Решение № 89 от 30.06.2021, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Бяла , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20204510100577 по описа за 2020 година

Депозирана е искова молба от “КРОЛ ТРАНС” ООД против ЕМ. ИВ.

УШ.. Ищците молят съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че вземането на ”КРОЛ ТРАНС” ООД гр.Русе, представлявани от управителя О.Х.Л., за сумите - служебен аванс в български левове - 3594.97 лева, от които към момента дължима е сумата 3327.65 лева, служебен аванс в евро 609 евро, с равностойност - 1191.10 лв. и надвишен лимит за ползван служебен телефон - 2774.83 лева, в общ размер 7293.58 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение № 70 от 04.06.2020г., по ч.гр.д.№ 299/2020г. по описа на P C Бяла, са дължими от ответника ЕМ.

ИВ. УШ., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист 13.03.2020г., до окончателното изплащане на сумата. Ищеца основава исковата си молба на следните факти и обстоятелства: Наличие на прекратено трудово правоотношение между „КРОЛ ТРАНС” ООД и ответника, след прекратяването на което последният имал подлежащи на връщане, но невърнати суми, както следва - служебен аванс в български левове - 3594.97 лева, от които дължима била сумата 3327.65 лева, служебен аванс в евро 609 евро, с равностойност - 1191.10 лв. и надвишен лимит за ползван служебен телефон - 2774.83 лева. За дължимостта на сумите, ответника бил уведомен, като същите били описани и във връчената му заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Сочи, че ответника не е предприел действия по издължаване на дължимите от него суми, предвид на което било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист с правно 1 основание чл.410 ГПК и издадена ЗИПЗ. В дадения му срок за заплащане или подаване на възражение по делото е постъпило възражение от длъжника срещу връчената му заповед за изпълнение, за което ищцовото дружество било уведомено на 27.07.2020г. Наличието на подадено възражение, обуславяло правния интерес на ищеца за предявяване на иск за съществуване на вземането срещу длъжника. С исковата молба, ищеца ангажира събирането на писмени доказателства. Прави искане за назначаване на съдебно икономическа експертиза, която да отговори на конкретно поставени въпроси.

В срока и по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска, в който се заема становище за неоснователност на исковата претенция.

Възразява, че изложените твърдения в исковата молба не отговарят на обективната истина, а освен това претенцията на ищцовата страна не била подкрепена с никакви доказателства, за да бъде приета за основателна и достоверна. Поддържа, че в справката приложена към исковата молба фигурират някакви начални салда, които нямат законово основание, нито пък става ясно откъде водят началото си и как са се били натрупали в дебита?

Липсвали приложени оригинални счетоводни документи - мемориални, разходни и приходни ордери, ведомости за заплати или фишове за дадени такива на ответника, като от ИМ не ставало ясно процесните авансови суми за какво са - аванс по заплата или аванс за бъдеща командировка? Ако са по заплата - как са били дадени, и още по-важно как се е формирало в счетоводството на фирмата трудовото възнаграждение на ответника и командировъчните му пари? На основание какви нормативни актове е ставало това? Предвид изложеното, счита предявените искове за изцяло неоснователни и като такива подлежащи на отхвърляне. Не се противопоставя на искането за експертиза, като поставя и допълнителни въпроси. Прави искане за задължаване на ищцовата страна да представи в оригинал документите, с които е бил даван служебен аванс на ответника, както и документите на основание на които е бил предоставен служебен телефон на ответника и е било уговорено задължението му да заплаща сумите, които се дължат за ползването на телефона.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото заповедно производство ответника е бил осъден да заплати на ищцовото дружество 7 293.58 лв.(седем хиляди двеста деветдесет и три лева и 58 стотинки) – дължими суми въз основа на Заповед № 94-А/28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 145.88 лв. (сто четиридесет и пет лева и 88 стотинки), представляващи разноски по делото за заплатена държавна такса и 100.00 лв. (сто лева) – 2 адвокатски хонорар.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: невъзстановени суми от получен аванс в лева и евро, както и надвишен лимит за ползване на служебни телефони, съгласно Заповед №94А/28.01.2020г. на Управителя на Крол Транс ООД гр.Русе.

Не е спорно по делото, а това се установява и от приложената по заповедното производство в заверен препис Заповед № 94-А/28.01.2020г. на Управителя на ищцовото дружество, че със Заповед № 94/28.01.2020г. трудовото правоотношение на ответника е било прекратено. Видно от първата Заповед е наредено, лицето ЕМ. ИВ. УШ. да възстанови в двуседмичен срок, считано от връчване на заповедта на ищцовото дружество следните суми:

-натрупан по партидата на подотчетното лице невъзстановен служебен аванс в BGN-3594.97 лв;

-натрупан по партидата на подотчетното лице, невъзстановен служебен аванс EUR -609.00 EUR /1191.10 лв.;

-надвишен лимит за служебни мобилни телефони -2774.83 лв.

Видно от приложеното по заповедното производство известие за доставяне заповедта /№94-А/28.01.2020г./ е била връчена на ответника на 05.02.2020г.

С оглед установяване дължимостта на посочените в процесната заповед суми ищецът е представил заповед за командировка № 01ЕУ/02.01.2018г.; пътен лист № 003301/02.01.2018г.; вътрешен отчет за превоз № 01/02.01.2018г.; РКО № 6/03.01.2018г.; извлечение от сметка на Крол транс ООД за 08.01.2018г.; справка за надвишени лимити за ползвани служебни мобилни карти на Е.У.; справка подотчетно лице в евро за периода 01.01.2018г. - 28.01.2020г.; справка подотчетно лице в лева за периода 01.01.2015г. - 28.01.2020г.; три броя фиш за работна заплата на Е.У. за месец септември 2017г., ноември 2018г., ноември 2019г.

По делото е допусната СИЕ, която да отговори на следните въпроси:

1.Водят ли се задълженията на ответника, така както са посочени в Заповед за изпълнение № 70 от 04.06.2020 на PC гр.Бяла издадена по ч.гр.д.№ 299/2020 по описа на съда ?

2.На какво законово основание е бил даван аванс на ответника, съответно в лева и валута ?

3.С какви счетоводни документи е бил предоставен аванса на У. 3 приходни касови ордери /ПКО/, разходни касови ордери /РКО/, мемориални ордери /МО/ или Други ?

4.Как е бил осчетоводяван давания, според ищеца аванс на ответника - по кои сметки в баланса е бил отчитан ?

5.Какъв е бил аванса - по заплата или за бъдещи командировка, пред факта, че е бил шофьор на международни дестинации?

6.Как и на каква нормативна база е формирано заплащането на трудовото възнаграждение и евентуално даваните му аванси?

7.Как са били осчетоводени суми за ползван служебен телефон по подотчетно лице - ответника, на какво законово основание и по кои банкови сметки са били отразени ?

В отговор на поставените въпроси експерта е посочил следното:

1.Цялата сума по Заповед за изпълнение № 70/ 04.06.2020г. на PC гр.Бяла, издадена по ч.гр.д. №299/2020г. или сума от 7293,58 лв. главница, 145,88 лв. представляваща разходи по делото и 100.00 лв. адвокатски хонорар не е осчетоводена по партидата на Е.У..

2.Основанието на което е даван аванс на ответника ЕМ. ИВ. УШ. е за командировки, които е правел като международен шофьор, както и аванс по заплати, както във лева така и във валута.

3.Предоставеният аванс е осъществяван с разходен касов ордер или по банков път по сметката на Е.У., отчитането е ставало с ПКО и с вътрешен отчет.

4.Сумите по авансите в лева и валута са осчетоводени по сметка 422Подотчетни лица в лева или валута.

5.Няма определена сума за служебен аванс или за аванс по трудово възнаграждение.

6.Трудовото възнаграждение е формирано на минимални работна заплата за съответната година, плюс командировъчните които се полагат пътни, дневни въз основа на Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина Приложение 3 към чл.31, ал.1. При фирма „Крол транс „ ООД дневните командировки са били 35 евро на ден.

7.Сумата за телефон в размер на 2774, 83 лв. не е осчетоводена по сметката на ищеца. По заповедите за командировка е видно че, всеки шофьор ползвал служебен телефон има определен лимит в размер на 40 лв. Другите изразходени средства по този служебен телефон се покриват от служителя.

4

В съдебно заседание ВЛ уточнява, че в самото счетоводство не са могли да посочат колко е командировката на ден на ответника, като данните ВЛ е получило от отдел „Транспорт“, където сумата е била уточнена на 35 евро.

Това според ВЛ никъде не е било отразено документално. Експерта твърди:“Никъде не го видях. За всяка държава са различни. Зависи за къде пътува. Не мога да отговоря за конкретните заповеди какви са сумите за командировки, защото в заповедта не е посочено конкретната сума и за коя държава пътува лицето.“

По делото е допусната и втора ССчЕ, по която ВЛ е следвало да се произнесе по въпроса след като вземе предвид представените от вещото лице И.А., по изготвената ССЕ писмени документи, конкретно справка за надвишен лимит за ползвани мобилни карти на Е.У., находища се на л. 110 по делото, да посочи какъв е размерът на дължимите суми относно телефонен номер ***.В тази връзка експерта е посочил, че общото задължение на Е.У. за телефонни разговори със служебен тел.номер *** за периода 05.08.2018 до 04.12.2019, възлиза на сумата 191.54лв С протоколно определение от 05.03.2021г. е открито производство по оспорване истинността, респективно автентичността на представения в това съдебно заседание по делото - РКО за валута № 6/03.01.2018г.

Допусната и назначена е СГЕ, в заключението на която експерта е посочил, че подписът за получил сумата в РКО за валута № 6/03.01.2018г. е положен /изпълнен/ от ЕМ. ИВ. УШ.. Същият е издаден по повод заповед за командирова № 01ЕУ/02.01.2018г., за периода 04.01.2018г. до 15.01.2018г., който фигурира в отчета за превоз по ЗК№ 01/02.01.2018г.

С протоколно определение от 12.03.2021г. е допуснато изменение на предявения иск за сумата в общ размер 7293.58 лева, който да се счита за предявен за сума в общ размер на 3726.23 лева, като е прекратено производството по гр.дело № 577/2020г. по описа на РС гр.Бяла за сумата над 1261 лева, до пълния предявен размер от 3327.65 лева, представляваща служебен аванс в български лева, както и за сумата над 1274.13 лева до пълния предявен размер от 2774.83 лева, представляваща надвишен лимит за ползване на служебен телефон.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното: Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във вр.чл.210 от КТ – за реализиране на ограничената имуществена отговорност на ответника, като ищецът цели да установи със СПН съществуването на вземанията си, произтичащи от Заповед №94-А/28.01.2020г.., издадена от работодателя, с която ответника е бил задължен в двуседмичен срок от връчване на заповедта да възстанови дължимите се на дружеството парични средства, които към 28.01.2020г. са били в размер на 7293.58 лв, – предмет на Заповед №70/ 04.06.2020г.г. за 5 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

2990/2020 г. по описа на БРС и оспорена в срока по чл.414 от ГПК от длъжника/ответник в настоящото исково производство.

Искът е частично основателен. Кодексът на труда съдържа специална регламентация относно реда на осъществяване на ограничена имуществена отговорност от страна на работодателя спрямо негови работници и служители, който е в отклонение на общото исково производство и го дерогира./ Редът за осъществяване на тази отговорност е установен чл.210 от КТ и включва два етапа – извънсъдебен и съдебен. На основание чл.210 от КТ работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя, при спазване сроковете, предвидени в чл.210, ал.2 от КТ. Ако в срока по чл.210, ал.3 от КТ работникът или служителя не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят въз основа на заповедта, на основание чл.210, ал.4 от КТ удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение в размерите, посочени в ГПК. В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки, въз основа на заповедта на работодателя последният може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК.