Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 559 от 09.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 2227/2021
Вид
Решение № 559
Подписан
09.06.2022
Състав
Росен Димитров Парашкевов, РАДОСТИНА ПЕТКОВА ПЕТКОВА, Йорданка Георгиева Майска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.2, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 6 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 92 · Закон за собствеността
  • чл. 99 · Закон за собствеността
  • чл. 27, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 48, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 48, ал. 3, т. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 221, т. 2 · Търговски закон
  • чл. 232а · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Бургас, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100502227 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ответникът „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК: 831160078, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Овча купел, бул. „Цар Борис III“ № 136, eт. 3, представляван от изпълнителния директор Снежина Димитрова Динева, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Елена Петрова, прот и в решение № 57 от 07.10.2021 г., постановено по гр. дело № 680/2020 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответника ЗКПУ „СЪГЛАСИЕ“, ЕИК 102062795, със седалище и адрес на гр. Сунгурларе, обл. Бургас, ул.

„Г. Димитров“ № 9, представляван от председателя Тодор Стефанов Недковски, че ищцовото дружество е собственик на 2010/8417 кв.м. идеални части недвижими имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Сунгурларе, област Бургаска, цялото с площ от 8417 кв. м., образуващо урегулиран поземлен имот № V, отреден за "Ремонтна база" в квартал № 107, съгласно действащия застроителен и регулационен /подробен устройствен/ план на гр. Сунгурлате, при граници: изток- улица, запад- улица, северурегулиран поземлен имот № IV, урегулиран поземлен имот № I, урегулиран поземлен имот № XI, юг - урегулиран поземлен имот № VI, урегулиран поземлен имот № VIII и урегулиран поземлен имот № IX, заедно с построената в североизточната част на гореописаното дворно място едноетажна, монолитнастоманобетонна с метална конструкции сграда, със застроена площ от 720кв.м., заедно с всички останали подобрения в имота, и за осъждането на 1 ответника да предаде на ищеца владението на гореописаните недвижими имоти.

Въззивното дружество е изразило недоволство от първоинстанционното решение, с искане за отмяната му по съображения, че е неправилно и необосновано. Счита за неправилни и несъответни с данните по делото изводите на районния съд, че са налице доказателства за закупуване от ищеца само на навес, без земя, както и, че тъй като ищецът изрично не бил въвел като основание за придобиването на имотите чл. 17а от ЗППДОП /сега отм./ и съдът не е следвало да изследва този въпрос. Оспорват се и изводите, че представените от ответника доказателства го легитимират като купувач на процесния имот и, че същите доказват несъществуване в полза на ищеца на твърдяното право на собственост. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната жалба, с искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Направено е искане по чл.

78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият ЗКПУ „СЪГЛАСИЕ“ , чрез упълномощения си по делото процесуален представител адв. Гонкова Трайкова е депозирал писмен отговор, в които изложил съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита, че правилно с обжалваното решение след обстоен анализ на събраните доказателства съдът е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесния имот. Сочи, че с оглед направеното оспорване на основанието, на което ищецът се легитимира като собственик в негова тежест е да докаже, че е налице сочения в документа му собственост и съставения АДС способ за придобиване на правото на собственост върху процесния имот, а в АДС такова липсва. Излага подробни съображения, че в случая не е осъществен фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОП /сега отм./, поради което счита, че ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху имота, с оглед на което съставения в негова полза констативен нотариален акт за собственост оспорва като неверен, тъй като не удостоверява права, които ищецът притежава. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си, че именно ответната кооперация е надлежно легитимиран собственик на ревандикираните имоти, придобити чрез правна сделка, като в тяхна подкрепа цитира съдебна практика. По подробно изложените в отговора съображения, счита, че първоинстанционното решение не страда от посочените в жалбата пороци, тъй като е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което моли за потвърждаването му и присъждане на разноските за въззивната инстанция. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание въззиваемият, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор по въззивнаа жалба и моли за потвърждаване на решението на районния съд.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 108 от ЗС, предявен от ищеца „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД срещу ответника ЗКПУ „СЪГЛАСИЕ“, за приемане за установено, че ищецът е собственик на 2010/8417 к в . м . идеални части недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Сунгурларе, област Бургаска, цялото с площ от 8417 кв. м., образуващо урегулиран поземлен имот № V, отреден за "Ремонтна база" в квартал № 107, съгласно действащия застроителен и регулационен /подробен устройствен/ план на гр. Сунгурлате, при граници: изток- улица, запад- улица, север- урегулиран поземлен имот № IV, урегулиран поземлен имот № I, урегулиран поземлен имот № XI, юг - урегулиран поземлен имот № VI, урегулиран поземлен имот № 2

VIII и урегулиран поземлен имот № IX, заедно с построената в североизточната част на гореописаното дворно място едноетажна, монолитнастоманобетонна с метална конструкции сграда, със застроена площ от 720кв.м., заедно с всички останали подобрения в имота, и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението на гореописаните недвижими имоти, които твърди, че последният неоснователно владее.

В исковата молба ищецът сочи, че се е снабдил с констативен акт за собственост № № * от 04.11.****г. от по нот. д. № ***/****г. по описа на нотариус Мариана Стоева, с рег.

№ 581, район на действие КРС за процесните недвижими имот, който е съставен въз основа АДС **** от **.**.****г., заповед от 11.02.1993г. на МЗ, заповед от 17.06.2004г. на МЗГ, протокол по чл. 232а от ТЗ на МЗГ, удостоверение за търпимост от 22.04.2019г. на Община Сунгурларе, скица и данъчна оценка. Твърди, че ответника владее без основание имота и не иска да го предаде на ищеца, като сочи, че последният е навел твърдения, че е закупил имота на 20.09.1995г. от Ликвидационния съвет на ЗК „Сунгурларски мискет -92“ – гр.

Сунгурларе, за която е бил подписан протокол от 28.12.1995г. на основание ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и ПМС 15/1992г. Моли да бъде установено, че ищецът е собственик на гореописаните имоти и осъждане на на ответника да му предаде същите, тъй като счита, че последният се намира в тях без основание. Ангажира доказателства.

В законовия срок по чл. 131 от ГПК, ответната кооперация е депозирала писмен отговор, в който е оспорила иска. Счита, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот, като оспорва като неверен издадения в негова полза констативен нотариален акт за собственост, по съображения, че същият не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за носителя на правото на собственост. Сочи, че в нито един от документите, които ищецът е представил за снабдяване с констативния акт за собственост /с заключение на заповедта от 01.02.1992г. на МЗ/ не се съдържа описание на имота, които притежава Държавата и който е бил включен в капитала на „Агроводинвест“, чийто правоприемник е ищцовото дружество. Заявява, че в АДС от **.**.****г. е описана сграда от 720 кв.м. и прилежащ терен от 2010г. в гр. Сунгурларе, които съответстват напълно на сграда, бивша собственост на ТКЗС- гр. Сунгурларе, която ответната кооперация твърди, че е придобила чрез покупка при ликвидацията на ЗК „Сунгурларски мискет 92 “ съгласно договор от 20.09.1995г. с рег. № 332/28.12.1995г. по регистъра на Община Сунгурларе, допълнен с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.05.2005г. с рег. № 2036 от 04.05.2005г. на нотариус Бинка Кирова – БРС.

Ответника сочи, че описаната в акта сграда представлява ДМА, въведен в баланса на ТКЗС, а след това и в баланса на ЗК „Сунгурларски мискет 92 “ като „железен навес“, построен през 1980г. с балансова стойност 185 064 лв., като същата е предназначена за ремонт на комбайни с площ от 720 кв.м. Счита, че при издаване на АДС през 2000г. са представени документи, отнасящи се до сградата на ЗК „Съгласие“- гр. Сунгурларе, вместо за сградата на „Агроводинвест“ ЕАД, която според ответника е друга сграда, представляваща навес за водно стопанство, построена през 1992г. от ТКЗС и ЗК“Сунгунларски мискет 92“. По тези съображения ответника възразява, че ищецът е могъл да придобие право на собственост върху процесната чужда сграда и прилежащия й терен. При условията на евентуалност, е направено възражение, че процесния имот – сграда и прилежащия й терен, е придобит от ответника по силата на давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, считано от 20.09.1995г., когато е сключен договора с ЛС на ЗК „Сунгурларски мискет -92“, като сочи, че до 2004г. макар имотът още да не е бил придобит по давност поради забраната на чл. 86 от ЗС, с деактуването му на 28.10.2005г. и включване в капитала на „Напоителни системи“ ЕАД, считано от тази дата занапред ответната кооперация е продължила да упражнява трайно, явно и несъмнено владение, поради което е придобила имота по давност на 28.10.2015г., от който момент на основание чл. 99 от ЗС ищецът е загубил правото на собственост. С оглед така изложените съображения ответникът се легитимира като 3 собственик на имота и моли за отхвърляне на иска.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Със заповед от 11.02.1993г., издадена на основание чл. 94 от НДИ, чл. 86 от Указ № 56 и чл. 48, ал. 3, т. 2 и чл. 59, т. 12 от ППЗСПЗЗ /в редакцията им към 1993г./, издадена от МЗ е наредено ликвидационните съвети по места да предадат на ГИД към МЗ предоставените на ТКЗС безвъзмездно поливна техника и складовете за съхранението й, които представляват държавно имущество.

По делото е представен е писмен договор от 20.09.1995г., сключен на основание ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и чл. 105 от ПМС № 105/1992г., в който е посочено, че ЛС на ЗК „Сунгурларски мискет 92“- гр. Сунгурларе /в ликвидация/ продава на ЗК „Съгласие“ – гр.

Сунгурларе съгласно разделителен протокол въз основа на проведен търг „железен навес за комбайни“ на стойност 185604 лв., за който е отбелязано, че се намира в кв. 107, парцел V по плана на Сунгурларе- за ремонтна база. Впоследствие с писмен договор с нотариална заверка на подписите от 04.05.2005г. след проведен търг на основание чл. 17, ал. 1 от ПМС №105/1995г. и съгласно договор от 20.09.1995г. „Сунгурларски мискет 92“- гр. Сунгурларе е продало на ответната ЗКПУ „Съгласие“- гр. Сунгурларе правото на собственост върху железен навес за комбайни с цвна 185.60лв.

Със заповед от 18.10.1999г. на МЗГАР е наредено увеличаване на капитала на „Агроводинвест“ ЕАД чрез непарична вноска – земя с терен с площ от 2010 кв.м., находящ се в парцел V, в кв. 107, в гр. Сунгурларе, обл. Бургаска.

Представено е извлечение от баланса на „АГРОВОДИНВЕСТ“ ЕАД- гр. София, в който по сметка 203- сгради е включена база за поливна техника в гр. Сунгурларе с площ от 720 кв.м., а по сметка 201 земи, гори и трайни насаждения – е записан парцел V, в кв. 107 с площ от 2010кв.м.