Решение № 431 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. В., 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов при участието на секретаря М.на Ив. И.ова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500504 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Oбразувано е по три въззивни жалби и една частна жалба, както следва:

1/ с вх. №87449/21.11.2023г., подадена от Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на делото на ***г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН

**********, Е. С. П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН **********, чрез адв. В. Ц., срещу Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д.

№12126/2022г. на ВРС, в частите, с които:

- са отхвърлени предявените от Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на делото на ***г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.

П., ЕГН ***, и А. И. Я. С., ЕГН **********, искове по чл.108 от ЗС, в установителната част, да бъде прието за установено по отношение на И.

Н. П., ЕГН ********** и П. А. Г. ЕГН**********, наследник на починалата в хода на делото отв. К. И.а П.а, ЕГН**********, че ищците са собственици и на разликата над признатата по 1/25 ид.ч. до претендираната по 1/22 идеална част за всеки от тях от ПИ с идентификатор №*** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. В., район „*** при съседи: ПИ № *** придобит по наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза на когото е бил издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил го по наследяване от 1

Ц. и Д.К., които приживе го закупили на 20.07.1942г.;

- е отхвърлен предявеният от М. Х. Н., ЕГН **********, иск по чл.108 от ЗС, в установителната част, да бъде прието за установено по отношение на И. Н. П., ЕГН ********** и П. А. Г. ЕГН**********, наследник на починалата в хода на делото отв. К. И.а П.а, ЕГН**********, че ищцата М. Х. Н., ЕГН **********, е собственик и на разликата над признатата й 1/25 ид. част до претендираната 16/22 идеална част от ПИ с идентификатор №*** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. В., район „*** при съседи: ПИ № *** придобит по наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза на когото е бил издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил го по наследяване от Ц. и Д.К., които приживе го закупили на 20.07.1942г.;

- не е отменен КНА №130, том І, рег. №3892, н.д. №119/11.11.2014г., изд. в полза на праводателя на ответниците А. Р. М., за разликата над 7/25 ид.ч. до пълната собственост върху процесния и ПИ №***, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК;

2/ с вх. №87611/21.11.2023г., подадена от И. Н. П., ЕГН ********** и П.

А. Г., ЕГН**********, наследник на починалата в хода на делото К. И.а П.а, ЕГН**********, срещу Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д. №12126/2022г. на ВРС, в частите, с които:

- е прието за установено по отношение на отв. И. Н. П. и П. А. Г., ЕГН**********, наследник на починалата в хода на делото отв. К. И.а П.а, ЕГН**********, че всеки от ищците Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на делото и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.

П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН**********, и М. Х. Н., ЕГН**********, е собственик на по 1/25 ид. част от процесния ПИ с идентификатор №***, по наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза на когото е бил издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил го по наследяване от Ц. и Д.К., които приживе го закупили на 20.07.1942г. и - са осъдени И. Н. П. и П. А. Г. да предадат на ищците Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на делото и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С.

П., ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН**********, и М. Х.

Н., ЕГН**********, владението върху целия процесен ПИ №***, на осн. чл.108 от ЗС,

- е отменен КНА №130, том І, рег. №3892, н.д. №119/11.11.2014г., изд. в полза на праводателя на ответниците А. Р. М., само за 7/25 ид. ч . от пълната собственост върху ПИ №***, на осн. чл.537, ал.2 ГПК;

3/ с вх. №89312/28.11.2023г., подадена от третото лице-помагач А. Р. М., ЕГН**********, срещу Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д. №12126/2022г. на ВРС, в частите, с които:

2

- е прието за установено по отношение на отв. И. Н. П. и П. А. Г., ЕГН**********, наследник на починалата в хода на делото отв. К. И.а П.а, ЕГН**********, че всеки от ищците Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на делото и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.

П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН**********, и М. Х. Н., ЕГН**********, е собственик на по 1/25 ид. част от процесния ПИ с идентификатор №***, по наследяване от Б.К., починал на ***г., в полза на когото е бил издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил го по наследяване от Ц. и Д.К., които приживе го закупили на 20.07.1942г. и - са осъдени И. Н. П. и П. А. Г. да предадат на ищците Н. Н. К., ЕГН **********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П.,

ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН**********, и М. Х. Н., ЕГН**********, владението върху целия процесен ПИ №***, на осн. чл.108 от ЗС,

- е отменен КНА №130, том І, рег. №3892, н.д. №119/11.11.2014г., изд. в полза на праводателя на ответниците А. Р. М., само за 7/25 ид. ч . от пълната собственост върху ПИ №***, на осн. чл.537, ал.2 ГПК;

4/ частна жалба вх. №5484/***г. на Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на делото на ***г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.

П., ЕГН ***, А. И. Я. С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН **********, чрез адв. В. Ц., срещу Определение №92/04.01.2024г. по гр. д. №12126 за 2022г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата от 21.11.2023г. на ищците по реда на чл.248 от ГПК за отмяната на Решение №3510/02.11.2023г. по делото в частта за разноските, конкретно по отношение на присъдените на ответниците разноски (за пред ВРС) и отделно 1080лв. (по ч.гр.д. №229/2020г. на ВАпС).

Във въззивната жалба вх. №87449/21.11.2023г. на ищците се твърди, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано.

Във връзка с това се позовават на следните обобщени групи възражения:

Изводът на ВРС, че кръгът от наследниците на Б. К. от четвърти ред включва 25 лица е неправилен, тъй като приетите още трима (И.И. В.П. и Б.Д.), освен посочените от ищците, са починали и не са налице основания за наследяване от техни наследници. Поради това всеки от ищците притежава в лична собственост по 1/22, а не по 1/25 ч. от правото на собственост върху терена по наследяване. За защитаваните от М. Н. 16/22 ид. части от земята ВРС не е взел предвид, че тя лично се легитимира за собственик на 1/22 част, но за останалите 15/22 ид. части тя е предявила иск по чл.108 ЗС за защита на частите на останалите неучастващи съсобственици, за което не са налице процесуални пречки предвид характера на ревандикациония иск. Поради това ВРС следвало да приеме за установено, че собствениците на останалите 15/22 ид. части (освен личните на ищците) са другите наследници на Б.К., както и да 3 уважи иска по чл.108 от ЗС изцяло. Като не е направил това ВРС е допуснал нарушения на материалния закон и практиката на ВРС, в т.ч. ТР на ВРС, на която се позовава. По същите причини е погрешна преценката на първоинстанционния съд,че КНА на праводателя на ответниците следва да бъде отменен само до личните 7/22 или 7/25 ид. части на ищците, с оглед че констатациите на нотариуса са вещни права на праводателя М. са изцяло неверни. По тези обобщени причини се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за цялостно уважаване на предявените искове, като в о.с.з. се поддържат оплакванията и исканията до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите П. Г. и И. П. не депозират писмен отговор (подаденият на 10.01.2024г. такъв е извън законовия срок и поради това не се взема предвид от съда). В о.с.з. оспорват жалбата на ищците, считат решението за правилно и законосъобразно в частта, с която исковете са отхвърлени, за което излагат съображения, и по същество молят за потвърждаване на решението в тази част.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач А. М. също не депозира писмен отговор. В о.с.з. оспорва жалбата на ищците, счита решението за правилно и законосъобразно в частта, с която исковете са отхвърлени, за което излага съображения, по същество моли за потвърждаване на решението в тази част.

Във въззивната жалба вх. №87611/21.11.2023г. на ответниците се сочи, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано.

Във връзка с това се позовават на следните обобщени групи възражения:

Според приетите по делото СТЕ спорният ПИ №*** попада само отчасти в границите на имота, закупен от Д. К. през 1942г. (с площ 776кв.м., означена на скица към СТЕ на в.л. К. пред ВРС). Поради това Б. К. и след него ищците биха могли да бъдат собственици по наследяване само в рамките на тази част от спорния имот. Необосновано ВРС е приел, че до смъртта си на ***г. Р. М. е държал имота за Б. К., тъй като данните по делото сочат, че още от 2003-2004г.

К. окончателно престанал да идва в имота и Р. М. го завладял за себе си.

Евентуално най-късно от обявената смърт на Б. К. на ***г. владение върху земята, като собственик, е упражнявал само Р. М., поради липса на правосубектност на К.. Поради това и при презумпцията по чл.69 от ЗС найкъсно през м.11.2018г. е изтекла 10-годишната давност за ответниците, с присъединяване владението на Р. М. до смъртта на ***г. и на продавача А. М. до сделката на 14.09.2015г., респ. лично владение от сем. П.и след 2015г. до края на 2018г. Предходното дело не е прекъснало давността, тъй като е било прекратено; не са прекъснали давността и приетите от ВРС през лятото на 2014г. поставяне на табели и нов патрон на вратата, поради недоказаност на тези обстоятелства от свидетелските показания и поради негодност поставяне на табела да ограничи или попречи на владението. Така към предявяването на исковете по делото през 2019г. ответниците са придобили собствеността върху имота с изтичането на десетгодишна давност. Евентуално възраженията за придобИ.е по кратка давност в периода след 14.09.2015г. (на която се сочи да 4 са се позовали ответниците в отговора, евентуално в първата си въззивна жалба - на 07.09.2021г., евентуално при новото връщане на делото на ВРС - на 16.12.2022г. от И. П. и на 14.03. 2023г. от П. Г.) са доказани и също обуславят отхвърляне на исковете по чл.108 ЗС в цялост. Евентуално поне останалите ид. части от правото на собственост върху имота, извън тези на ищците, са придобити по давност от ответниците, тъй като исковата молба на ищците по делото не е прекъснала давността за частите на неучастващите съсобственици.

Евентуално осъдителните части от исковете по чл.108 от ЗС следва да бъдат уважени само до размера на правата на ищците по делото от общо 7/25 ид. части. По тези обобщени групи причини се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за цялостно отхвърляне на предявените искове, като в о.с.з. се поддържа искането до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите по тази жалба (ищците по делото) депозират писмен отговор. Считат решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излагат съображения, аналогични с позицията им и пред първата съдебна инстанциия. Обобщено поддържат за установена по делото идентичността на процесния терен със закупения през 1942г. от родителите на Б.К., съобразно границите на терена на Д. К.. Отделно считат за доказано и евентуалното основание на Б. К. за придобИ.е на собствеността – давност с присъединяване на владението на неговите родители от 1942г. А след като като ответниците се позовават на давност с присъединеното владение на Р. М., завладял същия терен със съгласието (с допускането) на Б.К., не следва да има спор в собствеността на К. допреди този момент, продължила до смъртта му през 2008г. Недоказано е от материалите по делото и гласните доказателства, анализирани от страната, от 2003-2004г. до ***г. Р. М. да е упражнявал владение върху имота, да е демонстрирал пред Б.К. намерението си за своене или да е променял държането на имота във владение, тежестта за което е изцяло на ответниците.

Разпечатката съдържа 46 от 205 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7503a324-b373-44aa-a38b-e73212d8a9e5