Решение № 1402 от 25.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110155641 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от В. Д. В., ЕГН ********** с адрес:

АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕООД , ЕИК: 111111111 със седалище и адрес на управление:

АДРЕС, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи следните суми: 606,49 лв. - главницата по договор за финансиране от 05.08.2006 г., ведно със законна лихва за периода от 11.04.2012 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1304,6 лв. за периода от 05.04.2007 г. до 17.02.2012 г. и 292,89 лв. разноски по делото, а именно: 38,22 лв. държавна такса и 254,67 лв. възнаграждение на юрисконсулт , за което вземане е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г. по гр. дело № 18327/2012г. по описа на Софийски Районен Съд, 77 състав.

Твърди се, че по заявление на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 11111111111 срещу В. Д. В. е било образувано гр. дело № 18327/2012г. по описа на Софийски Районен Съд, 77 състав, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за описаните суми.

Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на „ФИРМА“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 2012***0412526 по описа на ЧСИ НМ, рег. № *** на КЧСИ. По това производство на 09.01.2013г. е издадено запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на В. В.. След тази дата, за период по-дълъг от две години не са били извършвани изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността, и които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането. Сочи се, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ТПК и изпълнителният процес се е прекратил ех lege на 09.01.2015. С Постановление от 21.03.2019г. ЧСИ НМ е прогласил настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Поддържа се, че считано от последното изпълнително действие - 09.01.2013г. е започнала да тече нова давност за вземането, която е изтекла най - късно на 09.01.2018г.

Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват като неоснователни.

Сочи се, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. 18327/2012, по описа на СРС, по силата на който ищеца е осъден да заплати на „ФИРМА“ посочените в изпълнителния лист суми, е образувано изпълнително дело № 12526/2012г., по описа на ЧСИ НМ рег. №***, което впоследствие е преобразувано под номер № 1472/2019г., по описа на ЧСИ НМ.

Поддържа се, че с издаването на изпълнителен лист за вземането, давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. С образуването на изп. дело № 12526/2012 г. по описа на ЧСИ НМ, давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство, съгласно ППВС № 3/1980 г. Сочи се, че от 2012 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече.

Твърди се, че съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Дружеството е поисквало извършването на множество действия по събиране на вземането си и и такива действия са предприемани от ЧСИ, с които многократно е прекъсвана давността, сред които: 2012г. – запор, 09.01.2013г. – запор на банкова сметка, 15.05.2019г. – запор на банкова сметка 05.02.2021г. – молба за изпълнителни действия, 24.04.2021г- запор на трудово възнаграждение, 2022г – молба за изпълнителни действия.

Прави се позоваване на съдебна практика спрямо която перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок - Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

Ищецът В. Д. В. от една страна и „ФИРМА“ ЕАД от друга страна са били страни по ч.гр.д. №18327/2012 г. на Софийския районен съд, 77 състав, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

На 11.06.2012 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „ФИРМА“ ЕАД за сумите:

606,49 лв. - главницата по договор за финансиране от 05.08.2006 г., ведно със законна лихва за периода от 11.04.2012 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1304,6 лв. за периода от 05.04.2007 г. до 17.02.2012 г. и 292,89 лв. разноски по делото, а именно: 38,22 лв. държавна такса и 254,67 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

По молба на взискателя „ФИРМА“ ЕАД от 13.09.2012 г. е образувано изп.дело №2012***0412526 по описа на ЧСИ НМ. С молбата е поискано от съдебния изпълнител да наложи запор върху движими вещи и вземания на длъжника и възбрани върху недвижими имоти.

С молба от 18.09.2012 г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и отново е поискано да наложи запор върху движими вещи и вземания на длъжника и възбрани върху недвижими имоти.

Със запорно съобщение с изх. №253008/20.09.2012 г., отправено до „ФИРМА“ ЕАД е наложен запор върху трудовото възнагражднеие на В. В., дължимо му от неговия работодател. Същото е връчено на работодателя на 28.09.2012 г. и с писмо от 09.10.2012 г.

2 до „ФИРМА“ ЕАД сочи, че в съответствие с чл. 446 ГПК ще пристъпи към месечни удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника.

Със запорни съобщение с изх. № № 006193, 006194, 006196, 006196, 006199, 006200, 006201, 006202, 006205, 006207 /09.01.2013г., отправени до „Алианц Банк България“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Търговска банка Инвестбанк“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, Райфайзенбанк“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Сибанк“ ЕАД, и „Първа инвестиционна банка“ АД са наложени запори върху всички банкови сметки/ левови и валутни/ на длъжника В. Д. В. .

С молба от 27.07.2015 г. „ФИРМА“ ЕАД се е легитимирало като взискател по изпълнителното дело, вследствие на договор за цесия от 23.02.2015 г.

С молба от 26.01.2016 г. „ФИРМА“ ЕАД е поискало да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 07.03.2016 г. „ФИРМА“ ЕАД е поискало да бъде извършен опис на адреса на длъжника на притежаваното от него движимо имущество.

С молба от 08.04.2016 г. „ФИРМА“ ЕАД е поискало да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С постановление от 21.03.2019 г. е прекратено изпълнителното производство по изп.д.

№2012***0412526 по описа на ЧСИ НМ.

По молба от 17.04.2019 г. на взискателя „ФИРМА“ ЕАД е образувано изп.дело №2019***0401472 по описа на ЧСИ НМ. С молбата е поискано от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудово възнаграждение и вземания на длъжника от трети лица.

Със запорни съобщение с изх. № №077784, 077785, 077786/15.05.2019 г., отправени до „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД са наложени запори върху всички банкови сметки/ левови и валутни/ на длъжника В. Д. В..

С молба от 05.02.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е поискало да бъде наложен запор върху притежавана от длъжника банкова сметка в „Те-Дже ЗИРАТ БАНКАСЪ“ АД.

С молба от 20.04.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е поискало да бъде наложен запор върху МПС, собствени на длъжника.

С разпореждане от 26.04.2021 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо имущество на длъжника на 23.06.2021 г.

Със запорно съобщение с изх. №034175/20.09.2021 г., отправено до „ФИРМА“ ЕООД е наложен запор върху трудовото възнагражднеие на В. В., дължимо му от неговия работодател

С молба от 12.12.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е поискало да бъде наложен запор върху МПС, собствени на длъжника.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

3

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.

Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение №60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 4