвеко“ ЕАД правилно и съобразно нормативните изисквания.

В ОУ/2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат цена за извършената услуга дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл.22 ал.2 – възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на продавача. В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите.

Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката, което е установено по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриване на наследството. По силата на разпоредбата на чл.49 ал.1 ЗН приемането може да стане с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга. В случая от представеното съдебно удостоверение, издадено по гр.д.

№21699/2023 г. по описа на СРС, се установява, че въззивникът С. С. С. е подала молба, вх.

№115261/26.04.2023 г., с която приема наследството на наследодателя и С.С.С., починал на 21.06.2022 г., и приемането е вписано в особената книга на съда на 05.05.2023 г., т.е. налице е приемане на наследството по реда на чл.49 ал.1 ЗН, поради което и не следва да бъде разглеждано възражението на въззивника, касаещо приемане на наследство чрез конклудентни действия по реда на чл.49 ал.2 ЗН.