Определение № 1692 от 19.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1692 гр. Бургас, 19.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20222100501033 по описа за 2022 година Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 278 от ГПК и е образувано по частната жалба на ищеца П. ИВ. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. "Б. М.", бл. **, вх. *, ап. ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 против определение № 2804 от 25.05.2022г., постановено по гр.д.№ 8353/2021 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл. 439 от ГПК.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се излагат подробни съображения за неговата неправилност с искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е депозирал писмен отговор по частната жалба и не е взел становище по нея.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото и доводите по частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.

1

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред районният съд е образувано по предявен от длъжника П. ИВ. С. иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищецът не му дължи вземанията, за които е последният се е снабдил с изпълнителен лист от 30.05.2017г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2145/2017г. по описа на БРС в размер на сумата от 2933.28 лв.- неплатено задължение по договор за издаване на кредитна карта Euroline от 19.12.2003г. по сключен между длъжника и „България Ритейл Сървисиз“ АД, което съгласно договор за продажба на предприятие от 24.03.2005г. е прехвърлено на правоприемника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, което от своя страна е цедирано същото вземане на настоящия ответник „ЕОС МАТРИКС“ ООД съгласно договор за цесия от 18.01.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 58.67 лв. – разноски за платена държавна такса в заповедното производство, поради погасяването им по давност, както към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, така и към 08.01.2019г. - датата на образуване на изпълнителното производство по изп.д.№ 5/2019г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова- БОС за принудително събиране на вземанията по издадения на кредитора изпълнителен лист.

С определение от 25.05.2022г. районният съд е прекратил производството по предявения иск по чл. 439 от ГПК, като недопустимо, по съображения, че ищецът-длъжник не се е позовал на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издаден изпълнителния лист съгласно изискванията на чл. 439, ал. 2 от ГПК, а оспорва вземането с твърдения за изтекла погасителна давност преди издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК.

Районният съд правилно е квалифицирал исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК.

От значение за допустимостта на иска по чл. 439 от ГПК е наличието на твърдение за осъществил се юридически факт, следващ по време приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издаден изпълнителния лист и висящо изпълнително производство по принудително 2 изпълнение.

Настоящата инстанция намира, че правилно и в съответствие с приложимата съдебна практика, районният съд е изложил точни и ясно мотиви относно предпоставките за допустимост на иска по чл. 439 от ГПК.

Въпреки това обаче обжалваното определение е постановено при неправилно приложение на чл. 130 от ГПК, тъй преценката за недопустимостта на иска е направена от районният съд преждевременно по нередовна исковата молба, по която съдът не е дал възможност на ищеца да отстрани нередовностите й.

В случая оспореното вземане, за което е издаден изпълнителен лист е основано на заповед по чл. 410 от ГПК, влязла в законна сила без проведено производство по чл. 422 от ГПК. Затова най-ранният момент, от който длъжникът може да се наведе правопогасяващи факти за недължимост на вземането на кредитора, обуславящи допустимостта на претенцията си по чл.

439 от ГПК е изтичане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК, след който заповедта е влязла в законна сила съгласно чл. 416 от ГПК.

Видно от съдържанието на исковата молба в обстоятелствената й част се навеждат две самостоятелни основания, на които ищецът се позовава по иска по чл. 439 от ГПК – погасяване на вземането преди подаване на заповедта по чл. 410 от ГПК и погасяване на вземането към датата на образуване на изпълнителното производство. Тези две основания макар да касаят един и същи юридически факт съдържат твърдения, че същият е настъпил по различно време.

Както правилно е приел районният съд, в първият случай искът, основан на факт, за който се твърди, че е настъпил преди издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК е недопустим по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК. Във вторият случай обаче длъжникът е изложил и твърдения, че счита, че погасителната давност е изтекла към момента на образуване на изпълнителното дело, без да посочи началния момент на този период. Това заявено от ищеца основание не е съобразено от районния съд при преценка на допустимостта на иска по чл. 439 от ГПК, още повече, че нито едно от двете отделни основания, които длъжникът е основал претенцията си по чл. 439 от ГПК не съдържа конкретен времеви период. В петитума на исковата молба се съдържа единствено искане за признаване за недължимо вземането на кредитора по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност, без 3 конкретизация на периода, за който се твърди, че е настъпила. Тъй като за допустимостта на предявения иск по чл. 439 от ГПК следва да се прецени дали длъжникът се позовава на факт, настъпил след влизане в сила на заповедта по чл. 410 от ГПК, липсата на посочен конкретен период, през който твърди, че вземането на кредитора се е погасило по давност, прави невъзможна тази проверка. За целта исковата молба е следвало да бъде оставена без движение с указания до ищеца да уточни конкретния период, през който твърди, че задължението му се погасило по давност, и едва след това уточнение с оглед времевия обхват на посочения от него давностен срок, съдът следва да извърши преценка за допустимостта на иска по чл. 130 от ГПК.

С оглед горните съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2804 от 25.05.2022г., постановено по гр.д.

№ 8353/2021 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска по чл. 439 от ГПК.

ВРЪЩА делото на съдопроизводствените действия.

РС

–Бургас за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4