Присъда № 469 от 09.07.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 469/09.07.2024 г. по НОХД 4530/2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийския районен съд обвинителен акт, с който обвинява Д. В. К., ЕГН **********, в извършване на престъпления с правна квалификация по чл. 183, ал. 1 от НК, изразяващи се в това, че:

1. В хх след като е осъден с Решение № III-117-249/12.11.2013 г. на СРС, 117-ти състав по гр. дело № 17474/2013 г., влязло в законна сила на 12.11.2013 г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си И. Д. К., родена на 20.03.2009 г., като заплаща месечна издръжка в размер на 110,00 (сто и десет) лева, чрез нейната майка и законен представител Н.

Н. К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер повече от две месечни вноски, а именно 2 (две) месечни вноски за периода от 01.02.2020 г. до 31.03.2020 г. по 110,00 лева всяка една и 35 (тридесет и пет) месечни вноски за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2023 г.

(включително), всяка в размер на 110,00 лева, като общият размер на неплатените суми за издръжка възлиза на 4070,00 (четири хиляди и седемдесет) лева;

2. В хх, след като е осъден с Решение № III-117-249/12.11.2013 г. на СРС, 117-ти състав по гр. дело № 17474/2013 г., влязло в законна сила на 12.11.2013 г., да издържа свой низходящ, а именно сина си И. Д. К., роден на 11.12.2010 г., като заплаща месечна издръжка в размер на 110,00 (сто и десет) лева, чрез неговата майка и законен представител Н. Н. К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер повече от две месечни вноски, а именно 2 (две) месечни вноски за периода от 01.02.2020 г. до 31.03.2020 г. по 110,00 лева всяка една и 35 (тридесет и пет) месечни вноски за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2023 г.

(включително), всяка в размер на 110,00 лева, като общият размер на неплатените суми за издръжка възлиза на 4070,00 (четири хиляди и седемдесет) лева.

В съдебно заседание, в което се проведе разпоредително такова, беше докладвано писмено становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, с което пострадалите И. Д. К. и И. Д. К. обективират чрез упълномощения си повереник адв. Н. Д. искания за конституирането им в процесуалното качество на частни обвинители и граждански ищци, като предявяват граждански искове срещу подсъдимия за обезщетяване на причинените им от престъпленията имуществени и неимуществени вреди. Пострадалите И. Д. К. и И. Д. К., действащи със съгласието, респективно чрез своя родител и законен представител – Н. Н. К., са конституирани в качеството на частни обвинители 1 по делото срещу подсъдимия, но предявените от тях граждански искове не са приети за съвместно разглеждане и двамата не са конституирани в производството в процесуалното качество на граждански ищци.

Съдебното производство пред СРС протече по реда на диференцираната процедура, регламентирана в Глава XXVII от НПК. По искане на подсъдимия Д. В. К. и неговия защитник, съдът допусна предварително изслушване и съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като одобри постигнатото от страните съгласие да не се провежда разпит на свидетеля Н.

Н. К. и да не се изслушва вещото лице С. З. С., изготвила по делото съдебнооценителна експертиза, и постанови, че при постановяването на крайния съдебен акт ще бъдат използвани протоколът от разпит на посочения свидетел и изготвеното експертно заключение по СОЕ от досъдебната фаза на производството.

В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа изцяло повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Д. В. К., като намира същото за доказано по категоричен начин. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка намира за установена от показанията на свидетеля К., заключението на назначената СОЕ и другите приложени по делото писмени доказателствени материали. Изразява становище, че и двете деяния подсъдимият е извършил умишлено – при форма на вината пряк умисъл.

Предлага на съда да наложи на подсъдимия К. наказание „пробация“ с опреД.е на пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. За смекчаващо отговорността обстоятелство приема необремененото съдебно минало на Д. К., а като отегчаващо такова приема липсата на проявена от негова страна заинтересованост към децата му и техния начин на живот. Предлага се също така наказателната отговорност на подсъдимия да бъде реализирана при условията на чл. 23 от НК, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Повереникът на частните обвинители – адв. Н. Д., изразява становище по въпроса за индивидуализацията на наказанието. Счита, че за поправянето на подсъдимия следва да бъдат положени усилия за гарантиране на трудовата му заетост, в който смисъл предлага да му бъде наложена пробационна мярка „включване в курсове за професионална квалификация“ и задължителната му регистрация като безработен в Агенцията по заетостта. Моли да бъдат съобразени като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства извършването на две престъпления спрямо всяко от децата му, продължителният период на неплащане на издръжката и броят на неплатените вноски.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. К. Н., счита за безспорно доказано от обективна страна, че през инкриминирания в обвинителния акт период подзащитният му не е изплащал месечната издръжка 2 за двете си деца, която дължал по силата на влязъл в сила съдебен акт.

Въпреки това обаче изтъква, че деянията са несъставомерни от субективна страна и намира, че прилагането на наказателна репресия в случая би било незаконосъобразно, несправедливо и нецелесъобразно с оглед осигуряването на индивидуалната и генералната превенция. Излага съображения, свързани с влошената икономическа обстановка в страната по повод на въведената извънредна епидемиологична обстановка вследствие разпространението на „Ковид-19“. Акцентира върху представената по делото справка от НОИ, която установявала динамичната смяна в работните места на подсъдимия, предполагаща невъзможност да си осигури постоянен трудов доход. По тези съображения защитникът смята, че не е налице съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка, тъй като задълженото лице било в обективна невъзможност, произтичаща от наличието на възпрепятстващи пречки от непреодолимо естество, да реализира трудови доходи. Наред с това защитникът се позовава на липсата на движимо и недвижимо имущество – собственост на подсъдимия К., както и на образуваното изпълнително производство за събиране на процесните суми за издръжка, с което били гарантирани правата на взискателите (низходящите на подсъдимия).

Защитникът твърди още, че налагането на наказания „лишаване от свобода“ или „пробация“ биха попречили на подсъдимия да си намери постоянна работа, като последното счита за приоритетно с оглед гарантирането на възможността му да генерира трудови доходи. В заключение към пледоарията си моли от съда да оправдае подсъдимия поради липса на субективната страна на деянията му.

Подсъдимият Д. В. К. разбира в какво е обвинен и се възползва от правото си да даде обяснения по възведеното му обвинение. В тях той споделя, че през процесния период е сменил множество работни места, налагало му се да тегли кредити, за да не остане на улицата. На моменти поемал краткосрочни работни ангажименти и без да сключва трудов договор, като получаваните доходи не били отчитани по надлежния ред.

Професионалните браншове, в които се развИ.л, били силно засегнати от мерките покрай пандемията от „Ковид-19“. По тази причина твърди, че не е плащал дължимите издръжки. Изразява намерението си поетапно да започне да изплаща задълженията към децата си със задна дата.

В правото си на лична защита подсъдимият Д. В. К. изцяло се придържа към позицията на своя защитник. В гарантираното му право на последна дума моли да бъде оправдан. Обещава да заплаща издръжките по нормален начин, като при възможност заявява желанието си да внася по няколко наведнъж.

Настоящият съдебен състав, като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, и при съобразяване с разпоредбата на чл.

301 и следващите НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

3

Подсъдимият Д. В. К. е хх, ЕГН **********.

Подсъдимият Д. В. К. и свидетелят Н. Н. К. били съпрузи, като от брака си имали две деца – И. Д. К., родена на 20.03.2009 г., и И. Д. К., роден на 11.12.2010 г.

През 2013 г. брачната връзка между двамата съпрузи била прекратена по тяхно взаимно съгласие, с бракоразводно решение № III-117-249 от 12.11.2013 г., постановено по гр.д. № 17474 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, Граждански отделение, 117 състав. По силата на съдебния акт, родителските права над двете деца от брака, именно И. Д. К. с ЕГН ********** и И. Д. К. с ЕГН **********, били предоставени за упражняване от майката, при която било отредено те да живеят. Спрямо бащата бил определен режим на лични отношения с децата му, съобразно който той имал правото да ги взима /кореспондиращо със задължението му да ги връща/ всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 до 18:00 часа (с преспИ.не), както и за по 15 дни годишно извън годишния отпуск на майката. В съответствие с бракоразводното решение, подсъдимият К. бил осъден да заплаща на децата си И. К. и И. К. (чрез тяхната майка) месечна издръжка в размер от по 110,00 лева за всяко едно от тях, считано от деня на постановяване на акта на съда, ведно със законната лихва за забава.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение, на 25.08.2015 г. по горепосоченото гражданско дело свидетелят Н. К. се снабдила с изпълнителен лист, с който подсъдимият Д. К. е осъден да заплаща на своите низходящи И. и И. К.и месечни издръжки в размер от по 110,00 лева за всяко от тях, считано от 12.11.2013 г., ведно със законната лихва за забава.

В годините след развода между подсъдимия Д. В. К. и свидетеля Н. Н.

К., подсъдимият заплащал с относителна изрядност издръжките за своите деца, като част от дължимите суми били погасявани и с помощта на неговите родители. Постигнатата със свидетеля К. уговорка била преводите да се осъществяват директно по нейната банкова сметка.

През 2020 г. подсъдимият К. преустановил изпълнението на задължението си за заплащане на месечни издръжки на низходящите си, като за периода от 01.02.2020 г. до 31.03.2020 г., както и за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2023 г. той съзнателно не изпълнил задължението си по изплащане на месечна издръжка в размер на 110,00 лева за детето си И. Д. К. чрез нейната майка и законен представител Н. Н. К., чийто общ размер възлизал на сумата от 4070,00 лева. Същевременно за периода от 01.02.2020 г. до 31.03.2020 г., както и за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2023 г., подсъдимият съзнателно не изпълнил и задължението си да изплаща месечна издръжка в размер на 110,00 лева и за другото си дете – И. Д. К., чрез неговата майка и законен представител Н. Н. К., чийто общ размер възлизал също на сумата в размер на 4070,00 лева. Така общото падежирало и непогасено задължение на бащата спрямо двете му деца за посочените периоди възлизало на сума в общ размер от 8140,00 лева.

4

В част от визираните периоди подсъдимият изпитвал известни затруднения с намирането на постоянен източник на трудови доходи, като често сменял работата си и не се задържал дълго на работните си позиции.

Основната причина за това било комплицираното финансово-икономическо състояние на бизнес секторите по време на пандемията от „Ковид-19“, във връзка с която били въведени рестрикции, пряко влияещи върху някои отраслови професионални среди. Въпреки тези му затруднения обаче подсъдимият К. през по – големия период от време бил трудово ангажиран, като същевременно имал и допълнителни почасови ангажименти, с които си осигурявал и странични финансови приходи. През това време той живеел под наем в идеалната централна част на столицата – на хх, притежавал движимо имущество – лек автомобил, в съсобственост с бившата му съпруга, както и недвижимо такова – самостоятелен обект в сграда в гр. Добрич, който му бил прехвърлен по силата на договор за дарение от неговата баба.